Татяна Буруджиева: Процесите в БСП отиват към това да станем свидетели на публично пране на мръсното им бельо

Снимка: Личен архив

Татяна Буруджиева, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Изборът на Сотир Цацаров за председател на Антикорупционната комисия разцепи социалистите в парламента. От 57 гласували депутати от групата на БСП 27 са подкрепили кандидатурата, а 30 са били против. Сред хората, които не са подкрепили Цацаров са близките около председателя на партията Корнелия Нинова. Знак ли е това, че лидерът на БСП вече не може да разчита на подкрепата на парламентарната група на партията си, или го играят с наговорен двоен стандарт? Следва анализът на политолога Татяна Буруджиева. Госпожо Буруджиева, разцеплението на БСП в пленарната зала промени плановете на Корнелия Нинова, която предварително обяви, че ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти ще назначат на пост Сотир Цацаров, а БСП е единна и категорично против. Обаче при гласуването картината се обърка. С какво си обяснявате разминаването?

Татяна Буруджиева: Вижте, процесите в БСП са от отдавна, непрекъснато в последните две-три години си говорим за противопоставянето вътре в БСП. Но аз лично смятам, че израз на това противопоставяне беше стимулирано от факта, че нито за главен прокурор, нито за председател на Антикорупционната комисия не беше предложена кандидатура на БСП. Значи не е достатъчно една парламентарна опозиция, която претендира да взима властта, просто да критикува. Необходимо е да предложи нещо. Не е достатъчно да твърдиш, че си борец срещу корупцията, когато в крайна сметка ти показваш, че нямаш фигури, на които да се довериш да се борят срещу тая корупция. Защото то няма как да стане от въздуха тая работа. И според мен фактът, че на гласуването показват просто, че част от парламентарната група не желае да бъде просто „анти“. Това е в този смисъл спорът и дебатът в БСП, отколкото „за“ или „против“ кандидатурата на г-н Цацаров. И този спор смятам, че ще се задълбочава с наближаването на конгреса. Защото той първо е, както казах, отдавна. Второ, вече опира до това, че БСП трайно престана да предлага политики и трайно се отказа от позиции в държавата. Ако те бяха предложили сериозна кандидатура, която да изразява позицията им по отношение на борбата с корупцията, нещата вероятно щяха да изглеждат по друг начин. И аз в някакъв смисъл разбирам тези парламентаристи, които са за г-н Цацаров, защото от двете предложени кандидатури тази е далеч по-приемливата и категорично, след като БСП не е направила сериозна и аналитична оценка на Цацаров като главен прокурор, от която да проличи защо той по никакъв начин не може да бъде кандидатура и за КОНПИ. Наистина нещата опират до едно изглеждащо от страни по-скоро поведение тип заинатяване, отколкото сериозно политическо поведение.

Водещ: Румен Гечев обаче коментира, че явно има хора от БСП, подкрепили г-н Цацаров по принуда или зависимости. Това е сериозно подозрение, не смятате ли?

Татяна Буруджиева: Вижте сега, аз в интерес на истината не съм гледала точно кой е подкрепил и кой не е подкрепил г-н Цацаров в гласуването. Но ако идеята е, че който гласува срещу г-н Цацаров, ще бъде разследван, а пък който гласува и го подкрепя, няма да бъде, мисля, че няма да е такава точно ситуацията. Никога не може, в политиката поне не може да се залага на подобни неща. Защото и като, как да кажа, и като главен прокурор г-н Цацаров по-скоро показа, че не се ръководи от някакви лични пристрастия кой е бил с него и кой е бил против него. А по-скоро има едни други интереси, позиции, които нямат много общо с това, дали някой го е подкрепил в зала или не. Поне аз така си мисля. Що се отнася до зависимостите, вижте, хората, които имат повече бизнес и повече отношения с управляващото мнозинство през бизнеса си, има такива хора в ръководството на БСП, които част от тях сигурно не са подкрепили г-н Цацаров. Това не може да се каже, че ги освобождава от такава зависимост. Както че вменяват такава на другите. По-скоро според мен въпросът тук можем да го върнем към първия ваш въпрос: дали ръководството на парламентарната група може да контролира самата парламентарна група. За мен в политиката и в парламентарната дейност такъв контрол е възможен само и е реден, и е демократичен, в рамките на демокрацията тогава, когато се правят политики. Пак казвам, след като просто се говори, а нямаме нищо, което да изразява ясна политика по отношение на борбата с корупцията, за какъв контрол тогава говорим, а не за някакви неща, които не са в рамките на политическата нормалност, като контрол имам предвид. По-скоро отиваме към онзи тип гласуване „червен химикал“, „син химикал“, не знам си какво. Като че ли парламентаристите нямат възможност да разсъждават какво правят. Така че аз не мисля, че този тип контрол въобще е възможен в БСП. Той никога не е бил толкова силно възможен, колкото в другите партии. Но истината е, че правейки все по-малко политика, защитавайки все по-малко политически позиции, изразявайки през личностите, които олицетворяват тези политики по отношение сериозно към политиката. Тоест не просто говорим, но имаме и кадри, имаме и хора, които могат да направят тези политики реални, напускайки това поле БСП на практика напуска полето на политическото действие и влиза в полето на някакви други действия. Така че всякакви подобни хипотези, зависимост, независимост, договорки или каквото и да било, почват да разцъфтяват. Много е трудно дори да се коментират такива неща и такъв тип поведение. Защото то няма много общо с политическото и с политиката.

