Таня Китанова, ЦПЛР-ОДК-Перник: Създаваме творческа среда, която мотивира инициативността на детето 

Таня Китанова, директор на Центъра за подкрепа за личностното развитие – Обединен детски комплекс-Перник, в интервю за предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“

Водещ: Предаването „Перничани – потомците на Кракра“ днес гостува на Центъра за подкрепа за личностното развитие – Обединен детски комплекс-Перник.

Г-жо Китанова,  кои са основните направления, в които работи Центърът?

Таня Китанова: Комплексът се явява много важна структура за града като културен и образователен център за нашите деца. Дейностите са ориентирани предимно към изкуствата и по-малко към хуманитарния профил, тъй като ние трябва да надграждаме онова, което е заложено като образование в училище. Така че всичките наши дейности са ориентирани към това да имаме стратегия, да създаваме неща, които в училището традиционно не могат да се развият. Така че ние имаме школи по изкуства – почти всички изкуства са застъпени в нашия комплекс, много изявени школи по музика, изобразително изкуство. Нещата, в които се развиват нашите дейности са ориентирани предимно към изкуства.

Водещ: Но не липсват и спортни школи, доколкото знам.

Таня Китанова: Разбира се. Преди години когато трябваше да се обединяват Пионерският дом и Центърът за работа с деца, дойдоха ученическите спортни школи, Центърът за техническо развитие. Преди много години имахме щатен персонал над 80 човека. Постепенно някои от дейностите се редуцираха, така че в момента имаме около 19 дисциплини и 31 щатни служители към комплекса.

Водещ: През летните месеци към какво ще бъдат насочени усилията на културните и образователните институции в Община Перник?

Таня Китанова: Осигуряват се възможности децата да бъдат въвлечени в занимания, казвам въвлечени, защото тук се изисква  емоционална съпричастност, децата трябва да дойдат пожелание, да им се предложат неща, които не са застъпени в училище –  специализирани занятия по пеене, народни танци, съвременни танци, балет, изобразително изкуство. Вече сме на финала на нашия летен отдих в специализирани ателиета и кабинети, които сме изградили в комплекса. Разбира се, хубавото е, че имаме творческа среда, която създава и предпоставя инициативността на детето,  то да стане естествен партньор на неговия учител когато правят нещо. Има много спорт на открито, разучаване на народни игри, които вече са позабравени, разходки до по-близки културни забележителности. Възможности се дават на децата за избор на занимания. Не е задължително детето да присъства в програмата, която сме подали. Осигуряват се учители, които остават с децата и на тях се предлагат  интерактивни занимания.

Водещ: Има ли, г-жо Китанова, нещо, което отличава работата на вашите школи от аналогичните в  други градове?

Таня Китанова: Безспорно. ОДК миналата година отбеляза 65 години извънучилищна дейност. Нашият комплекс създава първата школа по изкуства, разбира се, че има традиции, които са надживели изпитанията на времето. Нашият комплекс остава, винаги е бил и вероятно ще бъде един от най-добрите в страната, ще бъде некоректно да кажа най-добрият, но смятам, че един от най-добрите. Това, което при нас се прави и се предлага като образователни продукти, и това, което реализираме в национален и международен мащаб е  изключително много. Има случаи, аз съм била свидетел, когато за България научават чрез Перник. Така че мисля, че това е много показателно за това, което се случва в нашия град.

Водещ: Вашите школи имат немалко постижения, за които сме говорили.

Таня Китанова: Ние имаме традиционно силни школи, които в момента дори надскачат ниво на деца и ученици, които се обучават, те отиват на професионално ниво и т.н. Но това, което е различно изобщо за културата на нашия град е работата за това да бъдат интегрирани децата във всички системи и занимания, които се предлагат не само в нашия комплекс – в Двореца на културата, Младежкия дом, Регионалния исторически музей – всички тези културни институти така да бъдат мотивирани в посока да дадат най-доброто за децата. Ние правим много общи образователни продукти заедно с тях. Сега, когато чествахме 90 години Перник, направихме една изключително голяма програма и обединихме целия възможен ресурс, който дават отделните институти в посока на това да се изгражда нещо, което да бъде артистично, привлекателно, авангардно и да предугажда потребностите и да се върви напред.

Водещ: Обединеният детски комплекс е общинска структура, която от 2016 година е на подчинение на Община Перник. Как работите с общината? Имате ли нейната подкрепа, разбиране?

Таня Китанова: В детския комплекс като пионерска организация постъпих на работа преди повече от 35 години. Не бях завършила даже висшето си образование и моите деца израснаха там. Аз съм прекарала в комплекса, ако трябва да го изчислявам математически, за тези 35 години сигурно повече от половината си живот. Имам лична съпричастност към дома и града ни. За всичките тези години съм наблюдавала процесите, които се случват в управлението на подобен тип институции като нашата. Винаги съм живяла с тревожност за оцеляването на институцията, защото това е нещо, което в условия на някаква тежка финансова криза не е наложително. Представете си едно семейство с ограничен бюджет, което трябва да организира така своите финансови ресурси, че да си осигури най-напред примерно физическото оцеляване, след това, ако му останат някакви средства, задоволява културни потребности – да отиде на театър, концерти и т.н. Трябва да ви кажа, че последните няколко години лично, защото съм била редови учител до преди няколко години, за първи път не живея с усещането за застрашеност на институцията. Преди 4 години, когато г-жа Церовска влезе като кмет, ние се срещнахме и тя попита какви са проблемите, как може да помогне. Казах ѝ, че всички институции в Перник живеем с тази тревожност, че след 4 години ще дойде поредният кмет, който ще направи оптимизация, и че ние винаги се намираме в едно маргинално положение дали ще ни бъде или няма да ни бъде. В крайна сметка тя каза, че докато управлява града няма да позволи това нещо да се случи. Радвам се, че доживяхме този момент, и че аз наистина не се чувствам застрашена в този смисъл, че институцията няма да съществува, да се предприемат драматични мерки за съкращение. Повярвах ѝ, вярвам и сега.

