Таня Маринска и Вилимир Александров: С филма „Животът е с предимство“ искаме да напомним на шофьорите, употребили алкохол, че някой чака тях, но и нас у дома 

Снимка: Радио "Фокус" - Пирин

Таня Маринска е от град Симитли. Завършила е в Югозападен университет „Неофит Рилски“ със специалност „Филмова и телевизионна режисура“ с художествен ръководител проф. Станимир Трифонов.

Вилимир Александров също е от град Симитли. През последните месеци името му стана известно за широката обществеността с това, че той е най-младият общински съветник в местния парламент, но личностните и професионалните му характеристики далеч не се изчерпват само с това. На първо място той е студент в НБУ със специалност „Управление на бизнеса и предприемачеството“. Отделно работи в Община Симитли като експерт „Връзки с обществеността“. Занимава се и с най-различни социални дейности, една от които е общият проект му проект с Таня Маринска, за който повече разказват, в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ на Радио „Фокус“ – Пирин.

Водещ: Казваме добър ден и добре дошли в студиото на Радио „Фокус“ – Пирин на Таня Маринска и Вилимир Александров, които поканихме, за да ни разкажат повече за един техен съвместен проект.

Таня Маринска: Добър ден и от мен.

Вилимир Александров: Добър ден и благодарим за поканата.

Водещ: Да започнем нашият разговор така – кой каква роля има във филмът „Животът е с предимство“?

Таня Маринска: Аз съм режисьор и сценарист на филма. Идеята за него възникна, след като в интернет прочетох статия, свързана с това как хората губят живота си при катастрофи, следствие употреба на алкохол. Това се случи преди около година. Тогава си мислих, че едва ли ще се реализира, защото всичко ми се струваше твърде нереално. Но през месец май 2019 година всичко започна. За реализацията на филма работихме екип от над 10 човека, сред които оператор, монтажист, актьори, гримьор, фризьор. Тук е мястото да отбележа, че главната актриса във филма, всъщност е студент по актьорско майсторство в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Останалите участници са мои приятели, които просто приеха моята идея като своя.

Водещ: Споменахте, че във филма участват преди всичко хора, които имате не само обща кауза, но и приятелство. Такова приятелство виждаме и между вас с Вилимир Александров, който искам да попитам как се съгласи да участва във филма?

Вилимир Александров: По принцип аз не съм човек, който се занимава с подобни неща. Не гледам и много филми, защото не разполагам с времето да го правя. Все пак този вид изкуство намирам за доста интересно. Още от малък, малко или много, имах възможността да се докосна до радиото и телевизията, като участвах в заснемането на два – три филма, както и в музикален клип на известни изпълнители. За мен беше голямо предизвикателство да участвам във филма на Таня, но се съгласих, защото исках да помогна на една приятелка, с която се познаваме от доста години. Целият процес по направата на филма бе доста интересен, както и това, че застанах пред камерата, а не зад нея, както обикновено съм свикнал. Една от целите ми бе чрез моето участие посланието да достигне до повече хора, които да се замислят върху него. В самият филм аз съм един от актьорите, като дори имам няколко реплики.

Водещ: А от къде се познавате с Таня?

Вилимир Александров: Както споменах – запознахме се преди повече от 10 години. Това се случи във фолклорен танцов ансамбъл „Веселие“ – град Симитли, благодарение на Калина и Любомир Марянски, които са нашите ръководители. Там прекарвахме дълги часове работа, ходихме на турнете в България, но и по света. Мисля, че всичко това ни сплоти много и ни превърна в добри приятели, които заедно, с помощта на още няколко човека, реализирахме и този проект.

Водещ: Да поговорим малко и за самия филм. Каква е неговата сюжетна линия и какво точно показвате в него?

Таня Маринска: Във филма показване и даваме съвет на младите – защо не трябва да шофират или да се качват при водач, който е употребил алкохол. Самият филм разказва как една майка изпраща своята дъщеря на дискотека, давайки ѝ съвет ако пие алкохол да не се качва и да шофира. Главната героиня послушала съвета на майка си и не употребява алкохол, докато се весели със своите приятели. В края на вечерта се качва на своя автомобил, уверена, че няма никаква опасност за нея, тъй като не е употребила алкохол. Но докато шофира пред нея се появява друг водач, младо момче, което е пило доста голямо количество алкохолни напитки. Приятелят му, в чиято роля влиза Вилимир, се опитва да го спре да не шофира, но не успява. Така се стига до челен сблъсък между пияното момче и момичето, което не е употребило алкохол, но за съжаление точно тя е тази, която загива. С този обрат в историята исках да покажа, че на пътя никой не е сигурен. Дори и да не си употребил алкохол пак може да станеш жертва, а нечия майка, изпратила детето си живо и здраво, никога повече да не го посрещне. Основната ми цел бе да накарам хората, които ще гледат филма да се замислят над това и следващия път, преди да шофират пили или да се качат при пиян шофьор, първо да помислят.