Водещ: Какво е посланието в навечерието на конгреса? Означава ли, че лидерът на партията Корнелия Нинова ще се сблъсква с все по-сериозна съпротива, къде мълчалива, къде не?

Татяна Буруджиева: Вижте, големият проблем според мен, един от големите проблеми на БСП, е,  че фокусът е единствено върху това, какво ще правим и как ще избираме лидера на партията. Ето да речем съвсем скоро бяха скандалите и разправиите за финансирането на партиите. Когато една партия не се занимава с това да си обсъжда бюджета, да си обсъжда дейностите, да си обсъжда политиките, а се занимава единствено с това дали ще събере мнозинство за едно или друго гласуване. Когато, извинете, сумите, които започват да се обсъждат за това, колко ще струва този пряк избор, са толкова колосални, че аз просто не разбирам за какво изобщо става дума, нещата не са  окончателно изпусанти.

Водещ: Извинете, извинете, какви суми? Тук казвате нещо много интересно, какви суми се обсъждат за избора на председател на БСП?

Татяна Буруджиева: Ами говори се за едни доста сериозни суми, които ще струва като разчети прекият избор на лидера на партията като организация.

Водещ: Колко?

Татяна Буруджиева: Ами нека да не съм аз, която ще го каже първо, но са доста сериозни.

Водещ: Добре, колко? Милиони? Няколко? Десет? Двайсет?

Татяна Буруджиева: Е, не, чак милиони. Моля ви се, все пак не правим парламентарни избори, нали?

Водещ: Знаейки, че такива пари се дават.

Татяна Буруджиева: Чак милиони не. Но при всички положения тук става дума за организирането на едни избори, които не би трябвало въобще да струват нищо, мен, ако ме питате. Не мога да разбера, защо изобщо трябва да има бюджетиране на тази дейност. Но както и да е. За доста дейности не разбирам, защо трябва гражданите да плащат примерно, за да осъществяват политиците връзка с тях. Ами това е принципна тяхна дейност. Можем да им плащаме за това да имат по-добри организации, да се знаят повече, да си повишават капацитета и разни такива неща. Но да им плащаме за такава връзка с нас, аз мисля, че отношението между граждани и политици все пак е на принципа на искрените взаимоотношения, а не на платената любов.

Водещ: Ако продължите в същия дух, ще ни убедите, че субсидиите от нула лева са много адекватни за партиите ни днес.

Татяна Буруджиева: Не, не, напротив. Аз не говоря, че трябва да са нула лева.

Водещ: Не, шегувам се, това е в рамките на шегата. Но наистина за какво се харчат партийните пари? За да си купят вътрешнопартийни гласове за лидера ли?

Татяна Буруджиева: Наистина нали трябва да е ясно за какво даваме пари, защото иначе някак си плащаме, за да може политиците да работят с нас. Извинявайте, това просто е някак си абсолютно ненормално. Та в този смисъл, в тоя ред на ненормалности в българската политика не е нормално една партия до такава степен да се встрастява в избора си на председател. Още повече, че  това не е партия лидерска. Лидерският пост в БСП е, така да се каже, равен сред равните. Там по принцип, както им гледаме устава, нещата вървят отдолу нагоре, въобще са едни такива силно демократични и децентрализирани. В този смисъл и по устава им ръководството е екипно на БСП. Лидерът изразява и представлява партията си, така че ако това е наистина една партия от този порядък, не би трябвало да има толкова огромно значение, кой е нейният лидер. Не може да зависи съществуването или несъществуването на БСП от това кой ще й е лидер. Това никога в историята на тази партия не е било, а виждаме, че в момента точно това се случва. Лидерът дали контролирал, лидерът дали имал подкрепа, лидерът дали нямал подкрепа. Това не може да бъде проблем на политическа партия.

