Тихомир Безлов: 13,5% е ДДС-дупката у нас, т.е. несъбраните пари от теоритично прогнозирания им общ брой

Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: От месец насам се наблюдава необичайна активност. В рамките на дни прокуратурата неочаквано удари хотелиера Ветко Арабаджиев и алкохолния магнат Миню Стайков. Зад публично известното от техните бизнеси стоят отдавна поставени въпроси за приказно първоначално забогатяване, за оцветяваните в различни цветове и нюанси политически чадъри над благоденствието им, на тях и империите им, но и не само. По подобен почерк от началото на акциите срещу двата свата – Арабаджиев и Стайков, и тази сутрин Агенция „Митници“ е започнала проверка във „Винпром“-Поморие, собственост на финансов холдинг и банка. От институцията обявиха, че инспекцията е рутинна и с лаконичното изречение приключва информацията за момента. Прокрадна се и новина, че се готвят до дни арести на двама влиятелни бизнесмени. Подхрани ги преди време в телевизионно интервю председателят на Комисията за борба срещу корупцията Пламен Георгиев. Какви хипотези могат да се градят зад такова активизиране на прокуратурата? Въпросът е към Тихомир Безлов, който работи по темите за престъпността като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

Тихомир Безлов: Можем да направим кратък списък на възможните причини. Сега, колко ще сме прави, е въпрос на реалността, която седи отдолу под тези събития. Искам да кажа само, че ако обективно погледнем нещата, активизирането не беше свързано само със семейство Арабаджиеви и Миню Стайков. Според мен първата акция, която стана публична и която беше свързана с такова известно име, беше срещу Митьо Очите някъде в средата на август. А всъщност, ако се опитаме да огледаме напълно фактите, началото на събитията започна с влизането във въпросната незаконна фабрика за цигари в средата на юли, всъщност датата е 18 юли. Така че доста по-отдавна започнаха събитията, според мен. И сега тук има варианти. Разбира се, основният, ако приемем, че нещата се случват, както е нормално да се случват, имало е сигнали за такива криминални предприемачи, работено е по тези сигнали и в момента, в който е натрупана достатъчно информация, са реализирани. Специално за двата големи случая с цигарите стана известно, че информацията е дошла от Великобритания и така се е влязло в Карнобат. И така горе-долу същото се е случило с другата група цигарени фабрики – става дума за Дупница, Горна Оряховица и Тутракан, плюс фабриката, която доставя суровини за тези цигарени компании в Калугерово. Така че за това горе-долу знаем със сигурност, че е имало информация, каквато периодично се появява от чужди служби, която нашите полицейски структури, Специализираната прокуратура и прокуратурата в Пловдив са я реализирали. Значи приемаме, че случващото се е резултат от нормална работа срещу престъпността. Разбира се, има и такива обяснения от типа, че нещо, някакви други причини, политически и икономически, седят зад подобни операции. И, да кажем, най-краткият списък – удряне на някой, за да се освободи място за конкуренцията; политическа причина – има вариант примерно започване на операции срещу влиятелни олигарси и с цел да се демонстрира, че се наказват лошите или пък, че тези олигарси са на противниковата партия и като се удари тези олигарси, ще отнемем кислород от горенето на чуждите политически интереси. Тоест има 3-4 варианта на такива конспиративни обяснения.

Водещ: Господин Безлов, основният въпрос е може ли десетки години невидимо да изчезва ДДС за стотици милиони, да се въртят фабрики за цигари без акциз и никой да не забележи данъчните измами, да се перат пари през хотели и Финансовото разузнаване да не го пресече? Възможно ли е това да се случва години наред, ако няма политически и институционален чадър? И следващият въпрос е, че ако това е било възможно за бизнесите на тези хора, за които говорим, какво още има наоколо, какви са пък другите? Те са свързани тези въпроси.

Тихомир Безлов: Вижте, ние периодично като си задаваме такива въпроси и някак си риторично звучи – възможно ли е? Очакването ни е – не е възможно. И започваме да обясняваме, защо не е възможно. Така че ние от много години периодично се случва да коментираме подобни теми. Самата реалност, самото развитие на нашето общество е такова, че преди 28 години всички бяхме равни, никой нямаше фабрики за алкохол и цигари, те бяха на държавата или, така да кажем, през държавата се управляваха от една политическа група хора, операциите бяха от друг тип тогава. И за тези 28 години собствеността се разпредели и някои станаха богати, някои бедни. И начинът, по който се разпредели, като всяко такова бързо разпределение предполага подозрение в почтеността и законността на това преразпределяне. Вторият смисъл, нали, на мен ми се струва абсолютно естествено от гледна точка на икономиката, че имате такива криминални предприемачи, имате съответно политически причини да се случат, защото обикновено това преразпределение се приема, че е станало с помощта в крайна сметка на държавата – то е било нейно, тя би трябвало да събира данъци и да контролира закона. И кой, ако не съответните политически формации, съответно контролирани от държавните служби, са пречили или помагали за това. Тоест тук няма някаква голяма загадка. Основният въпрос, който седи, е това намалявало ли е през годините – тези криминални практики, сега по-добре ли е отпреди 10 години, отпреди 20 години и т.н.

Водещ: Според вас по-добре ли е?

