Тинка Белегова, уредник: Приготовленията за Сурвак в Родопите започват от днес с украсяването на сурвачките с разноцветна вълна

Празникът Сурвак на Васильовден е един от най-жизнерадостните и устойчиви български обичаи, които са разпространени в цялата страна. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Тинка Белегова, уредник в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. По думите й, в родопския вариант, в обичая участват деца от 5-6 до 10-12-годишна възраст и момичета, и момчета, които събрани на групички по съседски и или роднински принцип обикалят и сурвакат.

„Самото приготовление за Сурвак започва от предишния ден. Сурвакарчетата са придружени от възрастен мъж, с когото трябва да наберат дрянови клонки, от които да се направят сурвачките. Дрянът е символ за дълголетие, здраве сила и много рядко може да се замени с друго плодородно дърво. В окичването на дряновете клонки участват децата и жените в семейството. Характерната украса на родопската сурвачка включва разноцветна вълна и вълнени прежди. Те са символ на основния поминък в Родопите – овцевъдството. В по-старите орбазци на сурвачки са използвани естествените цветове – бяло, бежово, кафяво или само червено като цвят, символ на живота. Постепенно в украсата навлизат и другите цветове като зелено, жълто, оранжево, синьо и всички останали цветове“, поясни Белегова. Тя допълни, че към украсата се прибавят тестени гевречета, орехи пуканки, сушени плодове, чесън. Преди украсяването на сурвачката, клоните на дряна трябва да се свият и завържат, като в някои селища в Родопите, се правят от 2-3 или 5 клонки. „Украсена с всички елементи, сурвачката трябва да се остави отвън пред врата на къщата. От древни имена има поверие, че щом сурвачката пренощува под звездите, тя увеличава своята магическа сила“, каза още Белегова.

Нели ГЕРГЬОВСКА