Татяна Буруджиева: Местните избори за партиите бяха по-скоро битка вътре в тях, отколкото битка за доверието на гражданите

Татяна Буруджиева в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Кратката равносметка от изборите звучи така:  ГЕРБ печели в 17 областни града, но губи шест. Най-неочаквано загуби Ямбол от кандидата от сдружение „Пряка демокрация“ и Видин от кандидата на СДС. БСП отвоюва само 4 областни града: Русе, Перник, Разград и Благоевград. От разпадналият се Реформаторски блок Георг Спартански и Йордан Йорданов получават от съгражданите си по още един мандат в Плевен и Добрич. ГЕРБ и „Демократична България“ ще имат най-много районни кметове в София. ДПС си запази Кърджали и по-голямата част от общините в смесените райони. Всички сякаш получиха по нещо, и макар и трудно прикриват недоволствата си. На какви процеси ще дадат ход резултатите от местните избори? Следва анализът на политолога Татяна Буруджиева. Кои са победителите на местните избори, г-жо Буруджиева?

Татяна Буруджиева: Несъмнено по резултатите това е ГЕРБ, въпреки че има отстъпления. Но факт е, че те имаха твърде много от местната власт, за да могат да я задължат изцяло. Разпределението на властта обикновено във всяко демократично общество следва логиката на разнообразието. Това разнообразие обаче се дължи не толкова на победите, които извоюваха партиите, колкото на проблемите, които има всяка една от партиите у нас в момента. При ГЕРБ те са очевидни, свързани са с това, че доста дълго време са във властта, и то в много от властта на различни нива. Докато при БСП това се дължи на факта, че не успява, въпреки отчитането на поредни победи, не успява да направи онова движение напред, което да я превърне в сериозна алтернатива и да даде по-скоро хоризонт за нейното бъдеще, отколкото отчитането на конкретния резултат от изборите. Самият факт, че част от ръководството в своите изявления обясни, че това е победа над вътрешната опозиция, говори най-ярко за това, че местните избори за партиите бяха по-скоро битка вътре в тях, отколкото битка за доверието на гражданите и политиките, които могат да развиват. За да завърша с ГЕРБ и БСП, ГЕРБ само стартира редица процеси на вътрешно прочистване, породени разбира се от скандали, които обществото по-скоро показа и разви, отколкото самата ГЕРБ да има свръхчувствителност към това, какво правят нейните хора. Тоест, при ГЕРБ имате реактивност на общественото мнение, докато БСП продължава тази вътрешна битка за власт или по-скоро неувереността на ръководството, че е успяло всичко да подчини на себе си с оглед предстоящия конгрес. При патриотите нещата изглеждат още по-лишени от хоризонт. За тях подготовката за следващите парламентарни избори ще е трудна задача, с изключение на ВМРО, които показаха, че имат възможност и сила и може би една от много малко партии, бидейки във власт, да могат да се развият и да си гарантират прескачаното на парламентарната бариера. Местните избори показаха, че НФСБ като че ли изчезва от парламентарния хоризонт. „Атака“ е пред поредната криза. Тя е партия, които преди национални избори обикновено изглежда доста в невъзможност да ги спечели и да си осигури място в парламента, но Сидеров обикновено успява да направи тактически и стратегически ходове, които да му гарантират политическо настояще. Дали това ще случи през следващата година и половина, е много трудно да се прецени, защото резултатите от местни избори обикновено са много показателно за това, какво е състоянието на организациите и енергията, която те могат да каптират за едни парламентарни избори. Относно това дали може да има нови играчи, вие споменахте Ямбол и Благоевград, това е поредният град – Пазарджик е друг такъв град, в който местни коалиции около по-скоро местни и корпоративни интереси се формират и успяват да покажат повече сила, отколкото национално представените партии. Това само по себе си е част от процесите, които се случват на местно равнище, но в същото време не е особено полезно за демократичните процеси. Защото в демокрацията политика се прави от политически субекти, а не от някакви местни сдружения. И там, където такива сдружения има, те могат да показват разнообразието на интереси, да представляват някакви групи, които съществуват специфично по места и не могат да се превърнат в политическа партия. Големият проблем в такива места е, че веднъж започнали такива процеси, започват да отслабват самите партии. И ако погледнете резултатите на основните партии в тези общини, вие ще видите, че партиите там са много слаби, което не мисля, че е добро повторение на феномена отпреди години в Хасково. Тоест, създаването на местни анклави, които показват местна независимост от всякакви политически парии и по-скоро обвързаност с друг тип интереси. Що се отнася до ДПС, там имаме устойчиво поведение на затвърждаване и гарантиране на присъствието в местната власт, което дава сили и ресурси на ДПС за поведението им и за присъствието им на национално равнище. Според мен, за първи път на тези местни избори ДПС си постави за задача да участва директно навсякъде със собствени кандидати, включително на места, където не може да се каже, че е имало някакво сериозно присъствие на тази партия, този път на местни избори виждаме тяхното влияние. Една такава община е да речем Чепеларе. Давам пример там, защото до този момент никога ДПС не е имала някакво съществено присъствие. Но това не е само там. Така че ако наблюдаваме процесите, показани от местните избори, ДПС преодолява част от притесненията си да издига кандидати на места, където никога не се е предполагало, че те ще застанат персонално в битката за властта, включително за кметската власт, въпреки своето присъствие като листи. И това показва друго самочувствие на ДПС след кризите, които преживяха с ДОСТ и предишния си председател.