Тихомир Безлов: В Центъра за изследване на демокрацията очакваме през следващите седмици да завършим анализ на тежката и организирана престъпност. Ние имаме някаква оценка, каква е ситуацията спрямо, да кажем, преди 7-8 години, тоест 2010-2012 година и в момента, има няколко, да ги наречем, криминални пазара: като ДДС измами и тютюнева индустрия, или кражби на коли, или още 2-3, които могат да се изброят, където ситуацията безспорно се подобри. Всички данни, наши и чужди, показват, че има подобрение. Има някъде влошаване. И примерно къде изглежда има влошаване? Примерно, при горивата. Така че мисля, че там има проблем. Другото място, където има проблеми, продължава да ги има на същите нива, е пазарът на сексуални услуги в България и извън България. Защото всъщност най-големият пазар, което показват данните, е Западна Европа, където нашите криминални мрежи, част от тях свързани с организираната престъпност, всъщност правят огромни обороти. А данните, които имаме в Германия, Холандия, Испания, Австрия и т.н., показват, че България е първа или втора по брой на момичета, експлоатирани за секс услуги. И изпреварваме значително по-големи страни, като Румъния, като Полша. Така че това е другият голям пазар, при който няма промяна. Изброих, къде има влошаване и къде има подобрение. Като цяло общият обем средства, които са генерирани в тези пазари, е с десетина процента по-малък от периода 2010-2012-та. Говоря на ниво числа. Иначе, на ниво усещане, всеки може да си приказва в зависимост от собствените възприятия. Разбира се, числата могат да се оспорват. Ние сме предложили някаква методология, как е сметнато. Всеки може да я повтори, ако иска. Данните са публични, голяма част от тях. Дали са данни на чужди полицейски служби, дали са данни на наши данъчни, на нашата приходна администрация, но те са си публични. Говорим за публични данни. Така че това е отговорът по-добре или по-лошо е. Винаги можем да коментираме друг проблем, който всъщност у мен предизвиква донякъде учудване, че имаме много големи компании, каквито са последните два случая, които можем да приемем, че са имали някакъв традиционен старт с незаконни начини, по които придобиват средства, но въпросът е, защо не са си подобрили поведението, след като средата безспорно, колкото и да сме скептични, се подобрява, нали, влизайки в Европейския съюз, налагайки се да се събират и контролират приходите в този ЕС. Тоест тези хора не са се съобразявали с реалността, продължават да използват криминални методи. Опитът, който виждаме и в Западна Европа, и в Централна сега, страните, подобни на нас, че обикновено големите бизнеси имат такива тъмни периоди, но след това стават нормални, нормализират се. И всякакви истории могат да се коментират за големи компании, които примерно са били чужди, които са били примерно контрабандисти или някакви други нарушители, след това са станали нормални. Сещам се примерно за „Самсунг“, има дълга история, написана за тях, как са започнали като компания, която е контрабандирала ориз. Но сега знаем къде е „Самсунг“, знаем нашите компании къде са.

Водещ: Господин Безлов, вашето изследване улавя ли политическата среда, в която се развива тази криминална престъпност? Благоприятна ли е политическата среда? Улавят ли се големи кешови плащания с политически произход в посока институции, например?

Тихомир Безлов: Значи, ние това, което можем само да коментираме, е, какви са нелегалните обеми, които са резултат от изчисления. Това, което, когато говорим за конкретика – как се плаща, кой се облагодетелства и т.н., това е вече в рамките на някакви разследвания, които се появяват или от специализираните институции, или от журналисти. Периодично се появяват някакви документи, които са свързани с някакви корупционни практики. Говорим преди всичко за корупционни практики, другите механизми не ги коментираме. И съответно обикновено става някакъв политически скандал. Възможно е да се замълчи, възможно е някои хора да подадат оставки. Или опитът, който имаме, е обикновено, че когато има повдигнати обвинения, като цяло имаме неефективност на съдебната система – това също е една от темите на различните критики към българските институции.

Водещ: Кратък отговор, господин Безлов, изчисленията какво показват – във финансовия, в паричния обмен губят ли се обеми? Тоест част от паричната маса, която някъде се е въртяла, била е в оборот, но която не може да се докаже.

Тихомир Безлов: Миналата седмица излезе изследване на Европейската комисия за т.нар. ДДС-дупка, която сравняваше 28-те страни на базата на такива макроикономически сметки, брутния вътрешен продукт – според продукта, който страната има, какво ДДС би трябвало да се генерира в нея. Сравнява се тази сметка с това, което реално институциите са събрали. И сметката беше оптимистична за България. Но същевременно научаваме горе-долу сумата, обема пари, за които приемаме, че са се въртели незаконно. За България те бяха около 13,5% спрямо ДДС-то, което би трябвало да се събере теоретично. 13,5% се губят.

Водещ: Колко пари са това?

Тихомир Безлов: Ами не мога да си спомня така, спомних си процента. Средният беше 12,5%, нашият беше 13,5%. Това, което беше добрата новина, е всъщност най-бързо е намалила, в сравнение с другите европейски страни, най-бързо е намалила дупката годишното си измерение. Едно уточнение – че става дума за данните на един консорциум от институти, които изчисляват за Европейския съюз, данните са за 2016 година. Значи, говорим за 2016-та спрямо 2015-та, закъснението е обикновено с две години. Това в някакъв смисъл не би трябвало да ни изненадва, защото, ако погледнем ДДС-то, което е най-универсалната категория за оценка, ДДС-то на България се увеличава годишно, за последните три години, значи 2015-2017 година, с между 9 и 10%, в смисъл приходите, които държавата събира. Тоест ДДС-то, което държавата събира, изпреварва почти два пъти ръста на икономиката ни.

Цоня Събчева