Тинка Белегова: Мартениците в Родопите се наричат гадалушки, защото по тях се извършвали гадания за бъдещото плодородие и приплод

Уредникът от Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян за традициите и обичаите на празника Баба Марта в Родопите.

 

„Фокус“: Госпожо Белегова, с какви обичаи и традиции е свързан празника Баба Марта?

Тинка Белегова: Първи март е един от най-жизнерадостните пролетни празници, който в миналото се е приемал като настъпването на лятото или започване на новата земеделска година. Настъпването му е било съпроводено с очакване за по-добър живот. Според вярванията излизали лошите и злите сили, а слънцето засилвало своята светлина и топлина. Многообразни обредни действия, практики и забрани са характерни за 1 март и целели да се осигури точно необходимото за бъдещата богата реколта добро време и да си очистят всички от злите сили, трупани  през цялата зима. В ранно утро стопанката измитала дома и изтупвала всички постелки и завивки като по този начин символично изнасяла зимата и всичко старо и лошо и така посрещала Баба Марта начисто. Цялата смет се е струпвала на двора и се е запалвала, като цялото семейство е прескачало огъня. В Родопите тази практика е много известна и е позната като мартене и се изпълнява още в селищата. Освен това друга практика е стопанката да запали върху тикла малко сено или слама, но така че да има само пушек и с нея за обикаля дома и цялото стопанство и да нарича: „Марта парта, всичко да бяга“. Всички тези обредни действия се изпълнявали преди за предпазване от ухапване на змии през лятото и против бълхи. Първия ден от месеца се нарича баба Марта. В старите предания и легенди тя е митичен женски образ, който се свързва с пролетта. нравът на месеца е променлив – баба Марта е навъсена и сърдита или ведра и усмихната. В този смисъл се изпълнявали други обредни действия – едни от тях са, че жените изнасят на двора дреха, пояс, престилка в червен цвят и ги хвърляли на плодна овошка или плета, или стряха и се вярвало, че като мине Баба Марта и види червения цвят ще се разсмее и ще се развесели и така ще има много топло и слънчево време за добрата реколта. По принцип на този празник не е трябвало старите баби да излизат по улиците, защото Баба Марта не обичала стариците. Радвала се само на млади моми и невести и така времето се оправяло.

„Фокус“: Какви са забраните, свързани с този ден и нещата, които не трябва да се правят?

Тинка Белегова: Има редица забрани с предпазващо значение на този ден. На празника не трябва да се пипат ножица, игла и конец пак против ухапване от змии. Пекат се пшеничени питки, наречени тенурки в Родопите, които жената намазвала с мед, потапяла ги във вода и раздавала на близките, за да може всички в дома да са живи и здрави. На всеки член от семейството се давало по едно парче дюля или цяла дюля, запазена от есента, защото поверието гласяло, че който яде дюля на Марта, няма да го хапят змиите. На огнището на тази ден не се слагало опушено черно котле, за да не почернеят посевите и да не хващат главни. Против градушки и слани жените не трябвало да перат бели дрехи. Освен това стопанките не вярвали жито, за да не ври облак – предпазване от градушки. Затова се тачели мартените съботи, през които жените не подхващали никаква домакинска работа, като мъжете също не трябвало да работят или да орат.

„Фокус“: Знаем, че преди време българите са правили и гадания на празниците, има ли такива, свързани с Баба Марта и какви са те?

Тинка Белегова: Интересни магически предсказания са характерни за първия ден на месец март. Вярвало се е, че ако на този ден прогърми за първи път, годината ще е много плодородна. В Източните Родопи следели, кой ще бъде първият човек, който ще влезе в къщи или кой е полезът. Ако той е добър и имотен – ще има берекет. На първата мартена месечина, първото пълнолуние за месеца, момите, които са готови за задомяване се хващали на хорото, с пожелание да се оженят през годината. Възрастните хора вярвали, че ако на този ден месечината е обърната с рогата към морето, лятото ще е дъждовно. Друго интересно гадание е за седмицата, която започва от първи март и се нарича „броените дни“ като по нея се гадаело какво ще бъде времето през годината. Има много обичаи и поверия за 1 март, но най-интересния е изработването и киченето с мартеница, която се наричала още марашница, марта, кичилка и гадалушка.

