Таня Марева, Регионален исторически музей – Смолян: Сирни заговезни е много тачен празник в Родопите

Директорът на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян по повод празника Сирни Заговезни.

 

„Фокус“: Госпожо Марева, как се определя датата, на който се отбелязва празника Сирни заговезни?

Таня Марева: Сирни заговезни е подвижен празник, който е свързан с Великден. Той също се движи според Юлиянския календар, който използва православната църква. Великден трябва да се случи след 21 март – деня на пролетното равноденствие, но не по-късно от 25 април. Сирница също е с подвижна дата, която може да се случи между 2 февруари и 15 март. При всички случаи това е времето, когато природата и хората се стягат за пролетта. По-дългата част от зимата е зад гърба, минал е празникът през януари Среде зима и погледът е насочен към следващата силна година на полето.

„Фокус“: Знаем, че един от най-характерните обреди на празника е искането и даването на прошка, практикува ли се и до днес той в Родопите?

Таня Марева: Празникът е свързан основно с прошката, която да поискаш и дадеш от сърце, за да бъде душата ти освободена в периода на най-дългите пости в църковният календар на християните  – Великденските пости. На много места в Родопите празникът не се нарича Сирни заговезни или Сирница, а се нарича Прошки. Дори самият основен обред в празника прощаването е дал име на целия празник.

„Фокус“: Кои са другите характерни обичаи за Сирни заговезни в Родопите?

Таня Марева: В това календарно време изключително място намират обредите за огньове, с които да се пречисти земята, хората и селището от зима  и от злосторни сили. Огньовете в Родопите са едни огромни купове от иглолистни дървета – бор и хвойна и се наричат орада. В миналото тези огньове са се правили на високо място в отделните махали и е имало своеобразно състезание – коя орада ще е най-висока за тази година. Орадите се запалвали, огрявали нощното небе над съответната махала и когато огънят постихвал и спадала височината на огромната клада, най-често младите започвали първи да го прескачат, за да се пречистят и да покажат уменията си да скачат. След това почти всеки, който е имал сили и възможност да се качи до орадата я е прескачал за здраве, и както се казвало тогава, за да не ги хапят бълхите. Огньовете са символ засилващото се слънце, символ на стоплянето на земята, символ на пречистването на тялото и душата за предстоящите пости.

„Фокус“: Какво е характерно за трапезата на празника Сирни заговезни?

Таня Марева: Много важно място в обредността на Сирни заговезни заема трапезата. Може бе заради това много хора знаят, почитат го и продължават и до днес да се придържат към характерните ястия за трапезата на празника. Макар че днес не навсякъде активно се пости, се знае, че на тази трапеза трябва да има родопска баница – клин с много яйца, сирене и масло, защото този празник е последният ден, в който се ядат млечни продукти и яйца. Оттам-насетне консумацията им е строго забранена по време на най-дългия пост в християнския календар, който трае 48 дни. Важно място в трапезата заема един ритуал, изпълняван от деца, който се нарича се хамкане и тук в Родопите се хамка обелено яйце. В Родопите казват7 „С яйца заговяваме, с яйца отговяваме на Великден“ и затова за трапезата на Сирница всеки получава най-малко по едно бяло варено яйце, което консумира на общата трапеза, след като са си взели прошка. Едно от тези яйца се връзва на конопен конец за точилката и старата стопанка на дома я върти отляво надясно и децата се опитват да го хапнат. Което от тях успее, се вярва че ще е здраво и късметлия през годината. За обредната трапеза на Сирни заговезни има един ритуал, който се прави и за коледната трапеза и тя не се вдига. Трапезата е постлана на слама. След това от едно място в стаята се придърпва на друго. В Родопите се казва, че се сурне берекет – придърпва се изобилието.

„Фокус“: Какви други обичаи са характерни за празника Сирни заговезни в Смолянския край?

Таня Марева: Много важно място в празничността на сирни заговезни заемат хората на открито – мегданските хора. Типичното за тях е, че се правят стъпки с високи отскоци – това се прави, за да раждат на високо конопа и посевите през лятото. Един от най-интересните  обичаи е маскарада. Пролетните маскаради ненавсякъде разпространени в България. В Родопите ги има и все още традицията им се пази, както е в Широка лъка, макар че там е превърнато във фестивал и се прави към първата неделя на март. Има такъв маскарад и в Орехово. Типично за родопските маскаради освен това, че се свързани с пролетта е, че се използват кожи от домашни и диви животни за направа на маските, обличат се женски или скъсани дрехи за костюми. Задължително е това, че участват само млади мъже в ритуала, който е свързан със символи за плодородието на земята и гонене на злото. Смята се, че с него се посреща пролетта и се осигурява плодородие на стопанството и всяко семейство в селото. Още една особеност има в Родопите. В по-търговски и занаятчийски селища, каквито са били сегашните квартали Устово и Райково, карнавалът се трансформира с градски. Използват се маски мешарате – те са от плат, на който е нарисувано изкуствено лица. Обличат се странни дрехи и има персонажи като господин, госпожица, пристав и други персонажи, свързани с градския тип култура. Те обикалят от къща на къща с пожелания за добро, искат прошка и получават почерпка, но предизвикват смях. Правят се предположения кой е скрит зад маската и се коментира кой е бил с най-интересен костюм и кой е бил разпознат от домакините. Сирни заговезни е много тачен празник в Родопите и е чудесно че и досега има елементи от него, които са запазени в местните общности. Това е да се иска прошка и да се дава, да се правят отделни елементи от празничната трапеза, да се правят оради в отделни селища и най-вече карнавала, който носи много смях и удовлетворени в края на зимния период и в началото на пролетта.

Нели ГЕРГЬОВСКА