Стоян Николов, историк: Победата при Одрин е извоювана благодарение на изключителното взаимодействие между артилерия, пехота и пионерни части

Снимка: Фейсбук страница на Военна академия "Г. С. Раковски"

Гл. асистент д-р Стоян Николов, преподавател във Военна академия“ Г.С. Раковски“, в интервю за предаването <b>„За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“</b>

 

Водещ: За превземането на смятаната дотогава непревземаема Одринска крепост в хода на Балканската война ще говорим с главен асистент  д-р Стоян Николов от Военна академия „Г.С.Раковски“. Откъде трябва да започнем, за да илюстрираме тази славна битка и голяма победа, чиито огромен принос е на артилерията?

Стоян Николов: Може би трябва да започнем с това, че българското командване още в годините преди Балканската война оценяват важното стратегическо значение на Одринската крепост и ненапразно една от трите български армии, разгърнати за започване на Първата Балканска война е именно Втора армия, командвана от генерал-лейтенант Никола Иванов. Това е нейната цел, която й е поставена към обсадата и последващото преследване на този първокласен турски гарнизон с неговата крепост. На практика владеенето на Одринската крепост се оказва и един от ключовете за успешния завършек на Балканската война за съюзниците от Балканския съюз. Именно тази първокласна османска крепост е един от ключовете, заради които изключително много се проточват и преговорите на Лондонската мирна конференция. Владеенето й се смята за османските власти за изключително важно. На практика склонността дори на турското правителство в началото на януари 1913 г. все пак да отстъпи земите по линията Мидия-Енос, включително и владяната все още от турските части Одринска крепост, довежда и до преврата, който настава. Свалено е това склонно на сключване на мир със съюзниците правителство и на власт идват непримиримите, които обновяват бойните действия и така въпросът за владеенето на Одринската крепост е и един от ключовите за края на войната. Именно след отбиването на турските опити за настъпление на позицията при Чаталджа, съответно при Шаркьой, усилията вече на българското главно командване се насочват именно към овладяването на тази укрепявана и от немски инженери крепост.

Водещ: Кои части на Българската армия участват в битката при Одрин? И тук е мястото да кажем каква е ролята на артилерията?

Стоян Николов: Трябва да отбележим, че ген. Никола Иванов изповядва тезата, че Одринската крепост е можела да бъде буквално превзета от движение, но предпазливият началник-щаб на действащата армия ген.-майор Иван Фичев не споделя това негово мнение и предпочита излишно да не се рискува с подобен тип атака. През декември месец 1912 г., използвайки първото примирие, българските части около Одрин започват своята вече изключително планомерна подготовка за превземането на Одринската крепост. Именно по това време е изготвен и планът за превземане на крепостта, съответно своите инженерни и артилерийски части, които разработват своите планове за бойните действия. И тук не трябва да забравяме, че още в предходните години няколко български артилерийски офицери дават своя принос на превземането на Одринската крепост. Тук трябва да отбележим един артилерийски офицер, който като дипломат в годините преди Балканската война действа в Одрин. Той постоянно обикаля с дипломатическия си статут, укрепленията, нанася промените, нанася подобренията по тях и неговото име е майор Дянко Неделчев. Благодарение и на неговата информация, нашето командване има прекрасна информация за изградените укрепления около града. Един друг артилерийски офицер, трябва да отбележа, че и двамата вземат участие в превземането на Одринската крепост именно в източния сектор, най-важния, като командват артилерийски части там. Подполк. Стефан Славчев, който преди войната е командир на Софийския крепостен батальон. Ние имаме три такива крепостни батальона – Видински, Шуменски и Софийски, които имат по същество статут на полк, разработва и изнася едни сказки в Софийското офицерско събрание, в които разглежда как би могла да бъде атакувана Одринската крепост. И още тогава Стефан Славчев набелязва, че за него решителния удар трябва да се нанесе в североизточния ъгъл на източния сектор. За него ударът трябва да е насочен към превземането на предните позиции, неутрализирането на фортовете и превземането на фортовете „Айвазбаба“, Айджиолу. Той предвижда, че ще трябва да се образуват едни артилерийски участъци, нещо което на практика и се случва. Трябва да отбележим, че в източния сектор за действието на пехотните части, които ще извършат атаката, се обособяват два отдела – северен и южен с придадените към тях пионерни части, разбира се и полска артилерия. Но тежката обсадна на крепостната артилерия е разгърната в три артилерийски участъка, именно тези, за които говорим северен, източен и южен. На практика изключително важно значение има дейността на обсадната артилерия и полските гаубици от северния и източния участък, които със своя точен огън изключително много подпомагат и облекчават задачата на пехотинците, които настъпват в дните 11-13 март. Благодарение именно на единството между пионерни части, пехота и артилерия, тази най-славна победа в българската военна история на Третата българска държава, е извоювана, с цената на близо 10 хиляди български синове, пролели кръвта си край Одрин, е пробит един изключително сериозно укрепен инженерно участък от отбраната на Одринската крепост.

