Стефан Шивачев, историк: Освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 година настъпва след последната голяма битка в летописа на Руско-турската война

Стефан Шивачев, историк и директор на Регионален исторически музей – Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за събитията, в резултат на които настъпва Освобождението на Пловдив от османска власт на 16 януари 1878 година.

Фокус: Г-н Шивачев, днес отбелязваме 139 години от Освобождението на Пловдив. Какво трябва да знаем за тази страница от вековната история на града?
Стефан Шивачев: За мен като историк датата 16 януари 1878 година винаги е имала две измерения. Разбира се, първото от тях е свързано с конкретните събития – с Битката за Пловдив или последната голяма битка в летописа на Руско-турската освободителната война. Тук събитията са поставени на една много интересна плоскост. В началото на месец януари 1878 година военната групировка, ръководена от ген. Гурко освобождава София, след което навлиза в Тракийското поле и наближава най-големия град в българските земи по това време, а именно Пловдив. Срещу нея застава последната боеспособна армия на Османската империя – военната групировка под командването на Сюлейман паша. Тази битка започва на 14 януари, като предимството е в количество на войски и въоръжение на руската армия, но турското командване се стреми колкото се може повече да отложи приближаването на руските войски към сърцето на империята  – Цариград. Тук интересното става на 15 януари, надвечер. На всички е ясно, че риска в случая е за опожаряването и избиването на населението на най-големия български град. Затова ген. Гурко вика при себе си един от младшите офицери кап. Александър Петрович Бураго и му възлага една разузнавателна мисия, за да разбере какво е състоянието на турските войски и какви са намеренията им в Пловдив. По това време започват да се появяват пламъци по тепетата. Има две оръдия, поставени от турците на Небет тепе, които започват да стрелят. Те разрушават моста – единствения тогавашен мост, който свързва северната част Кършияка с централната част на града. В този момент руските войски, които идват от север, тоест отрядът, освободил Сопот и Карлово, не могат да преминат през този мост и се отправят по течението на река Марица. Събитията през тази нощ наистина са много интересни. За жалост, преди доста години един от големите пловдивски журналисти Методи Танев, в стремежа да поукраси историята, създаде легенди, които въобще не са необходими за това, което се случва през тази нощ. Всъщност, Пловдив е спасен поради няколко причини. Първата от тях е, че благодарение на френския консул Боасе, в града отрядите от православни християни, българи и гърци, получават известно количество оръжие, с което започват да отбраняват собствените си квартали. Опасността не е толкова от редовните турски войски, а от тези башибозуци, от нередовните войски, които винаги се движат с турската армия и се отдават на плячкосване. В този момент е поставено на карта всичко това, което е градено в продължение на столетия в Пловдив. Един град, който е наричан най-красивия в европейските земи на Османската империя, една от перлите й. На второ място, което е по-важно, е това, че ген. Гурко разделя отряда си на две – една част от него се движи по северния бряг на река Марица с идеята по брод, който се е намирал на 5-6 км източно от Пловдив, да премине през реката. В същото време другият по-голям отряд се движи по протежение на линията Първенец – Марково – Белащица – Брестник – Куклен – Асеновград. Идеята е тези войски да се съединят някъде в района източно от Пловдив и да обхванат цялата армия на Сюлейман паша, като предизвикат нейното пленяване. Това е основната причина. Този исторически факт, който е засвидетелстван в спомените на кап. Бураго и на съвременниците е това, че отряда на кап. Бураго, достигайки до пощенската станция, до централната част на града,  след това се отправя към железопътната станция, която тогава се намира на 2 км южно извън пределите на града. Там драгуните на кап. Бураго заварват щаба на Сюлейман паша със сервираната вечеря. Под угрозата от обкръжаването и пленяването им, самият щаб на Сюлейман паша с влака се е отправил за Одрин, изоставяйки войските си, които продължават да се бият срещу русите на 16 и 17 януари 1878 година. Като последствие от всичко това, Пловдив е спасен. За всички тогава е ясно, че е било възможно градът да постигне съдбата на Стара Загора. Това е един цветущ 18-20 хиляден град, който изцяло е бил опожарен, изгорен, голяма част от населението е избито, останалата част прогонено, всичко е ограбено. Такава е съдбата на Сопот, на много села в Тракийската низина, в Средногорието. На сутринта на следващия ден, по днешната улица „4-ти януари“, ген. Гурко, съпроводен от своя щаб, е посрещнат от пловдивчани пред катедралния храм „Света Богородица“. Там се провежда един импровизиран митинг. Разбирате каква е огромната радост на населението на града от спасението на самия град и от тази свобода, която идва след пет века османско владичество.
Фокус: Каква е значимостта на датата 16 януари за историците?
