Стефан Кирилов: Национален парк „Рила“ привлича много туристи от страната и чужбина, защото дава възможност за пълноценно докосване до дивата природа

Стефан Кирилов, експерт в Национален парк „Рила“, в интервю за Радио „Фокус“ Пирин

 

Фокус: Кои са най-използваните туристически маршрути на територията на Дирекция Национален парк „Рила“?

Стефан Кирилов: Всъщност Национален парк „Рила“ привлича много туристи от страната и чужбина, защото дава възможност за пълноценно докосване до дивата природа. Впечатляващата природа на парка може да бъде опозната, благодарение на мрежата от маркирани пътеки – основните европейски туристически маршрути Е4 и Е8, както и някои специализирани маршрути, които са представителни за дивата флора и фауна, характерни за парк „Рила“ и Рила планина. Най-използваните туристически маршрути на територията на парка са основните и второстепенните маршрути, които водят до или преминават през популярни обекти в защитената територия. Някои от тях са от хижа „Пионерска“ до хижа „Седемте Рилски езера“, най-посещаваната хижа на територията на НП „Рила“, също така от Паничище през местността „Зелени преслап“, хижа „Скакавица“ и водопад „Скакавица“, от курортния комплекс „Боровец“ до хижа „Мусала“, заслон „Ледено езеро“, връх „Мусала“ и напоследък много посещения се осъществяват и на туристически комплекс „Мальовица“, хижа „Мальовица“. Разбира се, от специализираните маршрути на територията на Национален парк „Рила“ най-посещавана е екопътеката по долината на река „Бели Искър“, която през 2016 година беше посетена от близо 4 500 посетители.

Фокус: Разкажете ни повече за ботаническия маршрут „Приятели на растенията“.

Стефан Кирилов: Всъщност ботаническите маршрути на територията на Национален парк „Рила“ са 2. Единият е от Яворова поляна до Урдиния циркус – специализиран маршрут. Другият ботанически маршрут, който беше изграден през 2015 година е от резерват „Скакавица“ до водопад „Скакавица“. В изпълнение на програмите и проектите от плана за управление на Национален парк „Рила“, свързани с развитието на екотуризма, е изграден този първи ботанически маршрут от Яворова поляна до Урдиния циркус. Маршрутът е посветен на Мими Праматарова – първият директор на Национален парк „Рила“ за нейна съпричастност, професионализъм и отдаденост в защитата на природата. Преди 10 години в чест на 50-годишнината от рождението на Мими Праматарова е открита първата по рода си специализирана пътека в България в местността „Големият камък“ беше открита паметна плоча, за да може всеки да научи за „Царицата на Рила“, както я наричат всички. Маршрутът всъщност започва от 1500 м надморска височина в местността Яворова поляна и достига до 1950 м надморска височина, като посетителите могат да видят над 250 вида висши растения. Много от тях са редки, а също така и защитени от Закона, представени видове от минали геоложки времена, реликтни видове. Маршрутът включва 10 огледни точки – площадки с информационни табели. Той е изграден така че да представя екологичните особености, типичните местообитания и растителни видове в тях.

Фокус: Какво е разпределението на горите по дървесни видове?

Стефан Кирилов: Територията на Национален парк „Рила“ включва едни от най-защитените видове от човешката дейност горски екосистеми. Най-представителните горски екосистеми са от смърч и обикновена ела, в съчетание с ендемичната бяла мура, а също така и клековите формации в по-високата част на планината. Около 95% са естествените горски екосистеми със средна възраст над 100 години. Разнообразието на хабитати определя и важното място на националния парк в екологичната мрежа Натура 2000. Най-голямо участие всъщност има дървесният вид смърч с около 42% и около 47% от запасите. Следван е от белия бор с около 26% от площта и около 20% от запаса. След това е бялата мура и обикновената ела. За широколистните видове по-голямо разпространение от площта има букът, но той всъщност е представен най-вече в южната част на националния парк или в Югозападна Рила. Той всъщност е представен с около 3,4% от запаса.

Фокус: А какво е разпределението на горите по възраст?

Стефан Кирилов: Поради затруднения достъп до голяма част от горите в националния парк, те са повлияни слабо от човешката дейност и са с висока средна възраст – около 107 до 110 години. Горите над 100 години заемат около 58 %, от иглолистните гори са 59%, а от широколистните 48.3%. При основните дървесни видове най-висока е възрастта на обикновената ела – около 113 години, следвана от обикновения смърч – 112 години, след това е букът – 109 години, бялата мура – 108 години, най-ниска е възрастта при белия бор – около 91-92 години.

Фокус: А по надморска височина какво е разпределението?

Стефан Кирилов: Горите в парка варират от 850 м. надморска височина до 1950 м. надморска височина. Около 75% от залесената площ е съсредоточена най-вече при надморска височина от 1500 м. до 2200 м., което е горната граница на гората. Средната надморска височина на горския фонд в националния парк е определена на 1750 м. надморска височина, което е средата на пояса на горнопланинските гори, представени от смърч в България и предполага оптимални условия за развитието на иглолистните дървесни видове, които са с най-голяма представеност в парк „Рила“.

Фокус: Какво е разпределението на дървесния запас на горите в парка?

Стефан Кирилов: Дървесният запас на територията на Национален парк „Рила“ е 6 235 000 куб. м. В субалпийския пояс широко разпространение имат иглолистните храсталаци, които са представени от клека и са основна коренна растителност на пояса. Ниските храстови съобщества на сибирската хвойна и тревните съобщества, много от които са коренни, са също съществено съставни компоненти на растителната покривка във този пояс. Така че в субалпийския пояс по-високо в парка над 2700 до 2925 м. са разпространени тревните съобщества с незначително участие на малки храсталаци, като синя боровинка и тревиста върба.

Фокус: Какво е състоянието на горите според степента на увреждане?

Стефан Кирилов: Санитарното състояние на горите в парка е добро, даже може да се каже и много добро, тъй като над 85% от горите са здрави. Това означава, че дървесната растителност е с добър здравен статус и наблюдаваните колебания имат локален или временен характер. С най-слаба степен на увреждане са белият бор, следван от бялата мура. Смърчът и елата се различават с по-нисък здравен статус. В района на националния парк не са наблюдавани някакви масови калмитети. Преобладават различни щети предимно от насекомите – вторичните насекоми вредители – върховият корояд по белия бор и короядът по смърч, но те са много малка част от парка – около 1%.

Натали СТЕФАНОВА