Водещ: Посланието, което имате във филма е особено важно днес, когато се намираме във времето на коледно – новогодишните празници. В този период темата, свързана с употребата на алкохол е особено значима, защото през последните години сме свидетели на доста подобни инциденти. Но това послание Вие отправяте и към деца, които все още не шофират. В предварителния разговор с Вас стана ясно, че тематиката на филма е насочена към аудитория, която е на по-голяма възраст, но въпреки това, като превенция Вие го представяте пред ученици от училищата в Симитли. Вилимир Александров, как преминаха срещите с тези деца и какво получихте като обратна връзка?

Вилимир Александров: Първата среща, която имахме бе с ученици от горните класове на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – град Симитли. Тя бе доста вълнуваща за нас, макар че всъщност я бяхме организирани леко като на шега. От къде дойде идеята? – идеята дойде от там, че имаше прожекция на филм „Спасението 1943“ за спасяването на българските евреи. Тя се състоя в читалище „Св. Климент Охридски“ – Симитли с ученици. След което разговаряхме с Таня, на която споделих, че съм присъствал на събитието. Тя от своя страна каза, че идеята е доста добра и че ние също може да представим нашия филм пред децата. Замислих се над нейните думи и реших, че освен прожекция, то това трябва да бъде ѝ дискусия, чрез която да накараме учениците наистина да се замислят над проблема. Така започна всичко. Бяхме притеснени и несигурни дали учениците ще харесат филма, но се оказа, че за тях той бе особено интересен. Срещата премина вълнуващо, а дискусията, която се получи бе доста ползотворна, защото учениците се отпуснаха доста. Не знам дали е защото ни познават, дали е защото сме по-млади или просто темата им допадна. За нас това, което беше най-важното е, че учениците изразиха своето лично мнение по темата. Те показаха, че са твърдо против шофирането след употреба на алкохол. Дадоха ни и добри идеи за бъдещи проекти, които ще са интересни за тях. Това, което споделиха е, че им се иска да обърнем внимание на темата, свързана с  употребата на наркотици и вредата от телефоните. Учителите също взеха участие, като казаха, че в училищата доста често се правят подобни презентации, но учениците рядко се заслушват. А защо не се заслушват? – защото не познават хората или защото те търсят по-специален подход, какъвто използвахме ние, а именно филм и дискусия.

Таня Маринска: Аз си мисля, че ние ги привличаме и с друго – с разговорите, които провеждаме с тях. Тоест ние не се опитваме да ги задължим да направят нещо, не ги караме насила да направят нещо. Ние просто им показваме и обясняваме защо не трябва да шофират пили или да се возят при пияни шофьори. Свободата, която им дадохме да изразят себе си е другото нещо, с което ги спечелихме.

Водещ: Да Ви разбирам, че Вие не действате наставнически, както сме свикнали да правят възрастните спрямо децата?

Таня Маринска: Точно така. Ние представяме нашата гледна точка, но изборът оставяме на самите ученици.

Водещ: Освен в Симитли, Вие бяхте и в училищата в Крупник и село Долно Осеново. В тези срещи някое от децата споделили ли Ви, че било свидетел на нещо подобно или да се качило в кола, в която шофьорът е употребил алкохол. Тоест разказаха ли Ви някоя лична история?

Таня Маринска: Имаше деца, които признаха, че са се качвали в автомобили, които се шофират от водачи, употребили алкохол. Но мисля, че след като изричаха това на глас, всъщност се замисляха дали е било редно или не. В погледите им се четеше точно това.

Водещ: А мислите ли, че по този начин бихте могли да превъзпитате и възрастните? Обикновено сме свикнали родителя или по-възрастния човек да е този, който казва кое е редно и кое не, но в същото време, както казахте, изричайки го на глас, те осъзнават проблема. Дали едно Ваше представяне пред децата може да има ефект и върху техните родители?

Таня Маринска: Надяваме се това да се случва, защото не винаги родителите са добър пример за децата. Ако детето е пример за родителя, то мисля си, че това е по-ефикасния начин за справяне с някои проблеми. Мисля си, че родителите биха се замислили ако децата им кажат, че нещо не е правилно.

Водещ: А лично Вие, преди да заснемете филма, качвали ли сте се в автомобили, които се шофират от пияни водачи или пък позволявали ли сте си да карате след употреба на алкохол? И сега след като той е факт и виждате ефекта – ще повторите ли такова нещо?

Таня Маринска: За себе си мога да кажа, че никога не съм се качвала нито при шофьор, употребил алкохол, нито пък съм шофирала, дори и да съм пила само 1 чаша вино.

Вилимир Александров: Аз по-скоро мога да кажа, че не употребявам алкохол или пък ако това се случи, то количеството, което консумирам е доста малко и в редки случаи. Да съм шофирал, употребил алкохол – не, това не се е случвало, не съм се возил и при такъв водач. Дори имам няколко случая, в които съм се карал с приятели, точно поради тази причина. В такива случаи съм си позволявал да им взема и ключовете, за да ги скрия, след което съм шофирал или аз или съм намирал друг начин да се приберем. Целта ми винаги е била да не се стигне до някакви проблеми, които не искаме да се случват.

