Стефан Манолов, НЛРС: Националното ловно-рибарско сдружение прави и ще прави много за възстановяване и запазване на ловния морал в България

  На 30 юни Националното ловно-рибарско сдружение ще отбележи 120-я си юбилей. Как точно ще се случи това, както и за малко повече за историята и дейността на организацията  разговаряме със Стефан Манолов, бивш председател на сдружението в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Манолов, една сериозна годишнина предстои. Нека разкажем как точно планирате да бъде отбелязана тя.

Стефан Манолов: 120 година са много, но нашата организация отстоява на много посегателства, включително и днес. В Европа това е най-демократичният съюз. Дава се права, отчитайки възможностите и на най-бедните, като им се дава възможност да упражняват ловно-рибарския спорт. Така че, тази годишнина е празник за мнозина.

Водещ: Тазгодишният събор ще се проведе край Карлово, мястото обаче не е случайно избрано.

Стефан Манолов: Да, край Карлово. Градът е, както знаете освен с многото възрожденци е известен и с едно от първите организирани ловни сдружения. Не е най-първото, тъй като то е във Велико Търново, създадено от Стефан Стамболов. Като съюз и сдружение обаче това се случва в Карлово. Съборите сплотяват, дават гласност на това, което прави съюза, защото няма друга организация, която да се грижи за десетки хиляди диви животни- сърни, зайци, фазани, елени и други.

Водещ: Както казахме, Карлово не е случайно място. Обяснявам за нашите слушатели, че именно там се провежда първият опит за организиран лов през далечната 1871 година.

Стефан Манолов: Точно така.

Водещ: Разкажете малко повече за историята на организацията, очевидно има много любопитни елементи от нея.

Стефан Манолов: Националната ловно-рибарска организация е една от най-големите в България, да не кажа и най-голямата. Имаме над 120 хиляди членове, над 120 годишна традиция и съществуване. Имаме 147 дружества и всичко това, организирано от съюза, ни дава възможност да правим и най-много по опазване на дивеча. Само така може да се отговори на нуждите на дивеча. Ловът и риболовът не само  ползване, те са преди всичко грижа за природата.

Водещ: Казвате грижа за природата. Как точно се случва това, с какви проекти и инициативи сте ангажирани на този етап?

Стефан Манолов: Като започнем от основния принцип за правилно ползване на природата, а именно да ползваме толкова, колкото самата природа може да ни даде. Да допълваме с изкуствено дивечовъдство онова, което природата не може да ни даде, заради съвременните условия и интензивно земеделие. Съюзът се занимава първо с правилното стопанисване на дивеча, второ с изкуствено развъждане на много видове- сред които фазани, сърни и др. Всичко това дава възможност ние да имаме богато ловно стопанство и дава възможност всичките 128 хиляди членове да упражняват този спорт.

Водещ: Очевидно работата, с която сте ангажирани никак не е малко. Имаше ли обаче трудности, сблъсквали ли сте се с такива през годините?

Стефан Манолов: Проблеми има много. От мерака на новозабогателите до липсата на морал в голяма част. Става дума за ловен морал. Моят баща, един от основателите на Ловно-рибарското дружество в Девин, казваше така: „Най-сериозната задача е от авджия  да направиш ловец“. Тук има още много какво да се желае- да се работи организирано, да се контролира безкомпромисно прилагането на закона и да се продължи да се работи за възстановяване на ловния морал. Никой не може да отрече, че в това отношение Националното ловно-рибарско сдружение прави и ще прави много, защото в тази организация има такива възможности. Включително една от задачите на съборите, които организираме, е и да се работи за повече ловен морал.

Водещ: Какво се промени като цели и дейности на организацията за тези 120 години и какво беше съхранено?

Стефан Манолов: Трудно е да се каже какво се промени, но ще се върна пак на основното. Съюзът успя от авджии да направи ловци. Това не е малко и е свързано основно с културата на лова. С онова, което трябва да прави съвременния човек, за да може да ползва природата, но без да я ощетява.

Виктория МЕСРОБОВИЧ- КУВЕНДЖИЕВА