Съдия Нели Куцкова: Реалистичен е публикуваният мониторингов доклад за България

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Европейската комисия публикува доклада си за България по механизма за сътрудничество и проверка. Тя приканва страната ни да изпълни 17-те препоръки от предишния документ от януари 2017 година, а към края на 2018-та ще ни оцени отново. Какво ни казва с този пореден мониторингов доклад Европейската комисия ще научим и от коментара в „Това е България“ на Радио „Фокус“ на Нели Куцкова от Съюза на съдиите в България.

 

Водещ: Съдия Куцкова, за управляващите Европейската комисия е представила най-положителния доклад, защото за първи път няма нови препоръки. Такова е и становището на прокуратурата. За опозицията обаче докладът е тежък шамар за България. Къде е истината? Положителен или унищожителен е този доклад?

Нели Куцкова: Както обикновено, истината е по средата, според мен, защото има отчетени положителни стъпки, но само стъпки, да отбележим. За провал не бих казала, но и за голям успех също не бих казала.

Водещ: Препоръките в доклада са 17, групирани в 6 показателя. Какъв напредък се констатира?

Нели Куцкова: Това, което е констатирано като напредък, е изборът на Висшия съдебен съвет, новия Висш съдебен съвет и то специално професионалната квота, което ние още след избора на професионалната квота на съдиите го отчетохме като нещо много положително. За пръв път се прилага тази законодателна промяна – един човек, един глас. И се възлагат много надежди на новия Висш съдебен съвет. А пък по отношение на законодателството прави впечатление забележката на Европейската комисия, че много законодателни промени, свързани със съдебната власт, се приемат набързо, без обществено обсъждане, което е казано на деликатен брюкселски език. Докато ние си го разбираме като това, че законодателят въобще не се съобразява с хората, които ще прилагат законите и че не се спазва изискването за сътрудничество и координация между властите, защото разделението на властите трябва да е налице, но трябва да има и сътрудничество – това е ясно подчертано в доклада.

Водещ: Съдия Куцкова, искам да ви попитам по тази новост, за първи път се отправят критики към Народното събрание. Те поправими ли са? Ето, става дума за двата различни месеца, внесени промени в Закона за съдебната власт, след това в проектоизмененията в Наказателно-процесуалния кодекс. Това поправимо ли е?

Нели Куцкова: Разбира се, винаги е поправимо, защото законодателят винаги може да си измени закона. Друг е въпросът, че понякога тези изменения се правят изключително несръчно. Но аз ще дам само един пример от последните изменения в тези закони – че нещата се доведоха до там, че един съдия, прокурор или следовател има по-малко защита, отколкото един престъпник рецидивист. Защото един престъпник истински може да разчита на няколко инстанции, докато съдията може да бъде отстранен от длъжност без да има правото да го обжалва и без преценка на Висшия съдебен съвет, което е много сериозно посегателство върху независимостта на съда. И аз искам не знам за кой път да подчертая, че независимостта на съда не е привилегия на съдиите, то не значи, че са недосегаеми. Това е постижение за самите граждани, за да могат да разчитат, че като отидат в съда, независимо дали делото е наказателно, търговско или гражданско, никой няма да може да сплаши съдията – ей сега ще ти повдигнем едно обвинение ни ще те отстраним от длъжност, щом не слушаш какво ти казваме. Защото така съвсем реално може да се получи на практика.

Водещ: Да, в доклада се говори за съмнения, които продължават да съществуват, за възможно неправомерно влияние от Висшия съдебен съвет върху съдии. Какво е вашето впечатление и това може ли да се отстрани и как?

Нели Куцкова: Разбира се, че може да се отстрани. Ако хората са почтени, не е необходимо кой знае какъв механизъм. Очевидно в доклада са отчетени действията и отрицателния опит на предходния Висш съдебен съвет и това е едно предупреждение, че се разчита новият Съдебен съвет да не допуска такива неща. Когато се избират ръководители в съдебната система, това да става убедително и прозрачно, така че и гражданите най-вече да не се съмняват, че делата се гледат поръчково.

Водещ: Европейската комисия настоява структурната реформа на Висшия съдебен съвет да продължи с намаляване на политическата квота на колегията, която управлява съда. Засега това не се случва. Кога би било възможно?

Нели Куцкова: За това се говори от години – за разликата между професионалната и парламентарната квота. Аз лично не съм склонна да ги абсолютизирам тези неща, защото опитът от годините, в които сме имали различни състави на Висшия съдебен съвет, показва, че както от парламентарната, така и от професионалната квота, има много почтени и принципни хора. И обратното – и от нашите си избраници имаше хора, които ни беше срам, че ги познаваме. Въпросът е как се избира парламентарната квота, защото и в доклада е посочено, че за разлика от прозрачността, при която беше избрана професионалната, там много неясно стана как се избраха членове на съвета.

