Тодорка Недева, РИМ-Велико Търново: Изграждането на Стамболовия мост, е доказателство за бързото европеизиране на старата столица през 19 век

За уникалността на емблематичния Стамболов мост в старопрестолния град, неговото стратегическо значение, както и любопитни истории, свързани със съоръжението разговаряме с Тодорка Недева, уредник Отдел “Нова и най-нова история в Регионалния исторически музей – Велико Търново в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-жо Недева, разкажете ни малко повече за историята на емблематичния Стамболов мост във Велико Търново.

Тодорка Недева: Уникалният мост, визитка на Престолнината е проектиран, сглобен и монтиран през 1892 г. Затова свидетелства информацията в първия пътеводител за града, издаден през 1893 г. по повод провеждането на 4-то Велико народно събрание. Писмените източници сочат, че изграждането на Стамболовия мост е поверено на виенската фирма „Вагнер“ за метални изделия, която по това време се обединява фирмата за строеж на мостове в Грац, дотогава собственост на Австрийското алпийско монтажно дружество. За направата на уникалното съоръжение се използва изцяло изградена дървена конструкция, скеле, дело на прочутия търновски майстор строител Стоян Герганов. В изграждането на моста участват френски, белгийски и италиански специалисти и работници, както и техни български помощници, много от които от Велико Търново и региона. Малцина знаят, че първоначално архитектурното оформление в горната част на строежа с парапета се извършва от намиращата се във Велико Търново в края на в 19 век прочут италиански архитект Джовани Мосути. Изграждането на моста е съпътствано от редица трагични, но и комични случки. Най-драматичната е свързана с разрушаването на строящото се съоръжение от природна стихия. Нещастието впечатлява бъдещия голям творец Кирил Христов, който тогава е ученик в Търновската мъжка гимназия „Св. Кирил“ и години по-късно спомените му от трагедията са публикувани в бр. 1 и 2 на Общински вестник „Велико Търново“ от 20 февруари 1939 г. В тези спомени четем – „След гръмотевици от небето падаха цели стълбове вода. Янтра е ужасно придошла и лети в див вой между скалистите си брегове. На сцената на висящия мост към Света гора са наслагани всички части на моста, липсват само винтовете, които ще ги споят. Бесните вълни плискат в гредата на скелета, тя трепти и в един миг не издържа и рухва. Един, надминал гръмотевиците трясък, от сринатите много хиляди килограми железа, разтърсва града. Победните вълни влачат дълги по няколко метри железни дъски, чак до моста на турската махала.“ С това приключва тъжната част от строежа на прочутия и емблематичен за нашия град Стамболов мост. А веселата част на строежа на моста се отнася до изявите на италианските специалисти. Те се оказват почитатели на продаващата се във Велико Търново искрящо вино от Сухиндол и Лясковец. Тъй като то се предлага на много изгодни цени, работещите по моста италианци често прескачат до най-близките кръчми, за да се подсилят с чаша вино и вкусни местни търновски мезета. За първи път мостът се споменава като Стамболов в излезлия през 1907 г. пътеводител на Велико Търново и околността му. Мостът е емблема и остава в историята както със специалната заповед от 1903 г., в която на частите от Търновския гарнизон се забранява да се движат по железния мост над р. Янтра, тъй като мостът силно се разклащал и поставял в опасност работниците, които боядисват моста, а и самият мост можел да се повреди от това сътресение. А също така е известен и с прословутия полет под съоръжението, осъществен на 24 май 1932 г. от летеца Петко Попганчев.

Водещ: Откъде мостът носи името си и какво всъщност го свързва със Стефан Стамболов?

Тодорка Недева: Свързва се най-вече със строителната политика на Стефан Стамболов, известно е, че когато той става премиер-министър започва едно бурно развитие на транспортните съоръжения, не само във Велико Търново, родният град на Стефан Стамболов, но и в цяла България. Строят се железници, пътища, мостове. И всъщност, в чест на този бележит държавник, мостът носи името си Стамболов.

Водещ: Малко известен факт е, че всъщност Стамболовият мост в старата столица е строен едновременно с тези в София – Орлов мост и Лъвов мост.

Тодорка Недева: Да, това е така. Строежите се извършват паралелно.

Водещ: Това говори ли за бързото и адекватно развитие на Велико Търново по това време?

Тодорка Недева: Разбира се. Това е един от примерите, които красноречиво свидетелстват, че градът започва много бързо да се европеизира, много започва да се развива строителството на различни пътни съоръжения, а Стамболовият мост е безкрайно необходим за осъществяването на бързи контакти във Велико Търново, в отделните части на града. Това е всъщност връзката на града със Света гора, с Горун, така че той има много голямо значение за развитието на комуникациите в нашия град. Освен това е много интересен, много красив като визия, така че това също го приобщава към културата на Европа.

Водещ: Споменахте строителната политика на Стефан Стамболов. Дали бихме могли в днешно време да почерпим нещо от нея и всъщност защо вече, като че ли не се строят емблематични сгради, а и съоръжения, които да имат потенциал да се съхранят и да станат паметници на културата след време?

Тодорка Недева: Това е един много сложен и интересен въпрос. Всъщност и сега се строят редица сгради, които са интересни със своята архитектура, макар и съвременна, но просто е необходимо да мине малко повече време, за да могат те да се впишат напълно в панорамата на Велико Търново. Това се отнася за строежи и в много други български градове. Разбира се, имам предвид качествени, стойностни архитектурно издържани сгради, а не в стил „мутро-барок“. Но просто времето е това, което ще им отдели и подобаващо място като архитектурни шедьоври. Що се касае до пътните съоръжения, за съжаление моето лично мнение е, че засега те са в едно несъвсем добро състояние, което не означава, че не се и строят такива, например Южен пътен възел в нашия град, който е от голямо значение за транспортните съобщения във Велико Търново. Така че, сега също се строи, доколко това вече е качествено, доколко ще издържи изпитанията на времето е трудно да се каже.

Водещ: Пазим ли обаче културата на българина от онова време, различните обекти и съоръжения да бъдат пазени, без значение от качеството на тяхното строителство?

Тодорка Недева: Може да се каже, че всъщност в края на миналия век, особено в първите десетилетия на освобождението, се наблюдава един изключителен ентусиазъм по отношение изграждането на нова свободна България. И в първите следосвобожденски десетилетия наистина се наблюдава един бум в строителството, което е съвсем обяснимо. България е вече свободна. България заема своето достойно място като самостоятелна държава, не само върху географската карта, но и българите са ентусиазирани от свободата и полагат усилия за изграждането на нова, модерна, съвременна българска държава. В тази посока политиците също може да се каже са сравнително единодушни, въпреки политическите дрязги, които са характерни не само за днешно време, но датират още и от миналото. И не само за България, но и за всички страни по света. Но за чест на нашите политици, на нашите държавници, поне по отношение на изграждането на нова и модерна България, те не са имали никакви противоречия. Противоречията са били по-скоро какво точно трябва да се изгражда, по какъв начин трябва да се изгражда, но че трябва България да се развива като модерна държава с модерни структури, това е било ясно на всички, които са управлявали през този исторически период от време.

Виктория МЕСРОБОВИЧ