Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията: Натискът върху правителството ще отслабне в рамките на лятото, но проблемите ще продължат да съществуват пред управляващата коалиция

Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Г-н Безлов, каква е вашата оценка за европейските избори?

Тихомир Безлов: Те повечето неща като че ли се казаха, аз не бих добавил някакви много специфични. Безспорно имаме по-ниска избирателна активност. Тук трябва да има данни, за да може да се коментира, защото в момента просто спекулираме дали основната причина бяха празниците, тоест 24-ти, плюс съботата, неделята, плюс понеделникът, в който учениците практически не учеха, и много семейства с деца предпочетоха да идат на ваканции в страната и извън нея. Тоест, очевидно имаше такъв фактор. Другият фактор, който се виждаше по време на изборите, беше, че кампанията от един момент нататък стана много бих казал мръсна в някакъв смисъл, и хората обикновено такива изострени кампании водят до по-ниска активност. Така най-широката периферия обикновено не отиват да гласуват за своите партии. Така че не знаем какви са останалите причини, но със сигурност избирателната активност бе по-ниска.

Водещ: Да, на фона на тази в Европа.

Тихомир Безлов: Аз мисля, че там ситуацията е доста по-различна в част от европейските страни, между другото, не във всички европейски страни имаме много висока активност, част от европейските страни. Там има очевидно много силни да кажем националистически течения, които се противопоставят на традиционните партии. Има много силна „зелена вълна“, която също измества традиционните леви и десни партии. В този смисъл, много е различно това, което се случи на европейските избори в Западна Европа, и това, което се случи в България.

Водещ: И как, според вас, това ще се отрази на политическата сцена у нас?

Тихомир Безлов: Основното, което преди изборите се очертаваше, че очакваният рязък спад спрямо ГЕРБ не се случи, то това се видя още в проучванията, които се появиха непосредствено след скандала около „Апартаментгейтите“. Тоест, хипотезата, че ГЕРБ има един доста твърд електорат, се потвърди. Дали този електорат изхожда от някакъв собствен интерес или просто е лоялен на партията след толкова години, е пак сложно да се каже. Но безспорно тази вълна с „Апартаментгейт“ не нанесе много големи щети на ГЕРБ, нанесе безспорно, но последните две седмици очевидно започна да възстановява електорат, и тенденцията, която част от социологическите агенции отчетоха в последните 2 дена на кампанията, че партията на Борисов расте, изборите просто ги потвърдиха. И какви са причините, дали хората действително предпочитат да не ходят на избори, тоест, една загуба на управляващата коалиция, вероятно хората го отчитаха като риск за общата ситуация в страната. Виждаме, имаме една доста с по-нисък растеж европейска икономика, което се отразява на българския растеж и при една политическа стабилност имаше предположенията на хората, че може да се стигне до някакви по-сериозни икономически катаклизми, съответно проблеми с техните доходи. А явно, специално за доходите, колкото ние да сме негативни и несъгласяващи се с розовите краски в икономиката, безспорно е, че доходите нараснаха през последните 3 години и имаме един от най-бързите ръст на доходите в Европейския съюз при положение, че като БВП страната расте много по-бавно спрямо доходите.

Водещ: Г-н Безлов, преди изборите вие направихте един анализ с няколко следизборни сценарии, които описахте, че имат ясни очертания, но размити изходи. Казвате, че евентуална победа на ГЕРБ би означало проблеми за Корнелия Нинова, съответно търсене на нов лидер в социалистическата партия. Вече сме свидетели на това. Как коментирате победата на ГЕРБ и какво ще означава тя за БСП, според вас?

Тихомир Безлов: Още по време на кампанията стана ясно, че една загуба на БСП означава проблеми с лидерството. И горе-долу го видяхме, че лидерът на БСП Корнелия Нинова реши да отиде на директни избори. Не мога да преценя доколко електората на БСП, който традиционно се съобразява с лидера, и там лидер много трудно се сменя. Корнелия Нинова всъщност е първият лидер, който спечели срещу стария лидер при избори. Всичките от 1990 година насам всичките лидери са се сменяли след техните лични оставки, даже и преди това ако погледам.

Водещ: Оставка обаче нямаме от страна на Нинова.