Водещ: Слушат ли вече лидера…

Татяна Буруджиева: Слушат ли вече лидера, не слушат ли вече лидера, излизаме извън рамките и пределите на едно нормално състояние на една организация, която има претенциите да е лява партия. Няма такава драма в левите партии.

Водещ: Какви са сценариите пред БСП?

Татяна Буруджиева: Вижте, ясни са две тенденции. Едната тенденция е, че екипът около госпожа Нинова, продължава да се стреми да овладее партията. Винаги съм казвала, това е нормално състояние в БСП, когато станеш лидер, тепърва  да трябва да се докажеш, че си лидер и да придобиеш властови функции в тая партия. Точно защото това не е лидерска партия. Лидерът бива избран и оттук нататък той се доказва и съществува като лидер. Проблемът на госпожа Нинова е, че тя не успява вътрешноорганизационно, вътрешнопартийно да се превърне в такъв лидер. Вторият голям проблем пред перспективите се поражда именно от това състояние на нещата. Защото опитът и представата за това какво означава да си лидер, води до създаването на нещо като „ин група“ – това са такива групи като затворени общества. Само тези, които сме вътре в обществото сме добри, всички останали са врагове, са зли, лоши и на всичкото отгоре дори нямат право на съществуване. Подобно разделение в една партия е с много лоши перспективи. Дори и да успее да бъде лидерът избран, това не води до добри перспективи за самата организация. Защото тя е фактически на две абсолютно изолирани една от друга сфери. В едната сфера са тези, които мислят и правят нещата така, както ги мисли и прави лидерът, а всички останали, които имат желанието и се припознават или са членове на тази лява партия, фактически попадат в графата „Годен за унищожение“. Това, разбира се, че няма как да бъде здравословно за нито една организация, за една партия – съвсем  Това се отразява на цялостната атмосфера около БСП. Защото няма как вътре да са такива процесите, а хората, които не са членове или в актива на БСП и наблюдават отстрани, да изпитват огромно доверие към тази организация, че може и трябва да вземе властта в държавата. При положение, че те вътре не могат да се търпят един друг и не търпят нищо, което е извън тях. „Ин групите“ по принцип не са организации, както казваме ние в социологията, които са пример за политическа организация. Защото политическата организация и партията имат за цел да се отворени навън, да привличат, да създават доверие, да работят все повече и повече хора и да създават подкрепа за онова, което те са предложили. Докато едни такива затварящи се в себе си са нещо като черни дупки, всмукващи всичко останало около себе си, не могат да изпълнят просто тези функции, които са функциите на политическа организация. В този смисъл перспективите пред БСП са много тежки.

Водещ: Разцепването на групата дали няма да доведе до разцепване на партията? Или въпросът е все още еретичен?

Татяна Буруджиева: Тя партията си е разцепена, групата също е разцепена.  Ако досега тя е гласувала единно, макар че невинаги е ставало, ако внимателно проследим, но това привидно единство досега, което сме наблюдавали, за мене поне е било инстинктът, който винаги е доминирал в БСП, да не се показват навън вътрешните разправии. Но истината е, че явно нещата отиват към своя финал. Разбира се, всичко зависи от това, какво ще се случи на конгреса. Но каквото и да се случи на конгреса, пак ви казвам, това е една партия пред разцепление. Защото нито едната, нито другата група могат да съществуват една с друга.

Водещ: Любопитно е докога все пак БСП ще успява да си пере мръсното бельо вкъщи? Защото вече почна да излиза навън и да намирисва.

Татяна Буруджиева: Това е много сериозен проблем. Защото, пак ви казвам, една партия не може да съществува в такава ситуация. А тъй като  тя не може да си изпълнява функциите, това е твърде дълго продължаваща агония. БСП е преживяла много тежки кризи, както знаем, но никога досега лидер не се е вкопчвал по този начин в категоричното си желание да бъде лидер. Винаги в крайни ситуации излизало е на преден план, какво е важно за партията. Но тъй като едната група смята, че е важно за партията да бъде точно този лидер и никой друг и да са само те. А другата група смята, че ако този лидер остане, тя партията така или иначе престава да съществува, защото не дава леви политики, не се дължи като лява партия. Виждате, че това са две крайно, абсолютно и вече с времето показали, че не могат по никакъв начин да се съвместят тенденции. Така че мисля си, че дори да не излезе вербално, дори да не сме свидетели на изострен или агресивен конгрес или някакви такива външно изглеждащи договорни битки, нещата отиват към това да станем свидетели на публично пране на мръсното бельо.

Цоня Събчева