Стефан Софиянски: Сгрешена е философията на бюджетирането – излишъка в бюджета не се връзва с дефицита в общините и в здравеопазването

Стефан Софиянски, бивш министър-председател и 10 години кмет на София, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След три години устойчиво намаление на просрочените задължения на общините в България, през второто тримесечие на тази година те отново са започнали да растат. Припомням, че през 2016 година общинският дълг възлезе на милиард и 70 хиляди лева. Днес всяка българска община от всички 265 в страната е с огромни дългове, които към края на юни тази година са в размер на над 132 милиона лева. Задълженията на Столична община формират 52% от общия размер на дълга. Какъв е изходът и посредством какви механизми може да се реши проблемът със задлъжнялостта на местната власт? Защо темата отсъства от предизборните програми на кандидатите за кметове? Наш гост е Стефан Софиянски, бивш министър-председател и кмет на София за два мандата.

Стефан Софиянски: Да, и на мен ми направи впечатление, вие коректно отбелязахте, че не присъства тази тема. Аз имам едно обяснение – тя е чувствителна, защото има силна централизация, от която водещите кметове, тоест от ГЕРБ кметовете се възползват в известна степен от това централизирано разпределение на бюджета. И оттам вече идва и нежеланието за промени. Но не виждам логиката другите кметове да не търсят по-радикално решение. В това отношение може би и Сдружението на общините трябва да бъде много по-активно. Каква е причината? Причината е, аз казах – централизация. Но като логика на бюджетирането има едни делегирани дейности, които не го одобрявам аз като механизъм, те се въведоха по времето на правителството на НДСВ, когато се дава на калпак. Трябва по-голяма самостоятелност на общините и трябва общините да се въвлекат в осигуряването на по-голяма събираемост на данъците. Как може да стане това? Понеже зададохте въпроса, аз казвам накратко – според мен трябва да има определена пропорция на данъчните приходи, които да остават на място. Сега в момента остават местните данъци и такси, като да не говорим, че и грешно се формира такса „Смет“, тя просто е със статута на данък, което е грешно. Значи, трябва, приблизително аз като съм правил изчисления, смятам, че това би удовлетворило всички нива на управление – 20% да останат в общината, 40% в областта и 40% в централната власт. Като, разбира се, оставяйки част от данъците, това е модел, близък до немския модел, до немското самоуправление, дори в немската конституция има специална глава, в която е описано, дори бих ви казал и текст – „данък бира се определя от общините“ – всяка община може да си определи този данък. Това ще стимулира събираемостта и ще направи по-независими общините. От това обаче няма интерес правителството. Ако си спомним, Бойко Борисов като кмет пищеше непрекъснато колко е централизирано и как не му дават пари от бюджета, а сега хока кметовете, че харчели пари. Това е, когато човек няма реална оценка принципно за процесите и веднага търси вината някъде другаде. В случая, докато беше кмет, търсеше в правителството, сега като е министър-председател, търси в кметовете. Изобщо това е системата, която днес ГЕРБ налага. Малко бях може би по-пространствен, но за мен това са основните причини. И така до известна степен погрешното индивидуално бюджетиране към местната власт.

Водещ: Господин Софиянски, би ли могъл да се обърне този механизъм? Дали правителството и при какви обстоятелства ще бъде склонно да направи корекция?

Стефан Софиянски: Зависи от идеите и начина на управление. Левите правителства централизират, десните правителства децентрализират. Ние в случая имаме едно ляво правителство, което преразпределя голяма част от публичните финанси и дава по-малка свобода. Това е принципната разлика между лявото и дясното. Лявото е повече държава, по-малко свобода; дясното е повече свобода, по-малко държава. Тук вече нараства отговорността на местната власт, разбира се. Тук не говорим някой да ти подари пари. Напротив, първо нараства отговорността, защото вече ти не се движиш в някакъв рамкиран бюджет, а ти определяш приоритетите си и може за някоя община приоритет да е образованието; за друга, която е постигнала по-високо ниво на образование, пък и материална база в образованието, може да даде приоритет на здравеопазването или пътната инфраструктура. Трябва да се потърси този механизъм, според мен. Вие питате за промени. В България отдавна не стават промени. От Станишево време, дори включвам и него, България има едно рутинно силно ляво управление, без никакви реформи. Независимо че имахме Реформаторски блок, нищо не се реформира. Работи се на парче, тук нещо се пукне, се закърпи, там – друго. Аз смятам, че нашето общество, бидейки вече съзнателен член на Европейския съюз, трябва да потърси нова организация на обществения живот, което минава през нова конституция. И там вече в частност да се определи, да се вкарат публичните финанси като нова глава в конституцията, в която да се рамкира разпределението на бюджета, така че да се децентрализира по начин, че да даде инициативността на местното управление, на областното управление, разбира се не с 28 области. А на правителството да остане да определя само политиката в отделните сфери.