„Фокус“: Какво е характерно за мартениците, изработвани в Родопите и какви са традициите, свързани с тях?

Тинка Белегова: За изработването на мартеницата е характерно, че е трябвало да стане най-късно вечерта преди празника или рано сутринта преди изгрев слънце. Жените, които трябва да изработят мартеницата е трябвало да са чисти и да не докосват огъня, в противен случай тя загубвала своята магическа сила. В Родопите най-напред мартениците са се изработвали от червена непредена или полуопредена вълна, а по-късно вече се добавяла и бяла такава. Памукът, ленът и конопът навлезли по-късно в обичая. Най-разпространеният вид мартеница в Родопите е този от бяла и червена прежда и досега си остава така, като червеният цвят е пожелание за здраве и живот и средство за предпазване от болести, знак на пръстта, на зачеването, на раждането. Белият цвят се появява по-късно, с пожелание за дълъг живот. Именно заради това, когато ние окичваме мартениците наричаме: „Да си здрав, да си червен, да остарееш и да побелееш“. Към традиционните бял и червен цвят, по-късно родопчанката прибавяла и други цветове като син, зелен, жълт, розов, оранжев, прибавяли се и допълнителни елементи като синьо мънисто, чесън против уроки, сребърна паричка , глигански зъб, които допълвали и засилвали предпазната функция на мартеничките. Те се завързвали на всички в домакинството – на дясната ръка на дечицата, на вратлетата им, на плитките на момичетата, на хурките на бабите, мотовилките, вретената, чекръците, на всички домакински уреди. С тях се закичвали и млади и стари, и на ергени, които ги носили на кръста под пояса или в потурите, на стопанските постройки, плодните дръвчета и агънцата, теленцата и кончетата.

„Фокус“: Какъв е смисълът на носенето на мартеницата?

Тинка Белегова: Смисълът на това закичване с мартеничка е бил, тя да донесе здраве на този, който я носи да бъде бял и червен. Мартеничката се носи и като амулет с предпазна сила и затова и давали допълнителна сила чесънът, бадемът, гребало или дървена лъжица. В някои селища имало изисквания към дървото от което е изработена лъжицата, то да бъде гръмовито – да е било ударено то гръм. Това е характерно в селата в Родопите. Другаде мартеничката се правила от разноцветни конци като вътре се вмествала и дървената лъжичка. Тези традиционни мартенички-амулети се усуквали преди всичко от възрастните жени, като в някои от случаите помагат и децата. И до днес в Златоградско върху горния край на вратата, в която спи бебето се слага мартеничка. Тя се слага и в пелените на новородено, в дрехите на малките деца и всички тези действия са за предпазване от уроки и лоши очи или както казваме, те се носят като амулет. Също така подобни такива се слагат и на съдовете, в които се дои млякото по време на отбив, предой и това е характерна функция – предпазната сила.

„Фокус“: А кога трябва да се свалят мартениците и къде трябва да се сложат след това?

Тинка Белегова: Всички знаят, че те се носят докато се видят първите прелетни птици като лястовици, щъркели, кукувици. Има поверие, че се носят до празниците, известни като Младенци – 9 март или до Благовец – 25 март и тогава се свалят и се слагат под камък в Родопите, за да се гадае. След няколко дни се вдига камъкът и се гледа какво има под него. Ако има мравки, дребни животни, това е знак, че през годината ще се плодят дребните домашни животни като агънцата, ако пък има червеи или бръмбари, ще се плодят едрите животни като теленца и кончета. Затова мартениците в Родопите се наричат гадалушки, защото по тях се извършвали гадания за бъдещото плодородие и приплод. Поверието гласи, че някъде мартеници се хвърлят в реката, за да върви на хората по вода. Всичко лошо да изтече в реката. Другаде ги слагали в мравуняк или в полога на домашните птици, но и до днес си остава разпространена практиката когато я свалим, мартеничката да се закича на плодно дръвче. В днешни времена мартеничката се изработва под различни материали и форми, но въпреки всичко си остава символ като пожелание за здраве и поздрав за настъпването на пролетта. Затова, когато дойде Баба Марта закичваме хората и ги обричаме: „Да си жив, да си здрав, да остарееш и да побелееш“.

Нели ГЕРГЬОВСКА