Таня Марева, Регионален исторически музей – Смолян: Паметниците на културата не принадлежат на днешния ден, те идват от миналото, за да ни покажат едно по-добро бъдеще

Директорът на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян, по повод 18 април – Международният ден за опазване на паметниците на културата.

 

„Фокус“: Госпожо Марева, колко и какви са паметниците на културата в област Смолян?

Таня Марева: В нашата област имаме над 4000 недвижими културни ценности, които са поставени под закрилата на Закона за културното наследство по силата на придобития статут. Някои от тях са с национално значение, както е например Пангаловата къща в квартал Райково, Агушевия конак в Могилица, Згуровски конак и Калайджийската къща в Широка лъка, църквата „Света Богородица“ в квартал Устово и други, общо 11 на брой. Паметниците с национално значение са концентрирани в град Смолян и в село Широка лъка, което е едно от малкото селища със запазена автентична архитектура, макар и да няма статут на резерват, но в него има голяма група недвижими културни ценности.

„Фокус“: Какви мерки се предприемат за опазването на паметниците на културата в региона?

Таня Марева: За съжаление след реституцията през 90-те години на миналия век, доста от паметниците бяха върнати на предишните собственици. Част от тях преминаха през няколко собственика в последствие чрез продажби. В край сметка грижата за тях зависи от собственика и така би трябвало да бъде. По никакъв начин не е казано, че държавата, общините трябва да бъдат единствените притежатели. Въпросът е, който е собственик в дата като днешната 18 април, когато цялата общественост обръща внимание точно към този тип наследство, свързано с уникални културни недвижими сгради и природни забележителности обществеността трябва да обърне внимание към техните проблеми. В този ред на мисли искам да кажа, че има някои паметници, които са с много щастлива съдба и като пример искам да дам Момчиловата крепост. Принципно това е недвижима културна ценност с археологически характер, афротификационно съоръжение, първите проспекти са изградени от 5-6 век от новата ера. Община Смолян го обгрижва много добре, там се правят няколко проекта освен за това самият обект да бъде реставриран и превърнат в място за посещение и в добра инфраструктура. До него могат да ходят туристи и хора с интерес в тази насока. Има и други, които много трудно се поддържат, тъй като поддръжката на един подобен обект е свързана с редица обстоятелства. Преди всичко с това, че решение за всякакви действия върху него се вземат от компетентни инстанции, каквато е Национален институт за недвижими културни ценности. При всички случаи това се свързва с проектантска дейност, която се заверява от Института и в последствие работещите на този обект трябва да се съобразят с изискванията за автентичност, за автентични материали, за колкото е възможно съхранение на старите технологии и прилагането им в тези среди, за щадящи въздействия върху въпросния обект. Не бих казала, че е много радостно състоянието на паметниците на културата. Много от тях буквално викат за помощ.

„Фокус“: Дайте пример за един такъв паметник на културата?

Таня Марева: Един такъв застрашен обект, за който искам да кажа и който цялата смолянска общественост иска да има по-добра съдба е Пангаловата къща. Тя се намира в центъра на нашия областен град, но ситуацията там е такава, че е унаследен от повече от 30 наследника. Това прави много тромава и сложна всяка дейност, свързана с нейното опазване. Преди това обаче, когато държавата е била отговорна за тези паметници, до 1995 г. там са провеждани реставрационни дейности. Оттам насетне след като е реституирана  няма как държавата да дава средства за подобен паметник освен ако той не застрашава живота на хората.

„Фокус“: На финал, какво ще пожелаете на хората в деня за опазване на паметниците на културата?

Таня Марева: Днес на 18 април поздравявам всички специалисти, които се грижат за недвижимото културно наследство на България, които са много достойни хора с кауза в живота и дават всичко от своя професионализъм, за да могат да имат по-щастлива съдба и да бъдат предадени на следващите поколения недвижимите културни ценности. Те не принадлежат на днешния ден, те идват от миналото, за да ни покажат едно по-добро бъдеще.

Нели ГЕРГЬОВСКА