Таня Марева, Регионален исторически музей – Смолян: Много важно място в обредността на Сирни заговезни заема трапезата

Много важно място в обредността на Сирни заговезни заема трапезата. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян директорът на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян, Таня Марева. Тя уточни, че може бе заради това, много хора продължават и до днес да се придържат към характерните ястия за трапезата на празника. „Макар че днес не навсякъде активно се пости, се знае, че на тази трапеза трябва да има родопска баница – клин с много яйца, сирене и масло, защото този празник е последният ден, в който се ядат млечни продукти и яйца. Оттам-насетне консумацията им е строго забранена по време на най-дългия пост в християнския календар, който трае 48 дни. Важно място в трапезата заема един ритуал, изпълняван от деца, който се нарича се хамкане и тук в Родопите се хамка обелено яйце“, поясни Марева. Тя посочи, че в Родопите казват: „С яйца заговяваме, с яйца отговяваме на Великден“ и затова за трапезата на Сирница всеки получава най-малко по едно бяло варено яйце, което консумира на общата трапеза, след като са си взели прошка. Едно от тези яйца се връзва на конопен конец за точилката и старата стопанка на дома я върти отляво надясно и децата се опитват да го хапнат. Което от тях успее, се вярва че ще е здраво и късметлия през годината. Таня Марева подчерта, че за обредната трапеза на Сирни заговезни има един ритуал, който се прави и за коледната трапеза и тя не се вдига. Трапезата е постлана на слама. След това от едно място в стаята се придърпва на друго. В Родопите се казва, че се сурне берекет – придърпва се изобилието, каза още Марева.

Нели ГЕРГЬОВСКА