Стрея Пунчева, „Шалом” – Видин: Цялата видинска общественост се надява сградата на Синагогата да бъде запазена като концертна и изложбена зала

 

Стрея Пунчева, секретар на Видинската организация „Шалом“ в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“.

 

Стрея Пунчева: Толерантността между вероизповеданията във Видин е още от едно време – в квартал Калето, където обикновено са живели евреите, заедно са живели турци, арменци, евреи и роми. Децата сме си играли заедно (по това време бях дете). Всички празници се празнуваха общо – турски, арменски, еврейски – разлика не се е правило. Едва след 1942-43 година по време на войната е забранено на евреите да излизат от крепостта на квартал Калето след 16 часа в централната градска част. Носели са жълти значки с шестоъгълната звезда, както се казва Маген Давид, като по това се е познавало кой е евреин и така не са могли да излизат извън вратите на Стамбол капия и другите капии във Видин. Това е било до 1944 година – след 9 септември вече са имали възможност да ходят навсякъде. Но толерантност има – най-вече заради това, че такъв триъгълник, в който съществуват синагога, митрополия и джамия, едва ли има на друго място в Европа.

Водещ: Как през призмата на времето оценявате промяната на тези отношения до днес?

Стрея Пунчева: Специално във Видин, където не сме останали дори и 10 души евреи, преди 1944 година е имало около 2000. Те са били изселени от София по време на бомбардировката, а синагогата е функционирала до 1950 година. Имало е и стара синагога, която е била разрушена по време на освободителната война – 1878 година – тя е била опожарена и след това през 1894 година е възстановена на същото място – това е сградата, която е там и в момента, или по-точно руината. Тогава е била построена изцяло с дарения, с архитект от Австро-Унгария, дървената част също е била от там, а полилеите – от Виена, но е построена само за 1 година и то само от дарения – от видински евреи, от Княжество България. Открита е на 28 септември 1894 година от д-р Мордехай Грюнвалд – тогава главен равин на България. Тя е втората по големина синагога след софийската както у нас, така и на Балканите, подобна на синагогата в Будапеща, Унгария. Функционирала е до изселването на около 1200 евреи през 1950 година към Израел със създаването на еврейската държава. Оттогава синагогата не е култов храм. Прехвърляна е на Общината, на областта, след това става паметник на културата, обещаха ни, че ще започне реставрация. Такава действително започна 1982 година, но с идване на демокрацията през 1990 година реставрацията спря. Тогава направихме едно дарение първо към Комитета за култура чрез област Видин, но в следващите 10 години не се предприеха никакви реставрационни дейности. Сега, на 5 март 2017 година дарихме синагогата на община Видин с надеждата, че ще бъде възстановена и външният ѝ вид ще бъде запазен – по проект на архитект Любомир Станиславов. Отвътре ще има концертна и изложбена зала. Това е един комплекс, който да бъде свързан като „Жул Паскин“ – крепостта Баба Вида, Кръстатата казарма и синагогата. Но дали ще стане – засега никой нищо не може да каже.

Водещ: Сякаш синагогата е притегателна сила за всички посетители на града и всеки се впечатлява не само от външния вид, но и от акустиката, даваща възможност, както казахте, там да се изпълняват концерти.

Стрея Пунчева: Да, да.

Водещ: Вие самата разказвате от първо лице за борбата, която сте водили за възстановяването на вида, който заслужава видинската синагога като паметник на културното наследство – как оценявате този процес и перипетиите в борбата до сега. Вярвате ли, че ще сега ще има някаква стъпка напред?

Стрея Пунчева: Нали знаете, че вярата крепи човека – надяваме се да стане с помощта на европейски проекти. Колкото повече напредват годините, толкова повече средства са нужни за възстановяването. Ние не искаме нищо друго – само да се запази самата сграда като концертна и изложбена зала, а в един ъгъл на втория етаж – да има стая, която ще бъде като музей. То храм не може и да бъде. Искаме просто да се възстанови сградата. Много туристи идват на крепостта Баба Вида и всички след това се отбиват до синагогата. Възмущението, че толкова години не се обърна никакво внимание на тази сграда, е голямо. Последната ни надежда е в Община Видин. Въпреки вида, в който виждате синагогата в момента, преди двайсетина години Хачо Бояджиев, който беше режисьор в Българската национална телевизия и във Видинския театър, правеше всички новогодишни програми в Синагогата, ползвайки акустиката ѝ. Това също ни дава някаква надежда, че може нещо да се направи, но желанието вече е на управляващите. Останали сме десетина души, млади хора вече няма. Нямаме и средства, с които да можем да направим нещо за възстановяване на тази величествена сграда.

Водещ: Нека завършим разговора с надеждата, за която неведнъж говорихте. Споменът се пази в умовете и сърцата на евреите във Видин ..

Стрея Пунчева: Не само останалите евреи в града, а цялата видинска общественост иска синагогата да се възстанови. В този красив дунавски град на три граници няма концертна зала – само Симфониетата, която е много малка. Който е имал желание да помогне, е искал да направи синагогата култов храм, а това е невъзможно, защото си има изисквания, които трябва да се покрият, за да функционира като такъв. Ако имахме възможност да я възстановим сами, досега да сме го направили. Затова се надяваме кметът г-н Огнян Ценков да ни помогне, след като обеща да направи всичко възможно.

Водещ: Синагогата да бъде съградена като един паметник на това, което е била някога, а от друга страна да привлича все повече хора в града.

Стрея Пунчева: Да, и да функционира като концертна зала. Нищо друго, просто да се запази самата външност на сградата. Да завършим с това, че надежда има, за да се зарадват и гражданите на Видин, и туристите, които идват с кораби от Германия, Австрия, Унгария и първото, което виждат е крепостта Баба Вида, а след това и синагогата. Те дават облика не само на Видин, но и на България – входът от към река Дунав към нашата красива и богата на културни паметници страна, входът от към река Дунав е такъв.

 

Анна АНГЕЛОВА