Тихомир Безлов: В никой случай нямаме, да. Между другото, и в момента, в който тя спечели срещу Миков 2015 или 2016 година. В момента, в който тя го спечели, също нямаше оставка. Така че доста е интересно какво ще се случи в БСП. Имайте предвид, че тя все пак е одобряван лидер в БСП –  това показват данните. Спечели няколко сериозни сблъсъка вътре в партията. Същевременно виждаме много ясно разделение между известни политици в БСП с опит, опитни политици, и хората, които са зад Нинова. Тоест, от гледна точка на интереса на партията, на БСП, този сблъсък ще отслаби допълнително партията. Така че прогнозите ми са, че предстоят напрежение и сътресение. Дори този, който спечели, независимо дали Нинова ще запази позицията си или ще загуби, ще бъде в трудна ситуация. Сега, има много различни спекулации дали примерно Мая Манолова няма да пробва да се върне като лидер на БСП, евентуално да се кандидатира за кмет, и по този начин да успее след 30 години да спечели изборите БСП в София, но това е много труден и проблемен сценарий.

Водещ: В анализа си посочвате също, че изборната кампания ще покаже колко са силни противниците на Нинова в БСП. Е, какво ни показа тяхната изборна кампания? Към кого беше тя насочена? Стигна ли тя до българските граждани, мислещи европейски?

Тихомир Безлов: Първо, едно от нещата, което не се случи – имаше хипотези, че АБВ, че през тази регистрация на „Коалиция за България“ ще отнеме проценти на БСП. Не се оказа така, макар че социолозите, дори ако си спомняте, в последните се проучвания показаха някакъв ръст на „Коалиция за България“ за сметка на БСП – не се случи така. Видяхте „Коалиция за България“ като АБВ взе горе-долу колкото взе и 2017 година. Така че едно е сигурно, че някак си електората на БСП не се заблуди. Това означава, че те имат добри структури, които са обяснили. Сега, за основния интересен сценарий е какво ще се случи, ако има една относително голяма нова партия. Този тип сценарий се коментира може би.

Водещ: От доста време, да.

Тихомир Безлов: От доста време, да, може би от 2012 година. Видяхме 2013 година бе създадена партията на Бареков. Тя не успя обаче да направи това, което се очакваше, че може да направи, както беше случаят с НДСВ, респективно ГЕРБ. Тоест, част от проблема на една нова партия, че на равнище партийни структури по места теренът е силно разпределен, тоест, това, което си е на БСП, си е на БСП, това, което си е на ГЕРБ, си е на ГЕРБ, това, което си е на националистите, на националистите, на ДПС. Тоест, много малко пространство са оставили партийните структури и интересно дали тази хипотеза, че трудно ще възниква една голяма нова партия ще се окаже вярна, ако разбира се, се направи опит да се създаде, какъвто мисля, че ще бъде направен.

Водещ: Очаквате ли сега, г-н Безлов, натискът върху правителството да отслабне?

Тихомир Безлов: Това беше прогнозата, и сега, както виждате, БСП не говорят за предсрочни избори, ще се върнат в парламента. Тоест, първите симптоми на отпадане на политическия натиск го няма. Аз мисля обаче че ще е относително временно, защото един от проблемите на едно управление, което печели изборите, управляващата коалиция, която печели изборите, че чисто икономически средносрочно не е ясно как ще продължи да се движи страната, и проблемът е турбуленциите, които очакваме в Европейския съюз. Виждаме как традиционните партии загубиха подкрепа. Това автоматично означава, предстои решаване на проблема с излизането на Великобритания – това са все фактори, които ще създадат проблеми на европейската икономика, и естествено на българската. Тоест при една лоша или влошаваща се икономическа среда всяка политическа партия на власт попада под натиск. Така че това е средносрочният риск, че да, натискът сега ще отслабне в рамките на може би лятото, но чисто макроикономически, отчитайки факторите на средата, проблемите ще продължат да съществуват пред управляващата коалиция.

Водещ: Вие казвате, че особено при тези европейски избори, те се разглеждат като начало на период, който е свързан с участието на многобройни фактори, повечето трудно предвидими. Какво имате предвид тук?

Тихомир Безлов: Аз точно това изброих. Първо, какво ще се случи в самия Европейски съюз. Тези националистически формации какво ще им е влиянието в Европарламента, и изобщо върху цялата администрация на Европейския съюз. Имайте предвид, че за България Европейският съюз е изключителен фактор от икономическа гледна точка. Ние получаваме през структурните европейски фондове около 10% от бюджета си, практически всичките си инфраструктурни проекти на местно и национално ниво изключително зависят от европейското финансиране. Селското ни стопанство общо взето, аграрният сектор изключително зависи от директните субсидии. Така че този фактор е много значим за Европейския съюз, тоест, за България е много значим, а ние не знаем какво ще се случи с него, как ще се развие. Възникването на независима голяма парти, възможността омбудсмана да влезе за битката за София, което една загуба на ГЕРБ от БСП в София ще бъде много сериозно сътресение. Така че има много рискове и проблеми дългосрочно.

 Йоланда ПЕЛОВА