Водещ: В доклада се говори за договорки между политическите партии.

Нели Куцкова: Да, в доклада се цитират български източници, но аз напълно ги споделям. И въпреки всичко не смятам, че всички избрани от парламентарната квота, ще бъдат под политическо или икономическо влияние. Между тях със сигурност ще има почтени и принципни колеги.

Водещ: Съдия Куцкова, в доклада се препоръчва създаването на среда „на взаимно доверие и сътрудничество между институциите“ и се предупреждава, че „темпът на реформите не следва да води до заобикаляне на процедурите на консултации, защото крие риск от създаване на климат на несигурност и липса на ангажираност“. Това на практика оттук нататък как трябва да изглежда?

Нели Куцкова: Трябва да изглежда, когато се приемат закони, независимо дали за съдебната власт, дали за селското стопанство или за строителството, когато се приемат закони, да се чуят гласовете на хората, които разбират от тази работа. Защото вярно е, че законодателната власт е в ръцете на Народното събрание. Тази власт обаче не трябва да бъде използвана като някакъв диктат – ние приемаме законите, не ни интересувате. Защото именно когато не е координирано с другите части на обществото се създава това недоверие. Да не говорим, че набързо написаните закони без експертно мнение после мога да ви дам десетки примери, да се чудиш как да ги прилагаш и как да ги тълкуваш, и накрая разбира се съдът е виновен, независимо кой е измислил нескопосания закон.

Водещ: За какво настоява чрез доклада си Европейската комисия? Как в Съюза на съдиите ще го разчетете?

Нели Куцкова: Аз сега, в момента, говоря от свое име, защото Управителният съвет на Съюза на съдиите не е излязъл със свое становище. Разбира се, аз съм активен дългогодишен член на този съюз, но пак изразявам собственото си становище. Разбира се, част от препоръките, които се съдържат в доклада, Съюзът на съдиите многократно ги е отправял и към законодателната, и към изпълнителната власт. Пък дано като го каже Европейската комисия, малко повече внимание да се обърне, защото там се цитират становища на Венецианската комисия, която установи много груби нарушения на основни принципи за независимост на съда и когато ние ги говорим, не ни обръщат внимание. Да се надяваме, че на Европейската комисия ще се обърне внимание. Макар че опитът показва, че преди да влезем в Европейския съюз, препоръките се изпълняваха много стриктно, а откакто влязохме, както казва докладът деликатно – „някои положителни стъпки“. Но положителните стъпки, а отрицателните също деликатно са казани.

Водещ: С какво си обяснявате и това нежелание или тези опити на различни правителства да не изпълняват препоръките на Европейската комисия?

Нели Куцкова: Като си влязъл вече вътре, не могат да те изключат и ставаш много по-устойчив на критики. Ние пак сме още добре от тази гледна точка, защото виждаме как една Унгария или Полша, техните управляващи пък съвсем не зачитат, и то не препоръки, а много сериозни забележки. Очевидно Европейската комисия няма механизъм за санкции на държавите, които не спазват установените европейски стандарти.

Водещ: Реалистично ли е да отпадне мониторингът след 2019 г.?

Нели Куцкова: Някак си не мога да го предвиждам, не съм толкова навътре в европейските механизми. Мога да ви кажа личното си мнение.

Водещ: Да, разбира се, като дългогодишен съдия. И като човек с аналитичен поглед върху съдебната система.

Нели Куцкова: И като човек, който е бил наблюдаван години наред. От една страна, да се чувстваш под наблюдение непрекъснато и критика е някак си неуютно, унизително, ако щете дори национално някак си е унизително. От друга страна, обаче, ако няма кой да ни наблюдава и да ни посочва грешките, аз мисля, че ще тръгнем по пътя на Турция. В много отношения съм убедена, че единствено членството ни в Европейския съюз е, макар и немного висока ограда, но все пак някаква преграда срещу пълно своеволие от страна на властимащите, които и да са те в момента, защото също така опитът показва, че който е на власт, независимият съд му пречи, защото не му изпълнява поръчките и той трябва да бъде „дисциплиниран“. А когато е в опозиция и е по-слаб, всяка една политическа сила много разчита съдът да е независим. Така че за мониторинга имам двойствено отношение към него, но от гледна точка на интересите на обществото, мисля, че е по-добре да не отпадне.

Водещ: В доклада се отправя препоръка за въвеждането на всеобхватна система за електронно правосъдие. Това кога ще стане?

Нели Куцкова: То отдавна се говори за електронно правосъдие, за електронно правителство. Това е въпрос и на възможности, на компетентности, въпрос е на много финанси. Аз съм говорила с колеги от други, много по-напреднали държави, например като Холандия и други държави. Те не казват, че електронното правосъдие им е разрешило проблемите, защото все пак най-важното е хората, които работят в една система – тези хора да са компетентни, да са почтени и да са нормално натоварени. А въпросът за прекомерната натовареност на част от съдилищата за пореден път е посочен в доклада. Когато си претоварен, ти не можеш всичките ти дела да ги обмислиш така, както би искал, защото те гонят срокове, инспекторат и т.н. Т.е. проблемът с натовареността също не е решен, въпреки че е отчетено, че предходният Съдебен съвет е свършил много работа в тази насока. Това също е положителна констатация.