Водещ: Господин Софиянски, тази тема за промяна на конституцията не е нова. Въпросът е: кога би могла да се случи тази промяна и реалистично ли е да се случи? И как обществото може да поиска ново устройство на дневния си ред?

Стефан Софиянски: Понеже минахме на друга тема, аз искам само да приключа накратко първата – по въпроса за дълга. Дългът, който формират общините, все още не е голям, притеснителен е за някои, като се съпостави с бюджета им. Но при Бойко Борисов има една постоянна тенденция в последните 10 години на нарастване на дълга. Ние започнахме, най-ниската точка беше около 2007-ма, когато влязохме в Европейския съюз, бяха около 11 милиарда лева, сега мисля, че вече приближаваме 40 милиарда. Кое е обезпокоителното тук? Включвам и това състояние на общините. Не е страшно да имаш дълг, стига да използваш ефективно парите за растеж. Притеснителното е, че ние си правим такова бюджетиране с много ниски цели, много ниски темпове на растеж. Виждате, да не говорим, че допуснаха спад от 6-7% в граничната година между Станишев и Борисов. Ние имаме изключително нисък темп на развитие, а увеличаваме дълга. Хубавото и правилното е, увеличавайки си задлъжнялостта, ти да заложиш на бъдещето. Тоест да си похарчиш парите така, че те да ти се връщат по-нататък. Аз ще дам един пример за София по мое време. Ние емитирахме еврооблигации 50 милиона евро – тогава това беше доста голяма сума за бюджета. Понеже нямахме достатъчно висок рейтинг, и беше висока и лихвата, за три години обаче работихме така с тези средства, че радикално свалихме безработицата, много от имотите поскъпнаха, защото се направиха основните ремонти по улиците. Примерно „Опълченска“, „Димитър Несторов“ и т.н. И това генерира увеличени приходи и на третата година ние до стотинка, въпреки че кредиторите настояваха да продължим, да увеличим емисията, ние преценихме, че засега е достатъчно и успяхме да върнем парите без никакво сътресение. Това в момента не успяват да постигнат. Магистралите се строят изключително бавно и неефективно, поглъщат много средства. Очевидно харчените обществени средства са неефективни. Защото, ако имахме ръст, щяхме да усетим. А ние напротив, ние задържаме развитието си и вместо да догонваме другите европейски страни, изоставаме. И сега, когато се говори, че бюджетът има излишък – това е изключително грешна политика, тя беше на Станишев и на Орешарски, и сега се хвалят с излишък, а пък да не говорим за Дянков – той не знаеше за какво става въпрос. Но сега има нещо грешно в концепцията. Ние говорим за излишък, същевременно говорим за огромен дълг на общините, и същевременно виждате само в тези публични сфери, виждате болниците как непрекъснато се движат в някакъв недостиг на средства. Значи има нещо сгрешено в схемата, сгрешено в бюджетирането. Ти лошо си си планирал парите. Не може да казваш, че имаш излишък в бюджета и същевременно да имаш дефицит в общините и в здравеопазването. Значи ти така трябва да си планираш разходите, че да се движиш на един умерен национален дефицит, за сметка на дефицита на общините и на отделните сфери, да кажем образование, наука и т.н. Тук има нещо сбъркано във философията. И сбърканото е много просто – когато централизираш и когато управляваш в повечето случаи ръчно, и даваш по твоя преценка – чувате министър-председателят как казва „аз ще дам на учителите, аз ще дам на тия, аз ще дам на тия“. Ще дадеш друг път. Ние ти даваме на теб данъците. Ти си един чиновник и разпределяш. Ако не се промени тази философия, трудно можем да очакваме добри резултати на България. Да не забравяме, че ние сме 11-та година в Европейския съюз. Че когато влязохме в Европейския съюз, бяхме чувствително пред Румъния. Сега сме единствената държава в Европейския съюз с брутен вътрешен продукт под 10 хиляди евро на глава от населението. Тоест увеличаваме разликата. И понеже ме питате за конституцията, аз знам, че това един ден ще стане, защото идва едно образовано поколение. Не може да се търпи докрая тази неефективност на обществото. Обществото само ще потърси една по-ефективна система, но тя трябва да се катализира през един проект. И мисля, че ако, поне аз работя върху това, сложим един проект на масата и има волята от политическите партии, не да се карат като махленци по телевизията, а да спорят и дебатират върху тези неща, върху които говорим ние с вас, на базата на един проект за нова организация на нашето общество, мисля, че тогава вече можем да кажем – а, ето идва моментът, в който да приемем нова конституция.

