Стефан Мерачев, краевед: Интересни факти се съдържат в приписките към богослужебните книги от селата Карабунар и Голямо Белово

За проучването на интересни приписки в богослужебните книги от селата Карабунар и Голямо Белово, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар краеведа Стефан Мерачев.

Фокус: Г-н Мерачев, разкажете повече за проучването на богослужебните книги от село Карабунар?

Стефан Мерачев: Преди години при проучване на богослужебните книги в църквата „Свети Йоан Предтеча“ в село Карабунар открихме книгата „Молебно пеене“ с приписки на нея. В богослужебната книга „Молебно пеене“, за която споменах е записано: „1876 Да се знае , че на 13 май видохме голям страх  … царска войска. На същата година, 27 априлий, видохме  чаканиятъ  от …време за насъ  Б(…)  Бенковский”. При първоначалния прочит на приписките решихме, че Бенковски е посетил с Хвърковатата си чета село Карабунар на 27 април 1876г. на връщане от град Белово. Този прочит беше публикуван.

Фокус: Кога започнахте проучване на богослужебни книги от село Голямо Белово?

Стефан Мерачев: През 2017 г. проучвахме книгите в църквата „Свети Георги“ в село Голямо Белово.  В една от тях – “Апостол“, имаше приписки от 1876 г. на свещеник Никола Павлов, служил по това време там. Мастилото, характерните изписвания на определени букви,  словореда и правоговора  (например в Голямо Белово изговарят „видох“),  ми се сториха познати. Сравних текстовете от двете книги, тази от Карабунар и тази от Голямо Белово  и стигнах до заключението, че карабунарската е била през 1876г. в Голямо Белово и приписката е правена от свещеник Никола Павлов. В подкрепа на твърдението ми проучих внимателно събитията от онова време и конкретно пътя на Хвърковатата чета на Бенковски по дати и движението на турските войски.

Фокус: Какво установихте при проучванията?

Стефан Мерачев: Бенковски тръгва от връх Еледжик за Белово през нощта на 26 април 1876 година. През прохода Траянови врата и село Голак четата се спуска към река Марица под село Габровица, пресича реката и пристига рано сутринта на 27 април в село Сестримо, където ги очаква цялото село. След кратък престой се отправят за село Голямо Белово, където пристигат към обяд. Събитията там са известни. След бляскавото посрещане и запалване на гарата, на смрачаване, четата потегля за връх Еледжик. През село Мененкьово и  село Аканджиево, по тъмно, влиза в село Ветрен. Селото се е изнесло на Еледжик. Около 40 души, останали да го пазят, се присъединяват към Бенковски. През село Славовица, в ранните зори на 28 април, са на Еледжик. Захари Стоянов, участник в четата, подробно описва маршрута. След него всички автори при своите проучвания потвърждават маршрута. Това са Димитър Страшимиров, Йоно Митев, Никола Владикин, Никола Станев и други. Йоно Митев в том втори от книгата си „Априлското въстание 1876г.“, прилага карта на военните действия в Четвърти революционен окръг. Очертани са маршрутите на Хвърковатата чета и на турските войски. Следователно, Бенковски по никакъв начин не е могъл да бъде на 28 април 1876г. в село Карабунар. Друг факт, доказан исторически,  е  че турската войска е влязла в Белово едва на 13 май 1876г., за да го ограби окончателно. Този факт се доказва и от другата приписка:  „Да се знае , че на 13 май  видохме голям страх  … царска войска. Голямобеловският свещеник Никола Павлов старателно е записал събитията от онова време. Остава открит въпроса:  кога и как този исторически документ за село Голямо Белово, е попаднал в църквата село Карабунар.

Ваня НИКОЛОВА