Водещ: Създават ли резултатите от местните избори нова политическа ситуация или поне предпоставки за такава?

Татяна Буруджиева: Не може да се говори за ново от гледна точка на промяна във властта и субектите, които я упражняват. Тоест, не може да се каже, че местните избори показаха такова голямо разместване, че да говорим за невъзможността ГЕРБ да изкара докрая своя мандат. По-скоро местните избори са много интересни от гледна точка на това, какви изводи ще си направят партиите и как те ще постъпят в следващата година, която е една от малкото години без избори. Изглежда, че както всеки получи по нещо, може и да се успокои, но и след като няма да има битка, в която да се доказва, също може да отдъхне. Но истината е, че годината, която ни предстои, ще е много решаваща за това, как точно ще се структурира и какъв вид ще има партийната система в България на следващите избори. Много е показателно. И всяка партия в момента държи съдбата си в своите ръце, включително десните, които показаха, че на места там и където правят своето обединение, показват едни добри кадрови решения и добри кандидати. Тук ще дам за пример един Разград, където мисля, че като резултат процентен за листа десните имат най-високи постижения в страната. Но както и шансове да се намесят, да вземат участие в управлението на общината, поне по заявката на новия кмет на Разград. Десните имат да преодоляват тези години на постоянно раздробяване и на персонални различия, които надделяват над ценностните им основи. И е много любопитно да се види, какво ще стане и на левия терен, и на десния. Дотук в България 30 години обикновено някакви части се освобождават или в дясно, или в ляво, или в центъра, след като НДСВ го завладя и след това го опразни, но в същото време това не е достатъчно стимулиращо за поява на радикално нови различни политически субекти. Не че не се появяват такива, помним Бареков, преди това имаше достатъчно много други субекти, които се появиха и изчезнаха. Но те са в рамките на порядък някъде между 5-6-7%. Това, което засега се очертава от социологическите изследвания, които доста интензивно се правиха в местните избори, е, че една възможна партия, която всички очакваме от толкова дълги години с непрекъснати заявки на Слави Трифонов, като че ли предварително се изхаби в надеждите, и също горе-долу таванът й се очертава този порядък. Тоест, на нови субекти, които възникват, но те не са достатъчно мощни и не представляват някаква радикална вълна, която да промени драстично структурирането на партийната система. Така че ако можем да направим извод: от самите партии ще зависи, дали това ще се промени драстично – тези, които в момента са на терен по-скоро, отколкото някакви бъдещи субекти.

Водещ: Какви сценарии се очертават пред българските партии и политически живот? Сценарии, които следва много добре да осмислят партийните централи в следващите месеци?

