Стоил Алипиев, НАЗП: Ако контролният орган си е на мястото, потребителят ще съществува реално на пазара

Стоил Алипиев председателя на Националната асоциация за защита на потребителите, в интервю за Радио „Фокус“

Водещ: Както в предния разговор уточнихме, къде се крият най- честите случаи на неравноправни клаузи при търговците на пазара, г-н Алипиев нека да кажем на нашите слушатели, какви са резултатите от направените от асоциацията анализи през изминалите дни?
Стоил Алипиев: Най-често търговецът си оставя вратичка в изпълнението на договора като слага клауза, която въвежда едно условие за изпълнението му. А всъщност това условие единствено зависи от волята на търговеца. Но направено по този начин по всяко време, когато за него не е изгодно изпълнението на договора, той за момента може да го спре, докато бъде изпълнено това условие. Изцяло изпълнението зависи от волята на търговеца, като с това условие той се опитва да излезе от отговорност при неизпълнението на договора. Същевременно често сме свидетели и на клаузи, които търговецът е заложил в договора, с които той задължава потребителя да заплати необосновано високи неустойки или обезщетение във вреда на потребителя, когато има неизпълнение на договора от страна на потребителя. Също така търговецът си оставя вратичка , с която може да променя едностранно условията на договора и то въз основа на непредвидено в договора основание. Също с т.нар. неравноправни клаузи, търговецът задължава потребителя да изпълни своите задължения дори и ако търговецът не изпълни своите. Изброените до тук неравнопоставени случаи между търговец и потребител са срещани в договори, които нашите експерти анализираха през предходната седмица. Бяха направени анализи на договори на Вик-та , електроразпределителни предприятия, доставчици на мобилни услуги, договори за изпълнение на поръчки. Търговците чийто договори анализирахме не са много на брой, но всеки един от тях обхваща почти цялото население на страната, предвид предлаганата стока необходима за съществуването на всеки един от нас, като потребител. Анализирахме договорите на монополистите и открихме в тях не по една , а по две и повече неравнопоставени клаузи. А както вече казахме те обхващат цялото население, което превръща проблема в глобален за всички нас.

Водещ: Можем ли да кажем категорично, че нелоялните търговски практики и неравноправните клаузи в договорите на пазара са едни от най- опасните измами за потребителите, които могат да доведат до по- големи проблеми или да по- някакъв начин да застрашат здравето на потребителя?
Стоил Алипиев: При тях можем да кажем, че няма пряка заплаха за живота и здравето на потребителя, но косвено „да“. Във времето тези измами изяждат всички спестявания на потребителя, включително и доходите им и ги оставят без средства за съществуване, което създава предпоставки за едно изключително тежко психическо състояние , породено от влошеното икономическо положение. Нашите наблюдения през последната година и половина показват, че нелоялните търговски практики са вече над 75% на пазара. Те позволяват на търговеца с измама да стопява нашите доходи при покупки на стоки и ползване на услуги. Реално тези разходи в отсъствието на нелоялните търговски практики биха били два пъти по-малко. Тъй като КЗП е позволила търговецът да се чувства безнаказан, тези практики ни заобикалят в ежедневието и принуждават дори и лоялните търговци да пристъпят към тяхното ползване, за да не загубят възможността за своето съществуване, като такива. Например с неравноправните клаузи в договорите за битови сметки търговецът така прихваща потребителя, че няма мърдане, като всеки месец по – малко, но пък редовно го мами. Всичко това има едно просто решение. Ако контролният орган си е на мястото потребителят ще съществува реално на пазара , както потребителите от останалите страни-членки на ЕС.

Водещ: По отношение на битовите сметки (ток, вода, отопление, мобилни услуги), които ни се налага да извършваме плащане всеки месец, какви са там опасностите, които се крият и как можем да се предпазим от измамите в тези сектори?
Стоил Алипиев: По отношение на битовите сметки има два основни проблема. Единият е в самите сметки, а вторият е в неравноправните клаузи, които позволяват несправедливостта в сметката да не бъде отстранена. Когато има грешка в отчитането, било то на уред или техническо действие довело до неточност в сметката, потребителят е изправен пред една непреодолима стена. Например нашата сметка за тока се движи в рамките средно на месец между 20 и 30 лева, но когато имаме съмнения относно нейната вярност , започва ходенето по мъките. Контролният орган , в случая КЗП, който трябва да ни защити казва „ходете в КЕВР”, КЕВР казва „ходете в КЗП”, КЗП казва „това не е наш проблем , ходете в съда и решавайте спора с търговеца там. Договора, който ни е предоставен казва „платете такса 200 лева за участие в арбитража”, неговия адрес е София, ние живеем във Варна. Още 50 лева минимум за път и при един потребител , който е затруднен да плати сметка между 20 и 30 лева е невъзможно да задели още 250 , за да отиде на един арбитраж, в който има класически пример на конфликт на интереси и който се председателства от професор, но не по право , а по история. Всичкото това, което говорим ежедневно ни изстисква, а този кислород , който можем да поемем, може да дойде при нас с едно просто решение – КЗП да се намеси и да отстрани проблема, създаден от търговеца, който с действията си е нарушил закона. Всеки път на края на месеца за пореден път един търговец ни мами като потребители, ние го виждаме , безсилни сме да се преборим с тази измама, държавата от наша гледна точка стои пасивна, а то всъщност не е така, защото има прекрасна нормативна база, която може да ни защити и единственото , което трябва да се направи е да бъде принуден търговецът да спазва тази нормативна база. Държавата е определила и контролен орган в лицето на КЗП, който да контролира търговеца-доставчик дали спазва закона. Но за съжаление няма никакви ефективни действия, от страна на контролния орган , който да ни защити. А същевременно сме заобиколени ежедневно с демагогия съпътстваща всяка една медийна изява на председателя на КЗП.
Деница УЗУНОВА