Таня Марева, директор: „Дарител на 2018 г. на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян“ е Атанас Янков от Чепеларе

Директорът на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян“ в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян.

 

„Фокус“: Госпожо Марева, като каква определяте изминалата 2018 г. за Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян, имахте ли много посетители и реализирани проекти?

Таня Марева: 12 750 са посетителите на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян през 2018 г. За подобна институция като музея, толкова престижна и добре разпознаваема като една от важните и ключовите институции в града, ни се иска те да са повече и се опитваме да преодолеем това по различни пътища. Работата в музеят е в името на обществото, но и в него се случват много вътрешни процеси, които доказват, че това е едни институт на паметта. Това, с което искаме да се похвалим и да обърнем внимание на тези, които са ни гласували доверие, за да пазим материалната и веществената памет на Родопите, са именно гражданите на Смолян, областта и България. Отчитаме една добра година. От тази гледна точка, че отново във фондовете на музея постъпиха нови предмети – общо 561, които са вписани в инвентарните книги на музея. От тях 422 са идентифицирани като движими културни ценности и с толкова е нараснал нашия основен фонд. Други 139 сме преценили, че не са до такава степен значими и на този етап те са записани в научно-спомагателния фонд в различните отдели на музея. Нашият музей не разполага със средства за откупки. Разчитаме преди всичко на дарения от местните хора и външни лица на значими с историческа памет, свидетелства, предмети, вещи и документи, които да се включват в нашите фондове. Заради това, че има много хора със съзнание за историчност и те предоставят това на музея. Тази година заради дарителски жестове въведохме за първи път специален знак „Дарител на годината“. Тази година той е мъж от Чепеларе – Атанас Янков. От повече от 100 години в семейството му се пазят писма на неговия дядо, който е участвал в трите войни за национално освобождение – двете Балкански и Първа световна, неговите ордени и медали, друга военна кореспонденция от тези години. Едни за нас много интересен прадмет, с който той емоционално се раздели и ни дари е сувенирен пръстен от Второ българска армия, участвала на македонския фронт който се е раздавал на офицери и подофицери, участвали в бойните действия през 1915-1917 години. Заради ценността на направеното дарение от над 250 единици, той с достойнство ще показва в дома си знакът „Дарител на 2018 г на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян“.

„Фокус“: Знаем, че музейните специалисти всяка година правят своите научно разработки. Има ли такива и през 2018 г.?

Таня Марева: Това е другото, което която искам да изтъкна като заслуга на целия екип на музея и то е макар и скромна научно-изследователска дейност. Тази година не сме имали собствено издание, но пък от години наред не сме имали толкова много приноси. 24 научни и научно-популярни разработки са дали нашите експерти и те са публикувани в издания на външни музеи, институти, на други институции в конференции и с тях се обогатява библиографията за историята на културата на родопския край.

„Фокус“: Какви разкопки бяха реализирани през година по ръководството на археолозите от Музея?

Таня Марева: Министерство на културата  за поредна година ни гласува доверие и ни отпусна средства, за да се проведат частични разкопки на Момчилова крепост, която стана емблемата за антични  и средновековни крепости в нашия край. Тя е добре разработена благодарение на усилията на само на Музея, но най-вече на община Смолян, която се занимава със социализацията на обекта и съвременното му стопанисване. Изследователската дейност се извършва от музейни експерти и ръководител на разкопките за поредна година бе колегата д-р Николай Бояджиев. Намерените предмети при тазгодишните разкопки вече са дадени за консервация и реставрация и те подлежат на интерпретация от гледна точка на експертиза.

„Фокус“: През годината в Музея се осъществиха интересни проекти, кои от тях може да откроите?

Таня Марева: Това, което за първи път направихме тази година и е по-различно от всичко случило се досега, е една младежка експедиция съвместна с клуб „Млад краевед“ към Езиковата гимназия в Смолян, с ръководител на клуба Мария Консулова, дългогодишен преподавател по история. С тях работим отдавна и затова тази година спечелихме малка субсидия от Националния фонд за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война. Целта ни беше да дадем друг кръгозор на тези млади хора за тази война, обърнала живота на целия свят, много съдби и представи. Оттам насетне стават големи промени в исторически и социален смисъл не само за България, но и за човечеството. Младежката експедиция ние насочихме към това младите хора да пътуват до Добрич и да посетят най-голямото войнишко гробище, свързано с Първата световна война и Добричката епопея през 1916 г, с участието на Първа българска армия, която в тази война включва отново в пределите на България, Добруджа. Децата се върнаха впечатлени и силно заинтригувани да продължат изследванията си не само за генералите Тодор Кантарджиев, Стефан Тошев, Иван Колев, но и за обикновения човек участвал там. Много хора са дали живота си там, но има и други, които са се завърнали живи. Такава щастлива съдба има Никола Ноев – син на поп Ангел Ноев – много известен свещеник от родопския край, чиито архивни материали са запазени в Държавния архив. Младежката експедиция ни окрили, че имаме потенциал да насочваме младите хора в много по-дълбоките води на историята и историческото познание и паметта за миналото на нашата родина. Друга пак различна и за първи път случваща се инициатива се случи през 2018 г. в музея. Тя бе насочена към по-малките деца. През ноември се проведоха събитията, които реализирахме благодарение на Областна администрация, тъй като си включихме в глобален проект свързан с комуникационната стратегия за приобщаване на България към Европа и обратното. Бяхме заедно с цялата палитра културни институции в града – театър, библиотека, галерия, читалища. Всяка културна институция разчиташе на своите колеги, но трябваше да даде своя прочит за представяне на български културни ценности с принос към европейската съкровищница и обратното – на европейски културни ценности, представени в България. Ние се спряхме на идеята да четем родопски предания и легенди. Получи се неповторимо преживяване, защото музеят с помощта на работилница във Варна изработи костюм на древен тракийски пехотинец, който да носи елементите на културата на Родопите. Използваха се различни орнаменти от наши експозиции, за да стане костюма. Той бе облечен от актьора Румен Бечев, който прочете предложените от експертите на музея текстове – познатият за Орфей и Евридика и другият, не толкова популярната легенда за Смолянските езера. Повече от 120 ученика посетиха инициативата и останаха впечатлени от това, че имаха възможност да се докоснат до текста и тракийския пехотинец. Снимаха се с него. След прочита на текстовете младите родопчани бяха четящите текстовете. През 2018 г. се реализираха и още много интересни инициативи и проекти в Смолянския музей.

„Фокус“: Какво предстои през настоящата 2019 г.?

Таня Марева: В края на 2018 г. направихме една много полезна среща между културните институции в града и местната власт, защото поглеждаме с удовлетворение към 2018 г., но вече сме в 2019 г. и идеята на срещата бе да конструираме работна програма „„На 100 км от Европейската столица на културата Пловдив#Заедно“. Ако не сме заедно всички българи, с жителите на Пловдив няма да имаме удовлетворението, че тук толкова близо до нас се случва подобен културен феномен. Тази среща беше успешна и оттам ще излязат много интересни идея. Първата проява, която ще представим във въпросната програма е изложбата „По шевиците ще ги познаете“, която ще бъде открита на 10 януари в 11:30 часа. В програмата на Музея са включени още много интересни инициативи, посветени както на тази програма, така и на много други събития и празници.

Нели ГЕРГЬОВСКА