Татяна Буруджиева: Ние ако започнем от първите в момента, от ГЕРБ, там сценарият е свързан с това,  как ще приключи и с какви щети и до каква дълбочина ще стигне прочистването на партията, тоест, колко време ще е необходимо на отделните организации да придобият енергия да се развият наново и до каква степен в националното поведение и позиции на ГЕРБ ще се намеси така активизиращият се г-н Цветанов, който като че ли демонстрира повече амбиция, отколкото се предполагаше след поредния грандиозен скандал, в който беше забъркан. Що се отнася до БСП, там продължава основният ключов въпрос да бъде маскиран под формата на това, стабилен ли е лидерът и ще бъде ли преизбран на идващия конгрес, докато в дълбочина стои въпросът за ценностите и европейския социалистически характер на тази партия. Преместването на БСП от полето на изконни европейски демократични леви ценности към не толкова демократични такива е очевидно, и ако въпросът и проблемът там не се реши на база ценности, а остане само на повърхността на личните спорове, нищо от процесите в БСП няма да бъде стартирано. Дотук тя повтаря с това ново ръководство пътя на СДС и все още не е ясно, че ще бъдат стопирани тези процеси или те ще се развият. По отношение на патриотите, виждаме, че ВМРО там остава като че ли най-влиятелният субект сред този тип избиратели, но истината е, че там има граници, въпреки че като изглеждат като едно, много близки избирателите на патриотите, тяхното коалиране изглеждаше много логично и от гледна точка на близост на избирателите, местните избори показаха, че има сериозни различия и граници вътре в това поле на патриотичните идеи и ценности, което дава възможност другите партии да се възползват електорално от разпада на традиционно представляващите го. ДПС ще бъде стимулирано да продължи с тази си политика да навлиза в териториите, завзети по-скоро от българските партии чрез малцинствени групи и представянето си там повече, отколкото чрез представяне на национални политики и идеи. И струва ми се, че при десните огромният проблем е при толкова много лидери, при толкова много вожд и малко индианци, дали все пак ще успеят да идентифицират една фигура, зад която могат да се обединят, да застанат и по този начин лидерското начало и ролята на един водач да могат най-накрая да заработят и за самите партии, защото до този момент те работят по-скоро за отделните персони.

Водещ: Какви промени в политическата геометрия предстои да наблюдаваме? Ще се запази ли голямата и малката коалиция в управлението? Ще се засили ли ролята на ДПС в многоъгълника на властта, докато накрая се превърне в права линия или огради като своеобразно кръгче ГЕРБ?

Татяна Буруджиева: Засега изглежда, че тази позиция на демонстриране на възможности и самочувствие от страна на ДПС по-скоро ще има обратен ефект от гледна точка на присъствие във  взимането на политическите решения. По-скоро на ниво местни парламенти там и където е възможно, навсякъде ще се търси различен партньор от ДПС – нещо, което те до този момент не са преживели в местната власт. Мисля си, че приемането и работата с ДПС като партньор не може да става от позицията на ДПС, както я заяви сега на местните избори: „Ние сме силни и трябва да се съобразите с нас“, и все по-малко може да става по този начин. Никога, когато ДПС е заставало в такава позиция, това не му е водело особено много позитиви. Така че ми се струва, че и сега ДПС от една страна да, доказаха, че действително имат сили и възможности, но не мисля, че това ще им доведе повече публичност на тяхната власт, ако мога така да се изразя, което е битката на ДПС – да имат публичност на възможностите, които реално практикуват. Що се отнася до малката коалиция, тя е разпадната. Според мен, там не може да има никакво особено заздравяване или възвръщане на позициите. И електорално там нещата са доста оръфани, ако мога да се изразя, но и политически, и личностно там разпадът е много сериозен. Освен това, там ВМРО придоби самочувствието, че може да бъде единствен и достатъчен партньор, така че нещата в малката коалиция не мисля, че ще застрашат управлението на държавата, и в този смисъл не мисля, че ще застрашат мнозинството в парламента, но застрашават относителното спокойствие за взимане на политически решения. Тепърва ще следват скандали и странни, различни позиции, защото партиите ще се опитват да доказват, че са важни и има смисъл да се съобразяват с тях, да се чува тяхното мнение и решения.

Водещ: Въпросът е, Борисов дали ще издържи вече на тази игра на нерви и на коалиционното лицемерие?

