Стела Славчева, РИМ- Шумен: Още от началото на 19 век шуменци не са чужди на организираните общоградски веселия, които имат своя програма

снимка: pixabay.com

Стела Славчева от Регионален исторически музей- Шумен, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: В навечерието на Коледно-новогодишните празници Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ организира коледен бал, тази вечер шумензи ще посрещнат новата година на общоградско площадно тържество. Г-жо Славчева имало ли е в миналото традиция на общоградските веселия в града?

Стела Славчева: Правила съм подобно изследване, което се базира основно на шуменския периодичен печат, както и на  изследвания на Доротея Георгиева и Минко Пенков. Известно е, че с името на Шумен се свързват много изяви, които са се случили за първи път тук по българските земи в епохата на османско владичество, като част от културното и духовното изграждане на българския народ. Ще спомена както първото гражданско честване на светите братя Кирил и Методий през 1813 година, първото театрално представление в Шумен, и свързаното с това начало на модерния музикален живот на шуменци. Оказва се, че още в началото на 19 век шуменци не са чужди на организираните общоградски веселия, които имат свои сценарии и програма. За подобно представление, наречено вечерника за първи път ни осведомява арменският етнограф и пътешественик Минас Пъжашкян. Авторът изрично споменава, че представлението е организирано по случай празника на българската писменост. Отбелязано е, че вечеринката се провежда в салона, като по думите на Пъжашкян той е прилича на обор или плевник, зидан от дялан камък. Посочва още, че в тази вечеринка се използва дълъг дървен музикален инструмент с много дупки, вероятно става дума за кавал, на който се играе български танц. Пред есента на 1850 година в Шумен под ръководството на Михай Шафран се сформира  първият български оркестър за европейска музика, в който участват 11 шуменски младежи. За оркестъра на българите разказва унгарският пътешественик Шандор Вереш. Новосформираният оркестър репетира в дома на известния шуменец Анастас Хаджистоянов, на когото и принадлежи идеята Шафран да събере български оркестър. В репертоара му са включени кадрил, мазурка, чардаш, валс, полка. Всъщност танцовата музика става много популярна сред шуменското население, като това от своя страна допринася за промени в културните обноски на шуменци и техните танцови умения. С налагането на новата европейска музика оркестърът започва да изпълнява своя репертоар в домовете на по- заможни шуменци. Има сведения, че една такава сбирка е осъществена в дома на Анастас Хаджистоянов, в който се стичат шуменски младежи, водени от желанието си да слушат новата европейска музика или да направят плахи стъпки в танцовото изкуство. Там, в неговия дом, шуменци под звуците на орекстъра на Шафран получават „образованието на краката“. По думите на Стилиян Чилингиров там се събрали девойки на първенците, нещо небивало и странно за партиархално възпитаните българи. Момичетата и момчетата не само събрани на едно, но и уловени през кръста на някаква дяволска игра, от която Господ знае какво меж да стане.  Така всъщност за виждали тогава хората тази новост, която е навлизала. Сбирката в дома на Анастас Хаджистоянов не е била изолирано явление. Случва се и в дома на известните братя Дюкмеджиеви. Техният дом е първата къща, в която има обособена оркестрина- сцена за оркестър. Имало е и два салона, които са се ползвали за провеждане на танцови забави. В дома на братя Дюкмеджиеви в определени дни от седмицата са били организирани приеми, по време на които е гостувал оркестър. Така не само близки до семейството, но и приятели са имали възможност да се насладят на благите звуци на музиката, и на танца.

Фокус: Какъв е бил интересът на шуменци към този тип забави?

Стела Славчева: Навлизането на танца като форма за развлечение предизвиква различни реакции у шуменци. Мнозина от тях с готовност вземат участие в организираните вечеринки, а други са били по- скептично настроени по отношение на това нова явление. В Цариграски вестник е публикувана дописка именно за това как навлиза танцът и как се приема. Написаното гласи: един маджарски авантюрист понаучи младите момци и моми да се прегръщат и въртят на валс, да се кършат в полка и  да се мъдрят на кадрила. Това красноречиво говори за отношението към навлизането на танца. Утвърждаването на музиката и танца като вид забава за шуменци става с по- често организиране на балове и вечеринки, с музика, маскени балове и забави. Според Стилиян Чилингиров, на тях кавалерите водят своите дами „а ла братце“, на място им, кланят им се и  им говорят любезности. На организираните от емигрантите балове, българките се учат на културни обности, на свободно държание, слушат се предимно валсове.

Фокус: Къде са се провеждали  тези вечеринки и балове?

