Стойко Станев: Любовта към гайдата ме върна от чужбина и ме доведе в Смолян, влюбих се в този инструмент при откриването на Роженския събор през 2015 г. 

Стойко Станев –  студент в Дания,  учи компютърни системи и технологии, в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.

„Фокус“: Г-н Станев,  вие сте в млада възраст, от Русе, програмист,  учите  в чужбина, какво ви провокира да дойдете и да заживеете тук в Смолян?

Стойко Станев: Любовта по гайдата. Заживях в Смолян от януари 2017 г., За първи път дойдох в града по миналата година – 2015 г.  за  събора на Рожен и тогава „се запалих“ по гайдата от откриването на Роженския събор през 2015 г., възстановен  след 9-годишното му прекъсване.  Откриването беше много по-силно и по-въздействащо от провеждането му отново през 2016 г., когато пак бях тук. Още през 2015 г. си купих гайда и започнах да се уча да свиря, като учих и родопските песни,  но сам ми беше доста трудно с гайдата и си казах, че за да се научи човек да свири на този родопски инструмент, трябва да се докосне до извора. От началото на тази година когато  заживях в Смолян се свързах с Костадин Илчев – ръководителят на 101 каба гайди в Смолян и започнах да свиря в читалище „Христо Ботев“ при него, а също и при зет му Маргарит Маргаритов по три пъти в седмицата през зимата и пролетта, и мога да кажа, че те двамата ми дадоха хляба в ръцете – основата на гайдата. Основата е много важна за гайдаря, продължавам сега вече да уча нови родопски песни и съм им много благодарен, че те ми дадоха основата. Цяла година сам се учих да свиря по интернет, но не се получаваха нещата.

„Фокус“: Откъде си купихте гайда?

Стойко Станев: Имам няколко. Първата ми гайда беше от Христо Топчиев, но си я поръчах дистанционно от Русе по куриер. След това си купих гайда от Калин Бочуков от Широка лъка – лично за мен много голям човек и много голям гайдар. След това реших да търся по-стара гайда от Смолян и си намерих такава от големия бай Тасо Иванов, Бог да го прости, който е един от доайените сред гайдаджиите,  след нея си взех гайда от бай Георги Марков от село Кремене и сега свиря с нея. Имам и подарено ручило от известния гайдар бай Стою Чонгаров, което е пак от  бай Георги Марков, който го е поръчвал 1960 г. В момента съм си сглобил с голямо желание и мерак стара гайда, която е правена преди повече от 50 години и с голямо желание свиря на нея. Не я възприемам като стара вещ, към нея се отнасям с уважение и искам да я пренеса във времето.

„Фокус“: И все пак каква  е връзката между Русе, чужбина и Смолян, и откъде идва тази любов към гайдата и към Родопите, тя трябва да има история, трябва да тръгва отнякъде?

Стойко Станев: Има предистория. През 2011 г., след като  завърших в Русе езиковата гимназия „Христо Ботев“  заминах за Дания, където учих 5 години и завърших компютърни системи и технологии тази година в град Орхус, вторият по големина град, северно от столицата на 300 км.  След събора на Рожен през 2015 г. си купих гайда и я взех с мен в Дания, където  се опитвах сам да се уча да свиря, като гледах и слушах по интернет смолянските гайдари, но не се получаваше. Тогава взех решение, че стажът ми, който е задължителен, за да завърша образованието си, избирам да бъде в Смолян, макар че имах и други възможности да замина за Шотландия или да си остана в Дания  да карам стажа.  Така избрах в Смолян да карам 6-месечния стаж. Карах  стажа от януари до края на юни в офис на фирма в Райково и ходих да свиря на гайда.  Така че, любовта към гайдата ме доведе в Смолян и Родопите, където се срещнах  с известни в целия свят гайдари и певци, песента „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев лети в Космоса. Гайдата е инструмент, който запленява хора от целия свят. Пример за това е известният  гайдар Васил Бебелеков от Широка лъка, Бог да го прости, който живееше в Щатите и обучаваше там  желаещите да се научат да свирят на този инструмент. Затова съвсем наскоро, преди около две – три седмици когато в Широка лъка се направи концерт в  памет на Васил Бебелеков, на него бяха дошли  и  свириха на гайда негови  ученици   от Щатите. Мога да кажа също, че тук в Родопите има приемственост и между поколенията, като по-старите гайдари учат децата си и внуците си да свирят още от съвсем малки.  Убеден съм, че гайдата ще се запаси с векове напред и славата й ще се носи по целия свят докато той съществува.

Даниела БОЙКОВА