С полагане на венци и цветя пред паметника на Тодор Александров в града ще бъдат отбелязани 138 години от рождението на революционера

Благоевград. На 4 март ще бъдат отбелязани 138 години от рождението на Тодор Александров. Това съобщиха от пресцентъра на Община Благоевград. Ритуалът по полагане на цветя започва в 11.00 часа на паметника на революционера в градинката при Съдебна палата.

Тодор Александров e деец на македоно-одринското национално революционно движение. Отначало учи в родния си град – Щип, а след това в българското педагогическо училище в Скопие. През 1903-1904 г. е избран за член на околийското ръководно тяло на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Щип. Три години по-късно е издигнат за окръжен войвода на Скопски революционен окръг. В началото на 1911 г. заедно с Хр. Чернопеев и П. Чаулев Т. Александров е избран за член на Централния комитет на ВМОРО. Под негово ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип през ноември 1911 г. и в Кочани през август 1912 г. Атентатите стават един от поводите за избухване на Балканската война 1912-1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. Т. Александров е мобилизиран и служи в щаба на Действащата армия. След края на войната е арестуван като военнопрестъпник, но успява да избяга от затвора. През 1919 г. заедно с генерал Ал. Протогеров и П. Чаулев Т. Александров възобновява вътрешната революционна организация под името Вътрешна македонска революционна организация. Той е открит противник на вътрешната и особено на външната политика на земеделското правителство. По негово указание след държавния преврат на 9 юни 1923 г. ВМРО участва активно в потушаването на Юнското и Септемврийското въстание. Отделни дейци на организацията участват и в убийство на сваления министър-председател Ал. Стамболийски. Намесата на ВМРО в политическия живот на България влияе отрицателно на авторитета й като национално-революционна организация и създава предпоставки за разцеплението й. За да избегне този процес, Т. Александров предприема стъпки за сближение с комунистическите сили в България и на Балканите, в резултат на което е подписан Майския манифест 1924 г. Виждайки отрицателния ефект на тази си стъпка, той, заедно с ген. Ал. Протогеров, излиза с декларация, че се отказва от подписа си под този документ. Въпреки това не успява да спечели доверието на двореца и правителството на професор Ал. Цанков. Убит е при неизяснени обстоятелства край с. Сугарево, Благоевградско.