Таня Маринска: Между другото точно такъв е персонажът на Вилимир във филма – той се опитва да спре приятеля си да не се качва на автомобила, но за съжаление не успява. За разлика от истинския живот, където наистина го прави.

Вилимир Александров: Да, във филма не успях да го спра, но в реалния живот успявам, защото по тази тема не съм готов на компромис.

Водещ: Ако правилно съм разбрала, то в такива моментни трябва силна воля и дори да рискуваме моментно да развалим отношенията си с даден човек, най-важното всъщност е да го предпазим. Мисля си и за посланието на филма Ви, което показва, че не винаги разбираме колко е сериозно нещо и колко би ни струвала подобна грешка, нали така?

Таня Маринска: Точно така.

Вилимир Александров: Важно е да внимаваме, да бъдем предпазливи, но и разумни.

Водещ: Преди малко споменах, че сега сме във времето на празници, когато доста хора консумират алкохол, не малко от тях си позволяват и да шофират. В тази връзка какъв е Вашият апел към тях?

Вилимир Александров: Когато представяхме филма си пред учениците в Крупник, те бяха по-малки – 5, 6, 7 клас. Те все още нямат книжки и не шофират. Тогава се замислих какво може да направим за тях, какво да им кажем и се сетих – посланието ми към тях бе, че промяната зависи от всеки един от нас. Когато един човек мисли първо за себе си, но задължително след това и за другите, то нещата могат да се случат. Ако всеки помисли как от една малка грешка може да направим голям проблем и нещо, за което да съжаляваме цял живот, то нещата могат да се променят. Промяната не става с магическа пръчка. Всеки трябва да мисли и да не прави неща, които не са правилно. Мисля, че е важно да се уважаваме и да уважаваме това, което имаме. Много често хората започват да ценят нещата, когато ги загубят. А всъщност имаме живот, който е много кратък, но и изключително ценен. Ако не се стараем той да е хубав и щастлив, то защо живеем. Колкото и да говориш на един човек, че нещо не е редно, докато той не го осъзнае сам нищо не може да се случи. Все пак съм убеден, че е важно да говорим по тези въпроси, за да се оправят нещата. Смятам, че на никой не му е приятно постоянно да чува по новините, че пиян шофьор е блъснал пешеходец или че има жестока катастрофа след употреба на алкохол. Лоши новини никой не обича, затова трябва да мислим и да действаме по-правилно.

Таня Маринска: Животът е доста кратък, и както каза Вилимир – трябва да го ценим. Най-важното е, когато се качим в нашия автомобил, след като сме употребили алкохол, да се замислим, че някой ни чака у дома.

Водещ: А ще обещаете ли сега, в навечерието на новата 2020 година, че и през нея ще бъдете активни и ще говорите за проблемите, наричайки ги с истинските им имена?

Таня Маринска: Точно преди една година, когато се зароди идеята за филма мечтаех точно за това – да предадем нещо нататък, да дадем на някого съвет. Сега, когато връщам лентата назад осъзнавам, че сме започнали да постигаме целта. Ние мислим малко по-мащабно и не се задоволяваме с малко, затова ще продължим и занапред.

Водещ: Къде нашите слушатели могат да видят самия филм?

Таня Маринска: Качен е в интернет, в една от популярните платформи за видео споделяне, както и в профилите ни в социалните мрежи. Могат да го намерят като напишат „Животът е с предимство“. И ако ми позволите бих искала да благодаря на оператора Мирослав Цонев, монтажиста Кирил Благов, актрисата Здравка Кабирело,  Светослав Ангелов, Сженана Стоименова, Габриела Маринска, Валя Тупарова и разбира се на Вилимир Александров, както и на гримьорите и фризьорите ни Мария Бачева и Антония Митова. Това са хора, благодарение на които успях да осъществя една своя мечта.

Вилимир Александров: Благодарности също искаме да отправим към директорите на училищата в Симитли, на учителите, както и на кметът на Симитли Апостол Апостолов. Всички те приеха нашата инициатива, която започна уж на шега, а сега вече е наша кауза. Разбира се, както каза ѝ Таня, продължаваме напред и сме отворени за всякакви идеи, както и за покани от други училища, в които да представим нашия филм.

Водещ: Какво си пожелавате за новата година и какво пожелавате на нашите читатели и слушатели?

Таня Маринска: Искам да кажа, че аз изпращам една много успешна година, в която надминах всичките си очаквания. Пожелавам си най-вече да бъда здрава, както и хората около мен. Смятам, че ако сме здрави, то ще бъдем и щастливи. Надявам се, че това, което направихме през 2019 година ще е само една малка крачка напред.

Вилимир Александров: Във всяко мое пожелание най-важното е здравето, защото само така човек ще може да направи всичко, което иска. На Вашите читатели желая, не само здраве, но и да имат приятели като Таня, с която сме и много добър екип. Весели празници и дано 2020 година да бъде успешна за всички.

Водещ: И да не карат след употреба на алкохол.

Вилимир Александров: Точно така.

Таня Маринска: Присъединявам се към тези пожелания и ще добавя – никога да не се отказват от мечтите си, защото с труд всичко се постига.

Ливия НИНОВА