Водещ: Можем ли да кажем кои са по-изявените командири, артилеристи, които са се отличили в обсадата на Одрин? А също така и обикновените войници, редниците, които са успели да превземат крепостта?

Стоян Николов: Аз вече споменах няколко имена на изявени артилерийски офицери. Разбира се всеки един от участниците в тази величава епопея на българския дух и герой, жертвал, подложил тялото си под противниковите куршуми и шрапнели, но тук можем да отбележим още няколко наши изтъкнати артилеристи и офицери, които по-късно оставят диря и като автори на различни изследвания. Примерно тогава все още един майор Ангелов, който по-късно достига до генерал-майор, той също командва артилерийска част именно в този северен артилерийски участък. Защо да не отбележим и двама от големите герои на българската полска артилерия, хората които на практика с дела осъществяват нещо, което е разработвано, а именно така наречената придружаваща артилерия. Капитан Игнатов и майор Марин Друмев, чиито скорострелни артилерийски отделения след превземането на първите фортове в източния сектор успяват да се изравнят буквално с настъпващите български пехотни части, разтягат конния състав на батареите и откриват изключително ускорен огън по отстъпващите турци. Те  удрят съответно и по съседните фортове и с това облекчават по-късното и тяхно превземане от пехотните части. Тук само ще отбележа, че трите батареи в скорострелното отделение на майор Марин Друмев търпят чудовищни загуби от противниковия огън. 6 от офицерите излизат от строя, 40 от войниците и подофицерите и 70 и няколко коня са убити. На практика близо 20% от конния състав излиза извън строя на това отделение, но благодарение и на тях, победата е извоювана.

Водещ: На какво се дължи голямата победа на българската войска при Одрин – на ентусиазма, на дългочакания реванш заради 500-годишното турско робство, или пък на военното майсторство на нашите войници и офицери?

Стоян Николов: За мен лично всяко едно от тези неща, които вие казахте, носят част от тази истина. Естествено, че го има и този момент – синовете на героите от Априлското въстание, за които на пиедестал е поставена свободата на брата роб – българите от Македония и Тракия, естествено че горят, за да осъществят това национално обединение. Тук не трябва да забравяме, че изключителният престиж на офицерската професия по онова време на практика една немалка част от интелектуалния елит на българското общество, всъщност офицерският състав, ето Стефан Славчев, който споменах, който през Първата световна война става и началник на артилерията ни, е човек който наред с военното училище на Негово величество, което завършва в София, по-късно отива и завършва и академия в Торино. Придобива един западноевропейски опит. Той е и с принос при закупуването на съвременната ни материална артилерийска част. Участва в приема на направилите революция за българската артилерия 324 скорострелни полски оръдия „Шнайдер – Крузо“, модел 1904 г., които ние получаваме именно в годините след 1904 г., и които дават и облика на нашите артилерийски полкове към пехотните дивизии.

 

Евелина БРАНИМИРОВА