Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията: Отпадане на мониторинга над България може да послужи като основание за членство в Шенген

 

 

Европейската комисия (ЕК) обмисля прекратяване на 12годишния механизъм за мониторинг на корупцията и съдебната система у нас. Сериозни критики, обаче отнася съседна Румъния. Заслужено ли ще бъде печеленето на тази битка или евентуално отпадане на доклада е по-скоро прощален подарък на сегашното ръководство на EK. Тези и други въпроси коментираме с Тихомир Безлов от „Центърът за изследване на демокрацията“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

 

 

Водещ:  Господин Безлов, приехме вчерашните новини, като една дълго чакана спечелена битка. Такава ли е и заслужена ли ще бъде?

Тихомир Безлов: Чак битка, не мисля. А дали точно е спечелена – въпрос на интерпретации. Интерпретациите са в зависимост от политическата принадлежност и симпатии. Първо, малко пояснения. Комисията обмисля да предложи, бих казал един такъв типичен за ЕК подход без отиване в някаква ясна, твърда позиция, така че, да отпада мониторингът. Комисията ще предложи да отпадне мониторингът, дали ще отпадне зависи в много отношения от в случая Европейския парламент. И по тази причина предполагам, че бихме могли да приемем, че е положителна новина, като добавим и детайла, че Румъния не е третирана по същия начин, а е критикувана много по-рязко. Знаем, на времето Румъния се смяташе на успешна, даже имаше предложения мониторингът на Румъния да бъде свален, а на България да бъде запазен. Сега ролите са разменени. Те между другото периодично се разменят, още от 2001 г. насам.

Водещ: Да, всяка година следим различни победители и изпреварващи в това отношение със съседна Румъния. Действително имаме ли някаква сериозна разлика на този етап?

Тихомир Безлов: Проблемът е както коментирахме миналият път, когато аз лично не вярвах, че тази новина ще бъде съобщена преди изборите, че този мониторинг, на който двете страни бяха подложени, всъщност ще бъде заменен с оценка за всички страни в Европейския съюз. В случая това усилие с оценката е заради страните, които са, да ги наречем проблемни от Вишеградската четворка, особено Полша и Унгария. Както знаем обаче има проблеми и в други стари членки, например в Гърция, в Испания виждаме такива също, според проучвания. Така че в някакъв смисъл такива оценки на Европейската комисия ще продължат да се правят. А друг е проблемът, че по-скоро това, което ние приемаме за нормално напълно не се приема от големите старите членки, богатите страни, като Германия, Франция, Холандия. Видяхме с Великобритания как се случиха нещата. Този инструмент ЕК ще се опитат да го ползват за Източна Европа и това както знаем веднага предизвиква критики за намеса в национални интереси и съответно засягане и на третиране еднакво на страните. Ще видим какво ще стане с новия мониторинг.

Водещ: Не беше ли все пак мониторингът някакъв вид стимул за реформи в родните институции? В тази връзка отпадането му, в този му вид, няма ли да забави процесите?

Тихомир Безлов: В началото беше стимул. Преди присъединителния период на оценката на европейската комисия бяха изключително влиятелни, след присъединяването, първите години, знаете всеки мониторинг как се чакаше, медиите го коментираха седмица преди това и седмица след това. След това постепенно започна да се губи това влияние. През последните 4-5 години вече донякъде с безразличие се приема, да новина е, защото на фона на националните новини е интересна, но загуби влиянието си. Възникнаха дискусиите – до колко този мониторинг е полезен и каква е ползата му, но в това отношение се разделиха мненията. Тезата беше, че по-добре да го има. Големият проблем е, че от този мониторинг нищо не следва. Появиха се идеи, че би трябвало да има някакви санкционни последици, примерно финансови за страни членки и съответно при бъдещия мониторинг, които да водят до някакви последици по отношение на европейските фондове. Но това малко трудно ще се приеме, имайки предвид начина, по който се взимат решения в Европейския съюз и възможностите за вето на страните. Другият проблем е самия начин, по който мониторингът се извършва. Идват няколко администратора – образовани, интелигентни, разумни хора, които започват да говорят с различни страни в българската политическа система, от българската съдебна система и съответно започват да ги записват, тези критики и накрая ги синтезират в един такъв внимателен вид в доклада. Но каква е ползата, ние това вече го имаме политически изговорено, дискутирано е?

