Тихомир Стоицов, пчелар: Масово се внася китайски и украински пчелен мед, който се смесва с българския и се продава след това като българско производство

Тихомир Стоицов, пчелар и председател на пчеларско сдружение в интервю за Радио „Фокус“-Пирин.

Фокус: Г-н Стоицов, разкажете ни каква беше 2016 г. за Вас като производител на мед?

Тихомир Стоицов, пчелар: За съжаление, годината беше изключително лоша. Може би, най-лошата година откакто аз се занимавам с пчеларство. Първо пчелните семейства иззимуваха много добре, бяха много силни, изключително работоспособни, след това, обаче, възвратните застудявания компрометираха акациевата паша, както и ранната билка, а последващите засушавания пък компрометираха почти всички останали паши. В края на сезона, поради липса на какъвто и да е принос отвън на хранителни вещества, пчелните семейства започнаха кражби помежду си, а пчеларят беше принуден да ги храни, за да могат да оцелеят. Така се стигна до парадокса в края на сезона, вместо пчеларят да добива мед, да храни пчелните семейства, за да могат да оцелеят до зимата.

Фокус: А добър ли е пазарът за мед? Изкупува ли се произведеното?

Тихомир Стоицов, пчелар: Това също е един от болните проблеми. В нашия регион, като цяло, почти никой не продава на едро, което е някакво решение. Макар и малки количества, те се реализират на добри цени, около 10 лева за килограм. Но в другите райони, където добивите са по-големи, там медът е основно от технически култури – рапица, слънчоглед, кориандър, но пък има добити количества, за сметка на това търговците смъкнаха цената от около 5 лева,  в момента вече трудно се намира пазар дори на 4 лева, като масово се внася китайски и украински пчелен мед, който се смесва с българския и се продава след това като български пчелен мед.

Фокус: Кои са другите проблеми, с които се сблъскват българските пчелари?

Тихомир Стоицов, пчелар: Проблемите са много. Като най-пресен пример бих казал, че това е отпадналият вече мораториум за използване на неоникотиноидните пестициди. Той беше въведен с решение на Европейския парламент през 2014 година за три години, като идеята беше дали наистина тези неоникотиноидни пестициди оказват вредно влияние върху пчелите. За съжаление, в нашата страна той реално действа само една година, тъй като 2014-та, когато беше въведен, посевите вече бяха засети и съответно семената бяха обработени с такива пестициди, а през 2016-та изпълнителният директор на „Растителна защита“ разреши така нареченото контролирано използване на такива пестициди при обработка на семена на царевица и слънчоглед, като това контролирано използване обхвана почти цялата страна, с малки изключения в някои планински райони, т.е. реално мораториумът в България е действал по-малко от година. В момента ние сме отправили искане към Министерството на земеделието и храните за постъпки за пълна забрана на неоникотиноидните пестициди. Всички европейски пчеларски организации също са се включили в това искане, включително природозащитни организации като „Грийн Пиис“. За съжаление, нямаме индикация. Нашата страна има възможността самостоятелно да наложи такава забрана, но се съмнявам, че ще бъде наложена, ако не бъде взето директно решение в Европейския парламент, тъй като концерните, които произвеждат такива пестициди са изключително мощни и използват всички позволени и непозволени средства да възпрепятстват една такава забрана.

Фокус: Какви грижи изисква едно пчелно семейство?

Тихомир Стоицов, пчелар: Те зависят от конкретния сезон. Ако говорим сега за зимата, най-страшен е рискът от гладна смърт, тъй като пчелните семейства бяха запасени слабо с храна. Последва мека есен, включително до средата на декември пчелите летяха, съответно изразходваха и малкото си хранителни запаси, а след това последваха изключително тежки студове. В продължение на повече от месец пчелите не можаха да се облетят. Вероятно там, където няма загуби, то хранителните запаси са на изчерпване. Пчеларят трябва да следи и своевременно да спасява такива семейства от глад, използвайки твърда храна т.нар. питки. Отделно заради снеговете и ниските температури, всички врагове и сътрапезници на пчелите станаха активни, тъй като те няма къде в природата да намерят храна. Това са полските мишки, белките, кълвачите, въобще всички вредители започнаха да търсят храна и да тормозят пчелите. Това е също важно и пчеларят трябва да вземе мерки най-малкото, за да спаси от смърт семействата, особено когато, например кълвачът е пробил дупка в кошера, но не е успял да унищожи семейството, тя своевременно трябва да бъде запушена без да се чука по кошера, за да не се притесняват пчелите.

Фокус: Тоест, може ли да се каже, че пчелните семейства намаляват?

Тихомир Стоицов, пчелар: Вероятно да. Все още нямаме данни, но притесненията са ни, че при тази зима ще има много сериозна смъртност. Вече при отделни колеги са констатирани загуби и то доста значителни като процент от общия брой, но по-точни данни ще имаме при по-трайно затопляне, когато пчеларите ще могат да посетят пчелините и да направят по-сериозни проверки.

Фокус: А какви са очакванията Ви за тази 2017 година? Оптимисти ли сте или не?

Тихомир Стоицов, пчелар: Нищо не можем да кажем все още. По принцип, пчеларите сме оптимисти. Има една стара народна мъдрост, че „много лошо не е на лошо, както и много хубаво, не е на хубаво“. Надяваме се, че природата не търпи празно и ще компенсира след това с обилно нектароотделяне, така че оцелелите пчелни семейства да могат да се развият, а пчеларите да добият някаква продукция и съответно да възстановят загубите си.

Фокус: Какви са качествата на българския мед?

Тихомир Стоицов, пчелар: Българският мед се слави с голямо разнообразие, тъй като при нас преобладават различните билкови растения и това е едно от най-важните му качества. Българският мед не е от технически култури. Всеки, който е ходил в полето или в планината, вижда колко много и различни цветчета и билки цъфтят. Пчелите събират от всяко едно от тях, смесват ги, обработват ги и създават един уникален продукт и като вкусови, и като лечебни качества.

Ани ДАВИДКОВА