Стела Славчева, РИМ- Шумен: „Необикновените“ хартиени картички, които са си разменяли хората за Коледните и новогодишни празници, носят силно лично послание

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Стела Славчева от Регионален исторически музей- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Ако днес изборът да отправиш поздрав по повод Коледно новогодишните празници е твърде голям и изпращането на писмо или картичка в плик не е необходимост, а вече само въпрос на избор, то в миналото това е не е било така. За традицията хората да си разменят картички по повод Коледа и Нова година можем да намерим спомен и в голямата колекция от пощенски картички в Регионален исторически музей – Шумен. Г-го Славчева, какво разказват тези запазени спомени върху малки парчета хартия?

Стела Славчева:Коледните и Новогодишни празници са повод да си спомним за близки и роднини, към които да отправим своите благопожелания за здраве, благополучие, берекет в семейството. В съвременния свят на технологиите все по често забравяме за „необикновените“ хартиени картички, които носят лично послание. Вече изпращаме електронни картички, но с тях се губи като че ли чувството за топлина и сплотеност. Някога, и не в толкова далечното ни минало голяма част от хората отправят своите пожелания чрез т.нар. откритки или пощенски картички. Те се избират с мисъл за отсрещния човек, надписват се саморъчно с помощта на мастилото, като всеки един от подателите влага чувства, емоция, благопожелания. Тази традиция все по-уверено се измества от електронните картички. Всъщност те изместват онова чувство за красота, емоции и неповторимост, онази възможност да докоснеш, да почувстваш, да запазиш и да ти напомня винаги за човекът, който е изпратил картичката. Във фонда на отдел „Нова история“ към Регионален исторически музей- Шумен се съхраняват картички с коледни и новогодишни мотиви. Всяка от тях нас има своя година, дата, получател и подател. Самата картичка е разглеждана като малко произведение на изкуството, което носи емоция. Картичка, която е вълнувала няколко шуменски фамилии, която пази спомен за емоция от приближаващите празници, емоция, която достига до нас именно благодарение на красиво илюстрованата картичка и красивия почерк, който носи. Една от най- ранните картички в нашата колекция, е от началото на 20 век. Изпратена е от София, получател е Стоянка Байчева, като изрично е упоменато на гърба, че е съпруга на Райчо Байчев, бъчвар. Картичката изобразява раждането на Исус Христос, около него се виждат клонки и цветя. На предната страна стои четлив надпис с мастило: бульо, честито ви Рождество Христово и честит имен ден!Ваш Иван. С изпращането на коледната картичка вероятно подателят използва и да честити именния ден на получателя, вероятно е било Стефановден. В поздравителните картички, с които разполагаме преобладават сюжети с коледни елхи, ангелчета с криле, заобиколени с безброй звезди. Като задължителен елемент върху коледните елхи на картичките са новогодишните лампички. Децата са изобразени предимно с играчки- кукли, барабанчета, кончета.

Фокус: Какво още прави впечатление по отношение на вида и съдържанието на картичките?

Стела Славчева: Картичките са черно-бели, има цветни, има релефни. Изключително стилна е картичка изпратена през 1908 година от Варна до Йордан Чакъров в Шумен. Тя е черно- бяла с изображение на момиченце, изправено пред часовник, стрелките на който сочат 12 часа, часа на настъпващата Нова година. В ръка държи тръба, вероятно символизираща оповестяването на настъпващия празник,  в другата ръка носи връзка с ключове, което предполагам, че е свързано с отключването на късмета и щастието на получателя към когото е предназначена картичката. Преобладават сюжети със зимна обстановка, деца с шейни, на които са поставили своите елхи. Често се срещат и такива с детски мотиви- деца, играещи с кончета, с тромпети около елхата. Една много забавна картичка е тази, изпратена по повод настъпването на 1915 година. Тя идва от Русе. Цветна е, с изобразени мъже, държащи в ръце халба бира. Надписът е семпъл- Честита ви Нова 1915 година! При нас се съхраняват и картички от известната шуменска фамилия Вайсман. Антон Вайсман е един от първите аптекари в Шумен. Голяма част от картичките са изпратени от Германия. Интересна е картичка, изпратена от Теодосий. Вероятно става въпрос за Теодосий Смядовски, син на известния шуменски лекар Стефан Смядовски. Както и сам той пише, двете семейства са били в много добри отношения. Надписът е на немски език. Картичката е черно- бяла, с изображение на Дядо Коледа, който държи в ръцете си торба с подаръци, от която се подават детски играчки, както и традиционната елха. Това е картичка, на която и днес малки и големи биха се зарадвали, при вида на познатия добър белобрад старец. Това, което прави впечатление, че той не е облечен с позната червена мантия, а е с тъмно облекло. Вероятно се свързва с това, че първоначално старецът е бил облечен с дрехи със син цвят, може би препратка към неговия студен северен произход. В подобен стил е друга картичка, получена от семейство Вайсман- с изобразен Дядо Коледа, от двете страни с деца- момче  и момиче. Посланието е към Ото и Павла Жекова, деца на Антон Вайсман. Момиченцето на картичката държи барабанче, вероятно получения подарък. Това изображение можем да приемем не само като поздрав към Антон Вайсман, но и към неговите две деца. Интересна е и картичка, изпратена до Екатерина Жекова, внучка на Антон Вайсман и съпруга на Панчо Владигеров. Изпратена е от град Русе. Интересен е надписът от подателя, приятелката на Катя Александра, която и пише: Мило Каталунче, честита ти Нова година! Изобразено е малко момиченце, като над него с брокат или брилянт е изписана годината 1915. Всъщност този начин на изписване на годината, с брилянт, по принцип се счита, че се използва когато картичката се изпраща на богати хора. Според мен, е по скоро детска украса с цел да се създаде настроение на получателя. Все пак не изключвам това, че самата фамилия на получателя е известна, богата, фамилия, която се е доказала. Картичка до семейството има и от Силистра. Интересен тук е надписът, който подателят пише: Мило Катенце, честити ти празници! Кой знае дедо Коледа какви подаръци ти донесе!Целувам те! Цонка. Интересно е това, че често подателят пише това, което може би вълнува и получателя.  Най- често пожеланията, които носят картичките са за здраве, за щастие. В картичка, изпратена през 1925 година от София, също по случай настъпващата Нова година, подателят освен, че отправя честитка, отбелязва, че освен със здраве могат да се похвалят и с нова къща. Така коледни картички, освен благопожеланията, които носят, служат и да се изкажат чисто битовите неща, които също вълнуват хората. В голяма част от картичките текстът напълно отговаря на сюжетите, изобразени върху тях, свързан е с нещата, които вълнуват децата в новогодишната нощ, очакване на подаръци и изненади. Картичките се явяват и средство за общуване в чисто битов план. Често се срещат разкази за ежедневието, задават се въпроси, свързани с училище, със здравословното състояние на членове на семейството. Почти всички изобразяват познатия на децата белобрад старец, коледната елха, отрупаните играчки, небето, пълно със звезди, светлините около тях. Един звезден празник, една звездна нощ. Картичките са много ценни, носят богата информация. Просто са живи. Усеща се вълнението и духа на посланието, което носи картичката. Интересни са обръщенията, начинът по който е написан текстът.

Фокус: Имате ли нови дарения, които попълват колекцията ви от пощенски картички?

Стела Славчева: Да. Например скоро получихме дарение от Нина Бобадова. Преди години тя ни дари колекция от този вид културни ценности, сега отново, и те са в процес на обработка.

Ивелина ИВАНОВА