Стела Славчева: Балове и вечеринки са се провеждали в салона на читалище „Архангел Михаил“, в читалище „Напредък“, в танцувалния салон на военното събрание, и в не без известния салон на хотел „Сан Стефано“ на известния шуменец Начо Кицов. За отдаването на салона на читалище „Архангел Михаил“ за провеждане на вечеринки и балове има и специални условия – предварително се подава заявление за провеждането им, необходимо е да бъде упоменат точният час на провеждането, посочва се дали ще се използва пианото в салона, като изрично се подчертава, че роял отвън не се допуска. Интересно е и, че наемът за салона са определя от това, за което се отдава и в какъв часови диапазон. Посочено е, че ако се използва вечер за забава наемът е от 500 лева, а за мероприятие през деня наемът е наполовина, т.е. 250 лева. За провеждането на тези мероприятия са били организирани увеселителни комитети, които са има за  задача  да подгототвят тези събития. Изисква се специална подготовка за създаването на комфорт и добра атмосфера в читалищната градина. Украсява се с флагове, с книжни фенери, поставя се арка над входната врата. Във вестник Обществен глас от 1911 година има интересно обявление, което съобщава за  бал с маски, или т.нар. костюмиран бал в салона на читалище „Архангел Михаил“, като има изрично условие всеки от присъстващите да е облечен и маскиран по най- добрия начин. За тези, които се отличат със своето маскено облекло се дава награда, която е била под формата на скъпоценни предмети. Организира се барабанна забава, вероятно свързана с барабанна музика, организиран е бал с ловене на риба с въдица от специално приготвено езеро. Много често в дадените обявления за организираните вечеринки се посочва оркестърът, който ще свири. За подобни мероприятия понякога се е изисквала специална покана, която се е разпращала до определен кръг хора. Не липсват и такива, които не посочват за организирано мероприятие, а носят с неуместно съдържание. За ктова научаваме отново от страниците на шуменските вестници. Дама прави оплакване пред гражданството, че е получила именно покана с неуместно съдържание. Интересен е и бал, който отново се провежда в градината на читалище „Архангел Михаил“. Става дума за конкурс за красавици с премии, както и за най- симпатичен кавалер. Първата премия е торта, а втората- буркан сладко. Забави са правели и в хотел „Сан Стефано“  на площад Араста, в казиното в Градската градина. Изключително интересни са танцувалните вечеринки сред шуменското офицерство. Те се провеждат в празнични вечери, в танцувалния салон, на сцената. Те също са били специално подготвяни. Изпращат се покани. Има сведения, че неомъжените дами са придружени от своите родители, те имат право да танцуват със своя кавалер един танц. Забави и вечеринки провежда и женско дружество „Родолюбие“. Тяхната забава е с благотворителна цел, придружена с чай. Интересна е организираната им вечеринка във втория ден на Великден. Това е т.нар. цветна вечеринка. Провежда се в салона на военното събрание. Посочено е, че за целта желаещите госпожи и госпожици трябва да приготвят специални костюми или да украсят с цветя тези, които имат. Впечатление в дадената във вестника обява прави това, че е посочен магазинът, от който желаещите могат да се снабдят с украса за тази вечеринка. Това е бил магазинът на г-жа Василева, където са били депозирани различни цветя и журнали, доставени специално за тази цел от странство. Интересна е вечеринката на туристическо дружество „Висока поляна“.  Това е т.нар. еделвайсна вечеринка, на която е била избрана госпожа покровителка на еделвайса. Условие за присъствие е било да се носи накит от цветото еделвайс. В началото на 20 век шуменци имат възможност да получават танцувални умения, чрез организирани танцувални курсове. През 1902 година шуменското гимнастическо дружество „Юнак Крум“ организира танцувален отдел, с цел обучение на шуменски граждани в магията на танца. Предвидено е обучението да се провежда в тетралния салон на читалище „Архангел Михаил“ два пъти седмично. Но явно желаещите са били премного, което личи от подадените молби, които се съхраняват в архива на читалището. Интерес представлява едно подадено заявление за организиране на такъв курс от 12 юни 1923 година. То е от двама преподаватели по модерни семейни танци от Цариград. В тяхното заявление се изтъква желанието на шуменци да се научат да танцуват. Предвидено е курсът да е със срок от 8 месеца. Има и подадени заявления за лекционни курсове по танци. Така шуменци имат възможност да се запознаят с теорията на танца, но също и да го приложат на практика. Теоретичен курс предлага през 1927 година и Димитър Джабаров, който е председател на спортен клуб „Левски“. Освен лекционни курсове по танци се предвижда и практическа част. В заявлението му се подчертава необходимостта от използване на пиано за заучаване на предвидените в курса танци. През 1929 година спортен клуб „Хан Омуртаг“, в желанието си да даде на любителите на танцувалните вечеринки техническа подготовка поставя началото на танцувален курс, с продължителност от  1 месец, който ще бъде удължен при голям интерес. Поради своята етническа пъстрота в Шумен увеселения организират и другите етнически общности. Например, еврейските дружества в града Микра и Макаби организират веселие за празника Ханука, като за доброто настроение се грижи еврейският младежки оркестър. Тов, което можем да кажем е, че навлезлите различни форми на развлечение- вечеринки, балове бързо се въприемат от шуменци, които още от възраждането са носители на модерния европейски дух.

Ивелина ИВАНОВА