Тихомир Иванов, писател: Душеписът и пътуването на човек към собствената му вътрешна вселена продължават цял живот

снимка: личен архив

На 12 април в Градската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Асеновград писателят и пътешественик Тихомир Иванов представи книгата си „Камино. Пътят на завръщането“ пред жителите на града. Срещата с публиката в Асеновград бе част от национално турне на писателя в 32 български града. В интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив Тихомир Иванов сподели, че книгата му всъщност представлява „душепис“ и „пътуване към самия себе си“:

Фокус: Г-н Иванов, разкажете ни за вашата дебютна книга „Камино. Пътят на завръщането“. Какво ще открият читателите – просто пътепис или нещо много повече от това?
Тихомир Иванов: Това е дебютната ми книга, която написах приблизително преди 2 години. Така стана, че излезе през декември и е сравнително нова книга на пазара. Това е книга, която разказва за всичко онова, което аз преживях на самия път Камино – поклонническият път в Испания, по който извървях 800 километра. И всъщност тази книга е един душепис, така да го нарека. Особена книга е. Не е типичната книга и е много по-различна от всички останали за Камино, които досега са излизали на българския книжен пазар. Освен, че я има пътеписната част, освен че има лична история, то е романизирано. Има си главни герои с най-различни интересни имена. Това е едно пространство, в което аз разказвам на читателите за това физическо пътуване в Испания и за моите духовни търсения, свързани с личната ми история, с нещата, които съм преживял преди Камино, с нещата, които преживях на Камино, с всичко онова, което в рамките на тези 31 дни ми се случи, пътешествайки километър по километър в Испания. Това са 31 дни на преход. Книгата е абсолютно автентична и в нея няма грам художествена измислица, независимо че е романизирано. Героите са истински хора, с които съм се срещнал. Главният герой съм аз самия. Книгата е изградена като диалог, като разговор между разказвача – онзи, който вече е извървял пътя и е събрал „бисерите“, получил е мъдростта и познанието, и онзи, който тепърва извървява пътя. Всъщност, в този диалог са моите автентични мисли. Читателят, крачейки по страниците на книгата, наблюдава как тази вътрешна мисъл на героя еволюира с всеки изминал ден, с какви неща се бори, вижда как мисълта се реализира реално във физическия свят. Това са мисли за мен самия, мисли, свързани със смисъла на живота, мисли на теми психология, философия и личностно развитие. Това са теми, свързани с изборите, които правим. Има хора, които са много контролиращи, други пък дават, трети пък не могат да получават. Ето такива най-различни провокативни теми и неща, които всеки един читател сам, през моята лична история и преживяването ми там на Камино, по аналогия отключва и открива неща за самия себе си.
Фокус: Това е голямо предизвикателство. Какво успяхте да научите за себе си през всичките тези 31 дни?
Тихомир Иванов: Това е много сложен въпрос, който има много сложен отговор. Отговорът е в рамките на тези 365 страници, които аз се опитах да вместя в тази книга. Буквално търсех себе си. Това е едно клише, но това търсене на себе си означаваше да преминеш през всички пластове на егото, да се свържеш с отделни минали преживявания, които са свързани с травми и определен вид болка, определени модели, които аз правя в начина си на живот и по начина, по който случвам живота си. По абсолютна аналогия, тези модели аз ги привнесох и в Камино в първите дни. В крайна сметка стигнах до този момент да приема всичките тези неща, да се примиря със самия себе си, да се срещна със самия себе си. Самото поклонение  е изминаване на религиозен път, който е посветен в името на Свети Яков, който е един от апостолите на Христос. Неговите мощи се намират  в катедралата „Сантяго де Компостела“ в едноименния град. Това е пътят, в името на който поклонниците извършват това поклонение, което в основния си и популярен участък е 800 км. Но когато влизаш в „Сантяго де Компостела“ пред тези мощи, ти всъщност разбираш, че целият път не си го вървял заради тях, а заради теб самия – това е бил един път към самия себе си. Цялото това време, което си там, посвещаваш на самия себе си. Далече от цивилизацията, далече от нормалното битие, по начина, по който то протича в „нормалния“ свят. На Камино съществуването тече със съвсем друг ритъм, там буквално няма време. Ти си с друг тип ежедневие, с раница на гръб. Всичко, което притежаваш, е в тази раница, като сама по себе си тази раница е метафора за една друга раница, която ние носим със себе си. Какво има в тази раница, как успях да я изпразня по пътя, с какво я напълних? Едно много буквално пътешествие, което обаче би могло да се прочете в света на метафорите и алегориите. Това е едно душевно вътрешно пътуване, чрез което стигаш до „края на света“. Има един участък на 80-100 км от Сантяго де Компостела, който е финалната точка на това поклонение. Те са го наричали „края на света“, защото са вярвали, че отвъд него няма повече земя, преди Колумб да открие Америка. Но всъщност това е края на света в един друг метафоричен план – този, в който стигаш ръба на физическия свят и разбираш, че цялото движение не е напред и навън, а е навътре към самия себе си. Общо взето, това е едно от осъзнаванията, които много ме докоснаха и ми повлияха в житейски план.
Фокус: Но пътуването към самия себе си продължава цял живот…
Тихомир Иванов: Абсолютно е така. Само че, тогава изместваш акцента и ако досега на Камино нещата някак са били в по-външен план, в пътуването, което трае цял живот, просто изместваш акцента и други стават нещата, които започват да те организират, които започват да са ти интересни, които ти дават смисъл и така нататък.
Фокус: Как преминават срещите с публиката?
Тихомир Иванов: Това е една много нетипична среща. Не е типичното представяне на книга, на което се правят анализи или литературни четения. Това е една среща, която преминава по-скоро като семинар, в която си говорим и провокирам хората, в която разказвам за самото Камино. Това е една много практична среща за това какво представлява самия път, с практични съвети от моя личен опит, ако хората решат да го изминат. Говорим си за нещата от живота, разказвам своята лична история. И примерите, които казвам, са много вдъхновяващи за хората, защото в известна степен съм някакъв позитивен пример в обществото и във времето, в което живеем. Хората имат нужда да чуят тези неща, които разказвам. След това отзивите от срещите и от хората, които вече са присъствали, са наистина много позитивни и това много ме радва. Така виждам, че всичко това има смисъл. Гостуването ми в Асеновград бе част от националното турне, което реализирам в цялата страна, в над 32 града. Надявам се срещите да са успешни и полезни за хората.
Фокус: Какво би накарало един млад човек да напише книга и то такава?
Тихомир Иванов: Наистина не знам. Аз не вярвам в случайните неща. Много хора наистина се учудват, че един млад човек има подобни житейски търсения и потребности. При мен така се случи, имах такива вътрешни търсения. Цял живот съм търсил и съм вървял в тази насока. Ако има неща, свързани със съдба или с някаква предопределеност, явно съм намерил пътечката си. Направил съм нещо, което винаги съм искал да случа. Това е една моя сбъдната мечта. Всичко онова, което казвам в книгата, просто го споделям с хората, защото вярвам, че то би било полезно и за самите тях.
Тони МИХАЙЛОВ