Татяна Буруджиева, политолог: Парламентът е с нисък рейтинг заради поведението на всички народни представители в и извън зала

Снимка: Личен архив

 

Татяна Буруджиева, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ за политическия отзвук на отхвърленото президентско вето на ИК

Водещ: Ще припомня на нашите слушатели, че президентът Румен Радев оспори по-високите прагове на преференциите, забавянето на машинното гласуване, отлагане на видеонаблюдението и на актуализирането на избирателните списъци. Сериозна пречка пред политическия консенсус отново са преференциите. След отхвърлянето на ветото на президента ГЕРБ ще върне ниския праг за валидност на преференциалното гласуване на евровота и на парламентарните и местни избори. От ДПС обаче заявиха, че няма да се откажат от високите нива на преференциите, а от „Воля“ настояват за пълно отлагане на прага на преференциите. Защо е този разгорещен дебат около преференциалния вот?
Татяна Буруджиева: Позицията на ДПС е ясна от дълго време. Те имат партийна норма, която са приели и която не приема в листите да остава избрания с ефекта „15/15“ и да продължава да бъде примерно народен представител. Имаше такъв народен представител избран от листите на ДПС. Той не се отказа от своето място, остана независим народен представител и така вече втора-трета година. И за да понесе партийно наказание и  отговорност за това, което се случва, едно от сериозните имена в лидерството на ДПС, се отказа от своя депутатски мандат. За ДПС, това не е единственият случай, единственият проблем, който е имала партията с избрани преференциално свои кандидати. ДПС е с много ясна позиция срещу възможността избирателите да пренареждат решението на партията. По принцип уставът на тази партия е силно йерархичен, такава е и властта вътре в партията и тази позиция е логична. Макар че, когато говорим за преференциален вот, трябва да имаме предвид отношението между политици и граждани и активността от страна на политиците да привлекат доверието на гражданите и да го задържат. Т.е. говорим за два различни подхода на партийна работа. Единият е заложен, изграден върху това отделните личности в партията да се доказват, чрез способностите си да работят с хората и да ги увличат след себе си за свършване на дела. А другият е партийната дисциплина и функцията на партията като цяло да поддържа тези отношения с гражданите. Така че ДПС е представител на втория тип разбиране как трябва една партия да поддържа връзката си с гражданите. Що се отнася до позицията на „Воля“, как да ви кажа, като премахнете изобщо бариерата за преференциите, това не променя нещата. Просто всеки един от листата ще има няколко или по няколко преференции, или някакви преференции, както и сега. Така че желанието на „Воля“ да няма праг и бариера, според мен няма никаква практическа стойност, тъй като виждаме, че единствено водачите на листи са до някаква степен гарантирани при по-ниските прагове, изобщо при съществуването на праговете в преференцията. Високите прагове на практика ги циментират. Но в българския изборен кодекс праговете са достатъчно разумно сложени, така че действително личности, които са много ярки и силни, биха могли да съберат преференция, която да измести водачите на листи, стига да говорим за такива сериозни големи личности, тъй като се предполага, че водачът на една листа е такава личност. И няма много логика той да може да бъде изместван от личности с по-малка тежест и авторитет. Така че това е спорът за преференциите. Но смея да отбележа, че българското законодателство в това отношение гарантира, с тези така направени преференции, гарантира ниската степен на мажоритарност в тази идея за преференциите. Истинската преференция изисква и означава листата да се подрежда по азбучен ред. Т.е. партията да не се меси въобще в подреждането на листи. Тогава можем да говорим, че имаме един мажоритарен вот в рамките на пропорционалната система.