Татяна Буруджиева: За Борисов е важно да има цял мандат. Той добре играеше с възможността, която му се даваше и при непълен мандат да почерпи сили от иначе на пръв поглед слабото действие да подаваш оставка. Не зная дали ще използва това оръжие за пореден път. Истината е, че то носи полза на ГЕРБ, помага им да добият резултат, но също така е истина, че употребата на един и същи инструмент много често променя неговата ефективност. Така че аз си мисля, че този път ГЕРБ ще се опитат да направят цялостен мандат, като разбира се, това може да бъде съпроводено с повече автономност. В крайна сметка, абсолютно никой от коалицията няма полза от разпадането на властта и предсрочни избори. И тук мисля, че Борисов ще играе много по-категорично към своите партньори, отколкото досега. Все пак, досега предстояха избори, докато сега залогът е единствено настоящата власт, а не бъдеща такава, за да бъде спазвана тази мекост. Така че за Борисов и за ГЕРБ най-важно ще бъде състоянието на партията, с която те след година ще тръгнат към парламентарни избори, защото иначе те са с достатъчно доброто самочувствие, че като направено или това, което могат да отчетат за държавата, има какво да покажат. Големият проблем за тях е всъщност самочувствието на партията, че може да отиде към нов успешен мандат. Що се отнася до БСП, там фокусът ще бъде концентриран върху битката на лидера да се докаже, че е лидер и да бъде преизбран. Ако г-жа Нинова спечели, БСП и легитимно, и публично ще бъде трансформирана партия, от която трудно можем да очакваме леви политики. Ние виждаме, че 3 години БСП не дава сериозни политически предложения и политически решения. Там нещата са в съизмерване с опонента и в битка с някаква вътрешна опозиция, на която не винаги й се бие, ако трябва да сме откровени. Какво ще се случи, ако се стигне до някакви промени в ръководството на БСП преди конгреса и на самия конгрес, е трудно да се предвиди, защото БСП е в много тежко организационно състояние. В същото време обаче тя показва, че има своите избиратели, има своето място в обществото и в политическата сцена, и то мястото е на сериозен политически субект. Така че ще може ли някакво разместване в ръководството да даде нов импулс на БСП и да покаже, че тази партия може да се бори за националната власт, тепърва ще трябва да видим. Но при всички положения, според мен, там промените са драстични от гледна точка на това, че БСП вече не е масова партия, а по-скоро върви към структуриране на парламентарна партия. Това означава друг тип връзки, друг тип йерархия, друг тип власт, взимане на решения и комуникация вътре в самата партия. Това е единственото възможно преструктуриране на БСП, което да я запази като основна политическа партия и да не я разруши – ще се върви ли към него, тепърва ще видим.

Водещ: Къде се намира Мая Манолова – на стълбата нагоре, която води надолу или ще се окаже, че тя танцува само една есен?

Татяна Буруджиева: Всичко зависи от нея, защото тя направи изключително добър резултат. Аз мисля, че дори и най-големите критици не очакваха, че ще се представи толкова добре. На финала, всъщност, въпреки голямата трудност едновременно да се опитва да запази всички избиратели от всички посоки, които могат да я подкрепят, и да привлече нови, доведе въпреки всичко до изключително добър резултат. Аз мисля, че онова, което предстои на г-жа Манолова, са няколко варианти. Едното, то да бъде свързано много с г-жа Фандъкова. В смисъл такъв, че можем да преживеем един кмет в сянка – нещо, което не сме наблюдавали до този момент в българската политика, имало е опити за правителства в сянка, но това би било само много полезно за София и много полезно за събуждане на повече гражданска енергия. Тя, разбира се, не е очевидно, че ще работи непременно срещу г-жа Фандъкова, тя може да работи и за г-жа Фандъкова, зависи и от новото управление на София, зависи от това, какво ще бъде и то, до каква степен ще вземат полезните идеи и инициативи. Но това е едно възможно развитие на нещата. Аз мисля, че опитът, който има България и българската политика с отделянето на лидери и на важни фигури от партии, и след това създаване на политически субекти около тях, не е много позитивен. Не зная дали г-жа Манолова, много се говореше и много й се задаваше този въпрос в кампанията, тя отказваше да се ангажира, че ще прави някакъв нов политически субект, не зная дали ще тръгне към това, но то е един път с безкрайно много неизвестни и с твърде много малко възможни положителни изходи, защото по начина, по който застана на политическия терен г-жа Манолова, това изключва възможността за кохерентен и достатъчно силен нов политически субект. Защото политическият субект трябва да застане на ясни позиции, на ясни ценности и на ясни политики. Там няма как да съчетаеш хора от ляво и от дясно едновременно с много различни позиции. Що се отнася до това, дали ще отиде в някакъв друг политически проект или ще се върне в БСП, по-скоро си мисля, че не. Тоест, пред нея стои въпросът как точно да използва, и то в някаква полезна форма цялото това доверие, което получи първо като омбудсман, и след това в тази кампания за София. Мисля, че то по-скоро има национално измерения, защото и чрез вас, медиите, а чрез нас, анализаторите кампанията в София беше с фокус на национална кампания, защото иначе нямаше национална кампания от страна на партиите. Така че тези национални позиции в политиката как ще ги използва г-жа Манолова, ще видим. Въпрос на наистина много сериозен анализ и най-вече на това, какво тя иска да прави със себе си, колко бъдеще си дава за политическата кариера. Тя е достатъчно млада за политик, тоест, би трябвало да има по-дълъг хоризонт, и в този смисъл трябва да има по-мъдри решения.

Цоня Събчева