Стефан Шивачев: Има няколко измерения на тази дата. Ние историците винаги казваме, че Пловдив има 6-хилядолетна или 8-хилядолетна история, че това е един град с непрекъснат поселищен живот. В крайна сметка, в тези хилядолетия и история има периоди, в които историята на града и самия град е бил откъснат от присъщата му европейска цивилизация. Знаете, че Пловдив преживява всички тези векове, свързани с тракийското минало, с елинистическата, римската и византийската епохи, с времето на Втората българска държава. Така или иначе, от 1371 до началото на 1878 година, в продължение на пет века градът е отделен от европейската цивилизация. Градът се развива с всичките тези характерни особености на Османското владичество, като особено през последните 100 години от този период, по време на Възраждането, Пловдив израства не само като стопански, но и като духовен център на българските земи. През тези стотина години на изключителния български 19-ти век, Пловдив заема водещо място в борбата за църковна независимост, за българска национална просвета и българско училище. Тази дата, 16 януари 1878 година, поставяйки края на епохата на османско владичество, успоредно с това поставя и началото на следващата епоха от развитието на града и на българските земи, която всички очакват. В този момент е отчетлив скептицизма на една голяма част както на Великите сили, на нашите съседи от Балканския полуостров, така и на Османската империя. Те смятат, че българите няма да могат да се самоуправляват, че българите през тези пет века са загубили способностите си за държавно-творчески живот. В крайна сметка, всичко това е разбито на пух и прах през следващите няколко десетилетия, когато Пловдив се оказва изключително необходим на българските земи. Пловдив продължава да се развива като най-големия град в българските земи. Градът става столица на една от двете български държави – Източна Румелия. Пловдив отново става духовен център на българските земи, защото тук се събира една голяма част от българския духовен елит. В крайна сметка, само седем години след Берлински конгрес, тук в Пловдив е обявено Съединението на България. След още седем години тук в Пловдив се провежда първото българско земеделско промишлено изложение, което е първо и на Балканите. То предначертава развитието на стопанския живот в България. Разбира се, през тези десетилетия столицата София има приоритетно развитие за българските земи. Пловдив се превръща във втория български град, малко гръмко наричан „втората българска столица“. Всичко това показва, че българите са съхранили своите държавно-творчески способности. Пловдив се развива, за да изживее през тези 139 години от тогава едно изключително развитие. Не бива да забравяме, че към времето на своето Освобождение през 1878 година Пловдив наброява около 33 000 души население, а днес е 350-хиляден град със съвсем различни постижения като град на една държава, която си връща мястото в семейството на европейските държави, като град, получаващ възможност за връщане към естествените си възможности за развитие. Именно за това този ден 16 януари е особено важен за нас. Именно затова аз много се радвам, че този ден никога не е забравен в последващите десетилетия от историята на Пловдив, защото той е един изключително важен момент за бъдещото развитие на града. Ние може да бъдем благодарни на руските войски, на тяхното командване, на този изключително смел руски офицер кап. Бураго и на неговите драгуни, които успяват да разберат състоянието на града в тази нощ. Ние сме благодарни на нашите предци, които са съумели с оръжие в ръка да съхранят града си. На този ден ние отбелязваме и годишнината от една злокобна история. Това е извеждането на 123-ма българи от затвора „Ташкапия“. Хора, които още от времето на Априлското въстание , от погромите през лятото на 1877 година, са в затвора. Те са изведени от турската войска, от башибозука, и в тази местност „Остромила“, която днес е в границата на града, те просто са изклани. Това е злобата на победените воини от турската армия, които решават, че трябва да опетнят своето име с безсмислената жертва на тези хора, намиращи се в най-големия турски затвор в Пловдив. Това събитие показва какво би могло да се случи с населението на града, какво би могло да се случи с всичко това, което е градено в продължение на векове в Пловдив. Ако днес ние се гордеем със „Старинен Пловдив“, всичко това можеше да бъде превърнато в пепелище, а злощастната съдба да споходи и населението на Пловдив.
Фокус: Ето, че 139 години по-късно ние продължаваме да опровергаваме скептицизма на Османската империя и на съседните балкански страни, че няма да се справим и останем с ниско приведена глава.
Стефан Шивачев: Това е нещо, което вече е доказано по исторически път. Говоря за развитието на България и за всичко това, което се е случило през тези 139 години. Османската империя е възхвалявана тогава като един от центровете на цивилизацията, с опити сега да бъде реабилитирана като едно от постиженията на световната цивилизация. Тази Османска империя е ликвидирана и спира да съществува само след малко повече 40 години от настъпването на Освобождението. Докато българите изграждат една своя държава, която и досега се намира на това наистина ветровито място на Балканския полуостров. Дано ние оттук нататък също да доказваме тези свои български държавно-творчески способности. Дано българския кораб да продължава да се движи, въпреки бурното място, на което се намира и живее народа му.
Тони МИХАЙЛОВ