Тодорка Недева, историк: Търновските кметове имат заслуги не само към изграждането на родния град, но и към България

Миналото и съвременността на Велико Търново през личните истории на хората, които са управлявали от Освобождението до днес, представя книгата “Търновските кметове – 1877 – 2019”. Неин автор е историкът и уредник в Отдел „Нова и най-нова история“ в Регионален исторически музей-Велико Търново Тодорка Недева, която разказа, в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново, какво я е провокирало да пише по темата.

 

Фокус: Г-жо Недева, защо решихте да пишете за търновските кметове?

Тодорка Недева: Интересът ми към голямата и отговорна тема за търновските кметове, управлявали града  от Освобождението до наши дни, датира от над 10 години, тъй като до тоя момент нямаше цялостно проучване за живота и дейността на достойните мъже, незаслужено останали досега  в гънките на историята. Разбира се, по темата има публикации, коректно посочени от мен, но те се отнасят само до отделни личности. През 2004 г. излезе и книгата на Олга Цанкова „Търновски кметове 1919 – 1945”,  в  която са представени кметовете и техните заместници, оглавявали Общината от края на Първата световна война до 40 –те г. на миналия век. Написаното в книгата е по разказите на Сталян Цанков,  секретар-бирник, кметски наместник в Беляковец през 1922-1936 г. и бирник в Търновската община през 1936 – 1958 г., и баща на авторката.

Водена от убеждението, че   търновските градоначалници трябва  да бъдат изведени от забвението, на което като цяло бяха обречени досега, си поставих за цел    написването на  книга за  Търновските кметове. Поставих си амбициозната задача да представя кметовете и облика, на Велико Търново, който те изграждат.

Фокус: Какво ще открият читателите в творбата Ви?

Тодорка Недева: В книгата проследявам 142- годишния управленчески  период на 45 кмета на престолнината, някои от които са начело на общината повече от един мандат, тъй като  всъщност именно на кметовете, незаслужено пренебрегвани досега, ние дължим до голяма степен както  визията на нашия град, така и условията, в които живеем сега. Стореното от търновските кметове преди, по време и след пребиваването им на кметския стол има съществен принос за превръщането на Велико Търново в модерен, но и съхранил историческите си традиции град, град, в който живеем , и който харесваме, или пък не съвсем съобразно някои кметски решения, но който несъмнено обичаме и чиято история трябва да съхраним, още повече, че имаме високата чест да живеем в град, признат за Историческа и духовна столица на България.

В работата си съм се ръководила от идеята, че трябва да се  знаят не само кои са търновските градоначалници, но и  какви са били  като управленци, какво са направили и какво не са успели да сторят за старата столица и нейните жители,  но и какви хора са били. А те са все личности  от сой – с добро социално положение и образование – търговци (9);  инженери (7); юристи (6); икономисти (6);  архитекти  (2); учители (2); занаятчии (2); издатели, книжари  и печатари (3); лекари (1);  аптекари (1); индустриалци (1);  висши военни (1). Някои от кметовете упражняват по две и повече професии.   Доколкото архивните документи и спомени позволяват, съм се постарала да представя  как първите мъже на града са възприемани от своите съвременници, с кои техни занимания, пристрастия и нерядко странности са впечатлявали жителите на Велико Търново,   а и не само тях.

Особено важно е  да се знае и помни фактът, че  част от търновските кметове имат заслуги не само към изграждането на родния град, но и към България. Още първият кмет  Георги Живков  (1877 – 1878 г.) издига високо летвата за  управленския пост на Търновград. Той е един от основателите на комитет „Единство” (29 август 1878 г.); подпредседател и председател на Четвъртото обикновено народно събрание (1884 – 1886 г); председател на  Третото Велико народно събрание през 1886 г. и на  Седмото обикновено народно събрание (1893 – 1894 г.); министър на Народното просвещение (1886, 1887 – 1893 г.); регент на Княжество България през 1886 – 1887 г. заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров. Сред кметовете има уважаван генерал – майор, Владимир Даскалов, управлявал града през 1928 – 1932 г.; член на общинската тричленна комисия  през 1925 г.; общински съветник през 1925 – 1928 г. В по-късен период (1959 – 1965 г.) кмет на града е Хараламби Куцаров, който има безспорни заслуги за електрифицирането не само на селищата от Търновска околия,  но и на цяла България.  В наши дни Даниел Панов ни направи съпричастни на голямо признание – Обявяването на Велико Търново за Историческа и духовна столица на България и така всъщност се допълва, или може би е  по-точно да се каже, че на практика след 140 г.  се изпълнява  решението на Учредителното събрание при избирането на София за столица на 22 март 1879 г., съпроводено с  волята на народните представители  Велико Търново да остане като историческа столица на България.

Фокус: Трудно ли е да се събере информация толкова години назад?

Тодорка Недева: Трудността при проучването и съответно написването на книгата се дължи, от една страна, на дългия и с различна  характеристика исторически период, включващ години на първоначално изграждане на новата българска държава, на войни, на кризи и подем, на покруса, но и на възход през 1877 -1944 г., на радикалната историческа промяна, настъпила след септември 1944 г. и на демократичните промени след 10 ноември 1989 г. а, от друга страна,  на опожаряването  на общината  през декември 1906 г., довело до  унищожаването, изпепеляването  на архивите.  Проучването на темата би било невъзможно без разбирането и отзивчивостта на Директора и колегите от РИМ,  без професионализма на специалистите от Държавен архив и Регионална библиотека „П. Р. Славейков”, на главния редактор на вестник „Борба” Николай Томов ,на които благодаря. Благодаря и на Христо Павлов, Калин Хинчев и Веселин Нинчев от Общината за  отзивчивостта, с която ми предоставиха архивни материали. Изпитвам голяма признателност  и благодарност към бившите кметове, както и към близките на починалите градоначалници, които ме допуснаха до техния свят, предоставиха ми снимки, спомени, откровено ми  разказваха за себе си,  за времето на тяхното управление, дори  и за визията си как трябва да изглежда днешният Търновград. Всъщност книгата е „написана” с делата и мислите на първите мъже във  Велико Търново, аз се постарах да „облека” в обективен вид съграденото и оставеното от тях в думи . Благодарност дължа на д-р Даниел Панов, който прояви инициативата в чест  на празнуването на Независимостта книгата да бъде издадена. Именно благодарение на него,  на Нейко Генчев, собственик на издателство „Фабер”, на общински съветници  и на група интелектуалци, които подкрепиха дългогодишния ми труд,  книгата стана  факт.  Не мога да пропусна фактът, че при писането на книгата  и след нейното представяне,  придружено с изложба, много бивши кметове и техните наследници направиха дарения на снимки, вещи и спомени, които обогатяват колекцията, посветена на кметската институция. Така и тяхната дарителска постъпка, и книгата добиват нова, по-богата и полезна за историята ни  същност.

Рени АТАНАСОВА