Стефан Кирилов: Национален парк „Рила” е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа

Стефан Кирилов, експерт в Национален парк „Рила“ в интервю за Радио „Фокус“ Пирин

 

Фокус: Кога е създаден Национален парк „Рила“ и каква площ заема?

Стефан Кирилов: Национален парк „Рила” с обща площ от 81 046,0 ха е най-големия от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е на 24 февруари 1992 г. с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа.

Фокус: Какви са климатичните условия в парка? Какви са температурите през лятото и през зимата съответно?

Стефан Кирилов: Национален парк „Рила“ е в преходно-континенталната климатична зона на страната, заемайки междинно положение спрямо останалите две главни климатични зони в България – умерено-континентална от север и континентално-средиземноморска от юг. Част от парка на юг преминава в континентално-средиземноморската климатична зона. В границите на тези зони територията на парка попада в три климатични под-зони – северно-рилска, средно-струмска и южно-рилска зона. Средната годишна температура на въздуха е 2.6 градуса средно за северното макроизложение и 3.1 градуса за южното макроизложение. С увеличаване на надморската височина намалява разликата в температурите. В сезонен аспект, най-висока е средната месечна температура през август, а най-ниска през януари, с годишна температурна амплитуда между 4.7 и 5.7 градуса. Тя е по-висока по южните, в сравнение със северните макросклонове. Сезонните контрасти са по-значителни в по-ниските планински пояси, в сравнение с по-високите. Така например на 800 м надморска височина годишната температурна амплитуда е около 20 градуса, а на 2800 м –около 15. Средните месечни максимални температури надвишават средните месечни температури с около 7 градуса през лятото и с около 5 градуса през зимата. С повишаване на надморската височина разликата между средната и средно максималната месечна температура намалява, а летните и зимните стойности на тази разлика се изравняват. Абсолютният максимум на връх Мусала през юли е 18,6 градуса.

Фокус: Кои реки извират от парка?

Стефан Кирилов: От защитената територия извират най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк „Рила” са най-важния ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция.

Фокус: Разкажете ни малко повече за флората на Национален парк „Рила“. Има ли редки видове растения?

Стефан Кирилов: Биологичното разнообразие на парка е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения. От тях 42 са защитени от закона. В Червената книга на България са включени 98 вида, като застрашени и редки в червения списък на IUCN – 9 растителни вида, а 6 – в Списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Високата консервационна значимост на парка се определя от богатството на реликтните и ендемични видове растения – 105 вида реликти и 57 ендемити – 36 балкански, 18 български и 3 локални, срещащи се само в Рила – рилска иглика, павловско шапиче и рилски ревен. Територията на Национален парк „Рила” включва най-защитените от въздействието на човешката дейност горски екосистеми. Най-представителните са от смърч и ела, в съчетание с ендемичната бяла мура, както и на клека. Около 95 % са естествени, със средна възраст 100 години. Разнообразието на хабитатите определя важното място на парка като част от европейската екологична мрежа „Натура 2000”. На територията на парка са установени: 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 520 вида гъби.

Фокус: Кои са висшите растения, които са най-разпространени в парка?

Стефан Кирилов: Най-разпространени са иглолистните видове смърч, бял бор, бяла мура, ела, клек. Други разпространени видове са картъл, хвойна, черна боровинка, малина, здравец, шапиче, връшняк, алпийски лапад, планинско омайниче, рилска жълтица, миши уши и различни видове каменоломки.

Фокус: Какви животни се срещат в парка? Колко от тях са защитени?

Стефан Кирилов: Национален парк „Рила” е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа. Тя е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е една от териториите със съхранени жизнени популации от хищни птици – 15 вида, както и защитена територия от значение за опазване на българските популации на глухара. Уникална е безгръбначна фауна. Установени са 2934 вида, от тях ендемити са 242, а реликтите – 244. Това определя парка като важен световен център на формообразуване.

Натали СТЕФАНОВА