Водещ: Кога ще бъде готов този проект? Кога ще го огласите?

Стефан Софиянски: Аз съм готов, ама как да ви кажа, и аз просто се колебая. Виждате всеки ден някакъв скандал, някаква разправия. Те вече скандалите и разправиите са основната ви тема на вас, журналистите. Извинявайте, не го казвам с лошо чувство, но така се получава, че те са ви сериозната тема. И аз се страхувам, че ще кажете – гледай го този с тази конституция. Я виж, Пламен Георгиев го освободиха днес от прокуратурата – колко важно събитие.

Водещ: Господин Софиянски, точно в тази връзка ние ви каним, защото се опитваме да изгребем встрани шлаката от скандалите, за да стигнем до същината на темите и проблемите, защото ето, именно в такъв проект за конституция дали може да се регламентира и начинът на харчене на публичните разходи? Защото, ако говорим за задлъжнялост на общините, за държавен дълг, никой обаче не казва къде са отишли парите, за какво са отишли, какво е купено с тях – нещо, което всеки човек в семейството си знае.

Стефан Софиянски: Аз много просто ви отговарям. Ако ние имахме един растеж от 5-6 процента, какъвто постигнаха прибалтийските републики, защото валутният борд до известна степен е спирачка и ние трябва да мислим, кога ще излезем от него, той малко задържа икономиката. Ние докато сме във валутен борд трудно можем да очакваме едно по-радикално увеличаване на доходите, един по-благоприятен курс на лева, една по-голяма конкурентоспособност – той си е до известна степен спирачка. Но, от друга страна е база, над която ти трябва да надграждаш, ти трябва да се стремиш и да растеш. Ако ние имахме 5-6 процента, както отново подчертавам, те са малко близко до нашия валутен борд прибалтийските републики, но те стигнаха до 8-9 процента, Словения имаше един изключително силен период. През 11-те години в Европейския съюз на нас ни липсва един 4-5 годишен рязък растеж, за да можем веднъж да приближим и след това да позадържим темпото. Както го направиха те. Ние не успяваме, ние кретаме, ние още трудно се възстановяваме от спада, мисля, че беше 6,5% 2009 година на брутния вътрешен продукт. Това беше времето, когато дойде Дянков, тръгна да прави балансиран бюджет и огромен дълг – нещо немислимо. И още следващата година бюджетът пропадна. И, ако си спомняте, се гласува нов бюджет още през май-юни. Тогава за съжаление и СДС се увлече в подкрепа на Дянков, после осъзнаха, че е грешна философията. Но това беше отдавна. Да гледаме сега. Неефективно се използват европейските фондове, казах, изключително бавно се строи. Ръчното управление, особено избирателният подход към общините, пък бих казал и към някои болници, ето към какво води.

Водещ: Кога да ви поканим, господин Софиянски, за да разговаряме за вашия проект за конституция?

Стефан Софиянски: О, много ще е дълго. И, пак ви казвам, притеснявам се, че ще е отегчително. Но аз ще го обявя публично, поне основните принципи, които съм подготвил. Но, ето сега бяха едни избори, други избори, преди това апартаментни разправии. Дано като минат тези избори има някакво успокояване, защото има и техника, в която да се ангажира и този парламент, още този парламент да се ангажира в изготвянето на проекта. И тогава вече наистина да започне един процес.

Водещ: Може ли да се подготви такъв проект без Велико Народно събрание?

Стефан Софиянски: Условието за свикване на Велико Народно събрание е да има такъв проект. Това е в българската конституция. И тук е вече има едно голямо противоречие, което не знам дали нарочно е направено или не, но стъпките са така – Народното събрание приема проект, саморазпуска се и се свиква Велико Народно събрание. Тоест Народното събрание трябва да гласува собственото си разпускане. Оттам нататък вече ерго, особено в този му състав, никой няма интерес да приема проект, защото той ще е предпоставка за разпускането на Народното събрание. Това противоречие трябва да потърси решение през обществен натиск или по-добрият вариант – осъзнато народните представители да го направят.

Цоня Събчева