Водещ: А как ще оцените позицията на ГЕРБ да върне предишното предложение на стария процент за преференциално гласуване?
Татяна Буруджиева: Смятам че ГЕРБ прие първоначално тези текстове, като стана и публично ясно от техните изявления и от тези на представителите на ДПС, че това е едно осъществено договаряне между двете партии. Като резултат за ГЕРБ  така се постига по-голямо спокойствие и най-важното, липсата на наложителност да има много твърди мерки за осигуряване кворума в зала, който не зависи от това БСП дали ще влезе и кога ще влезе, дали пак ще излезе за четвърти път или няма да излезе от НС. ГЕРБ вече има достатъчно опит в този парламент от сривове в работата си, предизвикани от подобни конфликти, за да се опитат да си гарантират едно спокойствие. Но според мен  правилно беше заложено точно на подобни промени. Ако за ДПС това е линия, която те отстояват не за първи път, заради задълбочаващия се проблем, който имат със своите кадри и най-вече заради това, което ще предстои на местния вот. Защото разбирате, че на евроизборите става въпрос за национално събиране на 5%, от един доста голям обаче обем от гласове. Изисква се наистина, първо сериозни авторитети. И второ, сериозна работа и много сериозна кампания, докато на местни избори нещата са много, много по-лесни. Неслучайно там прагът е по-висок, но той е силно преодолим в рамките на общините, средно големи общини и малки общини, там където е силна и ДПС. Така че за мен крачката, която направи ДПС и желанието да превърне преференциите и прагът на преференциите в разменна монета с ГЕРБ и сътрудничество с ГЕРБ, е оправдано. Защото те, според мен, вкараха нещо в Изборния кодекс, което не е толкова същностно, важно за евроизборите, но е много ключово важно за тях за местния вот. Докато ГЕРБ по-скоро реакцията и позицията им беше изградена върху ситуативни аргументи и тактически резултати, които биха получили като гаранция от ДПС за това свое решение. Може би има някаква друга интерпретация, но самият факт, че толкова бързо се промени позицията, аз мисля че обяснението за позицията на ГЕРБ за преференциите е по-скоро ситуативна, отколкото стратегическа.

Водещ: Вие споменахте за сътрудничество между ГЕРБ и ДПС. Лидерът на БСП Корнелия Нинова видя в това сделка срещу опрощаване на дългове на Мюфтийството, въпреки че я  контрираха от двете партии, че решението да се финансират вероизповеданията е взето от президента Румен Радев. Как ще коментирате?
Татяна Буруджиева:  Да ви кажа честно много нелепа позиция от страна на лидера на БСП. Тези спорове за това кой да финансира българското вероизповедание не са от вчера. В случая е казуса с 5 милиона дългове на Мюфтийството, но този проблем много по-отдавна е дебатиран. И БСП като партия има много ясна позиция по въпроса, че българската държава е тази, която финансира и така да се каже носи отговорността за финансовите параметри за функциониране на вероизповеданията. За мен това е правилната позиция, защото има една държава, едно правителство и един президент, който има огромно желание да финансира българското Мюфтийство и това вероизповедание и той се нарича Ердоган. В случая позицията на лидера на БСП по много странен начин съвпада с позицията на Ердоган, което за мен е тежко проблематично. Струва ми се, че  БСП винаги е била силна с това, че независимо кой е лидерът, те имат едни устойчиви политики в редица отношения. И загубата на тази устойчивост всъщност е в основата на едно вътрешно сътресение на идентичност, което не води към нищо добро за левицата. Има доста сериозни проблеми, с които госпожа Нинова би могла да атакува ГЕРБ. Има закони, които се вкараха, има избор на ЦИК, които самите БСП предизвикаха. И трябва да ви кажа, че дебатът около номинациите, които ще представят партиите, ще бъде много интересен да видим какво качество се предлага, когато се говори за Избирателната комисия. Има оставка на подуправител на БНБ. И предстои избор на нов. Има вето на президента и възможност да се дебатира по демократичния характер на направените вече промени в Изборния кодекс. Има отказ от всичко това, а се занимаваме дали Мюфтийството да бъде, така да се каже, в сферата на влияние на българската държава или на някоя друга. Аз наистина не разбирам подобни позиции.