Водещ: Оценката и подкрепата, която получавате, на вас самите ви дава спокойствието да развивате творческите си идеи.

Таня Китанова: Културата в град Перник е достатъчно активна и се развива в продължение на дълги години, в някои отношения дори предпоставя създаването на Перник като град. Едни респектиращи цифри: театър 100 години, нашият комплекс навърши миналата година 65 години, Дворецът на културата е над 60 години, Художествената ни галерия е над 60 години, да не говорим за Духов оркестър, Камерен оркестър „Орфей“. Културата в нашия град няма нужда да се администрира, тя има нужда да се уважава. Може би това разбра г-жа Церовска по време на нейното управление. И в този смисъл ви отговарям на въпроса, че мотивацията като оценка от Община Перник е много важна. Защото наистина, в състояние на финансова криза за нашия град, се наблюдава възрожденски дух, защото всеки от нас иска да бъде пряк участник в изграждането, съхраняването, надграждането на тази култура. И ние затова работим с останалите институции и културни институти по това да създаваме общи продукти, защото ние сме мотивирани да го направим по начина, по който да обединим този ресурс. Например с музея работим по много авангардни програми. Там нашите деца възпроизвеждат, оживява онова, което историята е съхранила в снимки. С Двореца на културата, „Граовска Младост“, Венцислав Андонов, който е ръководител на „Граовска Младост“ – той е възпитаник на нашия комплекс. Значи, нещата някак си са били инвестирани във времето и сега ние тази инвестиция успяваме да я използваме. Какви лидерски качества са необходими на един човек, за да може да съхрани тази богата култура, да я развива, да я мотивира да се развива в една такава изключително тежка криза? Самият факт, че културата оцелява и ние всички сме мобилизирани да работим да я има, и Перник да се гордее със своята култура, вече говори много.

Водещ: Преподавателският състав е ключов във всички дейности, които реализирате. Моят въпрос е имате ли възможност да повишавате квалификацията на преподавателите?

Таня Китанова: Това е задължително условие. Получаваме държавно финансиране от Министерство на образованието за квалификация и го правим най-редовно. Случват се и парадокси, защото специалистите, които работят в подобни центрове, се явяват един вид новатори на онова, което методически се изучава за преподаването на музика в училище – ние имаме такива примери с преподаватели. Например Марияна Янкулова има издаден учебник и в същото време тя да ходи да се обучава от някой, който всъщност се обучава от нейния учебник, е парадоксално. Но това са неща, които е много трудно да се диференцират. Ние имаме новаторски практики, имаме водещи практики в Европа.

Водещ: Имате ли възможност да се съизмервате с колеги от други европейски страни?

Таня Китанова: Ние вече толкова интензивно работим от години в тази сфера, че по-скоро се използва нашето ноу-хау за това как да бъдат предпоставени да речем европейски практики, използвайки нашия емпиричен опит. Ние имаме много опит в тази насока. През септември месец при нас ще стартира един много голям международен проект по „Еразъм плюс“ за обмен на опит и ноу-хау между организации в областта на танца и младежката работа, като целта е да се изгради капацитет за сътрудничество на нашите организации. Ще вземат участие Латвия, Полша, Гърция и България. Ще бъде с продължителност 17 месеца. Проектът е „Ключът към връзката“, ще има обмен на добри практики, ще се насърчава партньорството. Нашите творчески формации ще бъдат преките участници в този процес. И всичко ще стартира в Перник, тъй като инициативата е от нас. В това отношение работи младият ни екип в лицето на Йоана Валериева-Сойка – говорили сме много пъти за нея. Това са младите хора на Перник, които са минали през нашия комплекс, които се връщат, и точно тук се постави въпросът: кога някой се връща някъде – когато му е добре или когато му е зле? Явно нещата започват да се случват. До преди няколко години отделните институти живеехме в недобра конкурентност. Всеки се развиваше сам за себе си, институциите се капсулираха, никой не представяше продукцията си, да не говорим, че нямаше почти  никакво партньорство. Сега нещата се случват, защото постепенно започват да се изгражда здрава среда – да не се развиваме в състояние на тревожност за оцеляваме, а да се доближаваме един към друг, защото събирането винаги прави нещата, а разделени те не се получават. Сега, когато правихме подготовката за голямата програма по повод честванията на 90 години град Перник, имахме възможността да работим, както вече казах, по програми, проекти, които са вътрешни между нас и другите институции. В Регионалния исторически музей видяхме стария работнически театър, който в момента по редица съображения и след земетресението е изоставен и не работи. Ще излезем вероятно с предложение към Община Перник и с наш ресурс, и по програми, по които бихме могли да кандидатстваме, да възстановим работническия театър,  което ще бъде голяма ценност за нашия град.

Росица АНГЕЛОВА