Водещ: Съдия Куцкова, борбата с корупцията по високите етажи на властта продължава да е най-големият проблем за българските власти – това отчита докладът. Защо?

Нели Куцкова: Като си говорим в контекста на това, че всеки, който е на власт, иска съдебната система на него да му върши работа, а не на обществото, мисля, че това е основната пречка, защото само с говорене и писане на закони, и създаване на структури, това няма да се постигне. Както виждате, толкова пъти тези закони, антикорупционните, не се приемат или се приемат половинчато. Има и нещо друго в доклада, което ми прави впечатление. Там се сочи, че в отделните институции има вътрешни инспекторати и те трябва да се задействат. Защото иначе какво става? Като стане някаква голяма беля – било то наводнение, било огромно присвояване на обществени средства, всичко се хвърля на прокуратурата. Добре де, прокуратурата – да, нейната функция е да разследва престъпления, да обвинява, да внася в съда, обаче къде са всички други инспекторати? Защо трябва да се стигне до големите нарушения и престъпленията не се предотвратяват. За мен това е много важна точка в доклада, което не е и за пръв път де.

Водещ: Да, и знаете ли, има впечатлението, че обществото не е много наясно с работата, която точно извършват въпросните инспекторати. Т.е. това се чете като някакви скучни постановки и никой не знае за какво всъщност става дума, какво работят тези хора.

Нели Куцкова: Може би работят – не се разбира. Защото нека да се съгласим, да не сме много критични – когато такива институции предотвратят нещо лошо, това няма как да се разбере. Когато стане лошото, тогава хората го виждат и казват: „Никой не работи“. Аз не съм склонна да ги критикувам тези вътрешни инспекторати, вътрешноведомствени инспекторати, но самият факт, че Европейската комисия обръща внимание… А и ние като граждани какво виждаме? Всичко се хвърля на прокуратурата – било то бежанци, било то наводнения, било всякакви други стопански престъпления. Ами, нека поне тези вътрешни инспекторати да съберат доказателствата, да си дадат експертното мнение, а не всичко да се чака от прокуратурата, която на всичко отгоре работи под натиск бързо, бързо да се внесат в съда. И като се внесат в съда с един куп недостатъци поради бързане или невъзможност да се обмисли всичко и се четат оправдателни присъди, много е лесно накрая да кажеш: „Ние си свършихме нашата работа, дадохме всичко на прокуратурата, ама ето на – съдът такъв и онакъв, заради него са всичките нещастия“.

Водещ: Докога ще продължава това разминаване между структурите на съдебната система, различните институции и разбира се, взаимното оправдание едни с други?

Нели Куцкова: Изглежда това е много удобно – да се оправдаваш с някой друг. Още Левски го е казал: „Да си видим един друг кривиците и после да вървим заедно“. Много простичка постановка и много мъдра. Имам чувството, че някак си не ни изнася. Много по-удобно е да се оправдаваш с някого другиго и да прехвърляш на него отговорността. И понеже съдът е на края на веригата, той се оказва постоянният грешник, с което съвсем не искам да кажа, че ние сме идеални и сме целите в бяло. Имаме си много недостатъци. Единственото, с което не съм съгласна, е да отговаряме за чуждите недостатъци. Но както виждате, пак си говорим за „нашите“ и „чуждите“ и за прехвърляне на отговорност. Не съм оптимист, че скоро ще свърши това.

Водещ: Не сте оптимист, казвате, че това скоро ще свърши. А доколко е възможно институционално вътрешно да се съберете представителите на различните поделения на съдебната система и да обсъдите този доклад действително, откровено, честно, с казване един на друг на кривиците?

Нели Куцкова: Това трябва да го направи Висшият съдебен съвет. Той е управляващият орган на съдебната система. Доколко това ще бъде конструктивно, доколко ще бъде добронамерено и обективно, не мога да предвидя. Надявам се да стане, въпреки че мога да ви уверя, че по места, където хората работят заедно, особено в по-малките съдилища и прокуратури, те не че ще седнат да обсъждат доклада точка по точка и препоръка по препоръка, но там хората много по-добре се разбират и няма това напрежение, което се вижда във Висшия съдебен съвет между представителите на отделните части от съдебната власт.

Водещ: Много ви благодаря за времето, което ни отделихте, и за този анализ.

Нели Куцкова: Надявам се да не сме били скучни.

Водещ: Напротив, доста важни неща казахте.

Цоня СЪБЧЕВА