Водещ: За да продължи дебатът, за който вие говорите, БСП би трябвало да се върне в парламента. Те поставиха условие, че ако се приеме ветото на президента, ще свикат Национален съвет, ще преразгледат решението за напускането и евентуално ще се върнат. Сега обаче нещата са други. Какви са вашите очаквания?
Татяна Буруджиева: Първо, когато се поставя едно условие, което от изначалност е ясно, че няма да се спази, поради вече заявени позиции на другата страна, значи ти поставяш неизпълнимо условие, т.е. нямаш намерение да се връщаш в парламента в случая.  Второ, аз си задавам въпроса дали пък излизането от парламента беше гласувано и дебатирано на Национален съвет, нямам такъв спомен. Така че не знам защо непременно трябва да има Национален съвет, на който да се дебатира влизането. И трето, няма ходове в това отношение, които да са позитивни за БСП. Какъвто и момент, и каквото и основание да избере вече социалистическата партия нейните представители да се върнат в парламента, то вече изглежда карикатурно. И ще ви кажа защо. Напускането на парламента означава не физическо напускане на депутатите на сградата, местоположението и географските ширини на един парламент. Напускането на парламента означава проблем за кворума, т.е. за работата в пленарна зала. Ако се върнем на примерите за напускане на българския парламент и особено тогава, когато ГЕРБ е напускал българския парламент, би трябвало да си спомним, че тези народни представители седяха в българския парламент и докато вътре в зала се дебатираше какъвто и да било въпрос и се гласуваше, отвън пред журналистите, т.е. пред българските граждани, напусналите депутати, т.е. създаващите проблем за мнозинството депутати, коментираха и дебатираха, и изказваха позиции по всички тези въпроси – нещо, от което БСП се отказа поради физическото си неприсъствие в парламента. На второ място, работата на комисиите. Всъщност там се подготвят текстовете и се правят законите. В пленарна зала само публично се изказват позиции и се гласува. Но работата на комисиите, защо да я напускаш? Какъв е проблемът да защитаваш интересите на гражданите, за които са те изпратили в парламента при изработване на текстовете? Ако искаш да покажеш, че парламентът не може да работи без теб, че управляващото мнозинство си взима самоволно решенията, това се казва в пленарна зала като присъстваш или отсъстваш от там. И трето, парламентарен контрол. Да забраниш на народните си представители да искат писмени отговори, това вече прекрачва всякакви граници на парламентарно поведение и политическо поведение. Защото народните представители са не само членове или представители на една партия. Те са народни представители на определени избиратели, които са гласували за тях и те в никакъв случай не са гласували тези народни представители да се откажат от всякакво функциониране в парламента, само за да доказват, че рейтингът му е нисък. Не ми звучи логично. Нямам въображение да си представя какво може да бъде основанието, за да влезеш вътре и то да бъде логично, след като нито едно от действията при напускането ти, не е логично.

Водещ: Коя партия, според вас, успява около ветото на президента да прави положителна предизборна кампания?
Татяна Буруджиева:  За съжаление всички партии вече са в предизборна кампания. И това се видя в дебата в парламента. Като казвам за съжаление, то не е за това, че са в кампания, а за начина по който те разбират да говорят и да се представят пред избирателите си. Ако това е виждането и разбирането на българските политици за нивото на култура, мисленето и поведението на българите, истински ще съм потресена, ако те са прави. Невероятно ниско ниво на поведението. Политиците изпаднаха в дебати, които дебати са просто една лъжа. Това е една махленска, даже не и махленска свада, а по-скоро свада в местната кръчма след много употреба на опияняващи вещества. Само тогава човек, който са му паднали всички бариери на възпитанието, на социализацията може да си позволи подобно поведение, подобно несъобразяване с каквато и да било норма. Парламентът показва много ниско качество. Парламентът е с толкова нисък рейтинг заради поведението на всички народни представители в и извън зала, не на управляващо мнозинство, не на опозиция, а на всички.

Елеонора ЧОЛАКОВА