Лично аз си мисля, че този мониторинг имаше своето влияние в началото, надявам се новият модел да има някакво положително влияние, все пак нали е някаква форма на възможност да видиш различни гледни точки. Ако говорим България какво е свършила и какво не е свършила и ако се сравняваме с Румъния, например три от шестте теми паднаха в крайна сметка от мониторинга. Това е свързано с организираната престъпност и на мен ми се струва, че това в крайна сметка е справедливо.  Днес ще има представяне на последните резултати на разпространеността на нелегалните цигари в България, втората половина на 2019 г. и това, което виждаме, сравнявайки се с Румъния е, че България в тази сфера, която ни нанесе големи щети на бюджета, този показател беше свален до един от най-ниските в Европа. И същото можем да го видим например с каналджийството. Снощи стана ясно, че има вероятност Хърватия да бъде извадена от тази нашата група и да влезе в Шенгенската зона. Ако погледнем пък проблема с бежанците и така наречените икономически мигранти, България всъщност прекрати този поток през страната ни, сведе го до много малко хора годишно. В Хърватия, гледам данните за вчера, там става дума за 5-6 пъти по-голям поток от българския.

Водещ: Хващам се за думите Ви от преди малко, говорейки си за механизмите, за контрол, приемаме, че по-скоро те са освен официално за страните-членки на Европейския съюз, по-скоро конкретно насочени към Източна Европа. Този нов механизъм, може ли по някакъв начин да ни облагодетелства, страната ни да изпъкне по различни по вид показатели, що се отнася, до принципи на правова държава?

Тихомир Безлов: По-скоро не мисля, защото едно от нещата, които се случва, че това право на оценка, която ЕК осъществява, не се приема от много от страните и ние също, когато има някакви критики, ползваме този модел на игнориране. Виждаме в старите оценки много препоръки, които ние просто ги игнорираме. Не мисля, че ще има някаква значителна полза, вероятно ще има полза, но аз пак така се сещам за този опит на комисията да въведе някаква оценка за влиянието на корупцията в 28-те тогава членове. И какво се случи тогава, как всичко по-големи страни казаха в докладите на комисията, просто са лоши доклади – зле написани, не разбират ситуацията страните. Между другото имаха основание, защото ЕК, както знаем разполага с бюджети, комисията бе така, наела е някакви експерти в да кажем големи страни , като Германия, като Италия, които просто не можеха да направят комплексна оценка на толкова сложни страни. В крайна сметка, тогава бяха жестоко разкритикувани докладите за тези големите държави, като слаби доклади и този механизъм бе прекратен, ако си спомняте.

Водещ: Въпросът сега е какво следва оттук нататък? Някои анализатори вече приеха, че отпадането на този мониторингов доклад, всъщност отваря множество врати пред страната ни. Действително, има ли поводи за надежда в това отношение?

Тихомир Безлов: Засега единствената реална цел е по-скоро Шенгенската зона, защото тя спестява огромни разходи от икономическа гледна точна. Това незабавно минаване през границите, в сравнение с останалите страни дава значими щети за страната. Виждаме го с авиотранспорта, автомобилния транспорт, с придвижването на стоки, това действително е проблем и Хърватия, примерно би спечелила много, заради туризма си. Един от аргументите, че те вероятно могат да влязат в Шенгенската зона, не заради добрата си работа по отношение на сигурността на границите си , а заради 20-те милиона туристи от Западна Европа. Така че за нас това е важна цел. Бихме могли да претендираме, че по-добрите ни резултати са основание аргумент за влизане в Шенгенската зона.

Водещ: Извън обаче убежденията, които сме създали, извън страната ни, различни в различните страни членки, какви са усещанията у нас по основните показатели, по които вече години наред биваме следени?

Тихомир Безлов: Според мен, много малък процент хора се интересуват от тази тема. Това са преди всичко хора, близки до съдебната система, интересуващи се от съдебната система. Бих казал тази група от политици, която коментира често темата, медиите. Относително малък реалният интерес на средния българин.

Водещ: Можем ли да приемем действително евентуалното отпадане на мониторинга като един прощален подарък на сегашната Европейска комисия?

Тихомир Безлов: Да, има такава интерпретация, защото по принцип нашите политици добре говориха със сегашната Комисия. Както виждаме, в това отношение като че ли се научихме да си говорим с брюкселските политици, с европейските политици, опитваме се да пазим баланс, не отиваме в крайности. Като че ли реализираме известни ползи от това.

Водещ: Предстои да видим. Ще има ли обаче същата тежест новият механизъм, който сега се обсъжда, както досегашният доклад?

Тихомир Безлов: Както и настоящият доклад постепенно загуби влиянието си, така не мисля, че новият ще има някаква по-голяма тежест. Да, ще го приемем за информация, ще го коментираме известно време, но нищо повече. Това, разбира се,  ако не се въведат някакви механизми на санкциониране, което тогава би било по-интересно. Но на този етап някак не си представям този механизъм.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА