Тодорка Недева, РИМ-Велико Търново: Офицерските новогодишни балове в Старо Търново са били най- бляскави, изискани и представителни

снимка: AFP

Как старите боляри са празнували Нова година преди време и от кога започва традицията на благотворителните коледни балове ни разказва в интервю за Радио „Фокус“-Велико Търново Тодорка Недева, уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Фокус: Г-жо Недева, как са отбелязвали старите боляри Нова година?
Тодорка Недева: След Освобождението, ритуалите за Коледа и Нова година в България започват да се европеизират. Амбициите на царските особи и на управляващите по места се насочват към заветната цел – всичко да бъде както в Европа. И Новогодишните балове с изискано меню и тоалети, и украсените елхи по площадите, държавните и общински сгради, а по- късно и в частните домове. Изпращането на честитки с благопожелания, подаряването на нетрадиционни дарове на близки и приятели и искрящите в небето огнени играчки също стават част от Коледно-Новогодишната магия. Великотърновци очакват с радост и нетърпение светлите празници и се подготвят за тях с искрено и неприкрито удоволствие. Запазвайки част от традиционните елементи в празнуването им те подсилват техния чар с нещо европейско, парижко, нещо от което “хем се чувстваш болярин, хем се изявяваш по-аристократично и изискано”, както Кръстьо Тонев, известен търновски сладкар, споделя пред съгражданин в Новогодишната нощ на 1941 година.

Фокус: Какви подаръци са си разменяли великотърновци преди време?
Тодорка Недева: Част от очарованието на празниците се дължи и на дългоочакваните подаръци. От страниците на “Общински вестник“ – Велико Търново узнаваме, че на 31 декември, последният ден на старата 1931 година се наблюдава едно особено оживление из улиците на Велико Търново. Почти всички магазини са изпълнени с хора, най-много има такива в книжарниците. Много мъже, жени, деца, сродници и други купуват книги, подарък за децата по случай Нова година. В празничните дни гордостта на търновци се подсилва от факта, че най-обичаните разкази за деца и най-рецитираните стихчета са дело на творци, родени в нашия край или пък свързани с него. Десетилетия наред по Коледа и Нова година звучат произведения на П. Р. Славейков, Цоньо Калчев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев и други майстори на словото. При Коледните подаръци, разбира се не липсват и изненади. Така например през 1939 година ученикът Христо Попов от мъжката гимназия “Св. Св. Кирил и Методий“ написва приказка в стихове, илюстрира я и я изпраща на малката княгиня Мария-Луиза. В двореца остават възхитени от оригиналния дар. В знак на благодарност височайшите особи изпращат на младия талант специално писмо с портрет на Мария-Луиза и Симеон и паричен подарък за Коледа в размер на 2000 лева. Сред изисканите и стилни дарове, които получават някои софиянци през 1939 година са и 10 живописни платна на художника Стоян Василев, открил по случай Коледа и Нова година самостоятелна изложба в галерията на “Аксаков“. Така в рождествената нощ в домовете на известни цените на изобразителното изкуство грейва ослепителното очарование на Старо Търново, претворено с много любов и талант от известния в миналото пейзажист.

Фокус: В днешно време са много разпространени различни благотворителни инициативи преди коледно-новогодишните празници. Кога започва тази традиция?
Тодорка Недева: Баловете и подаръците също бързо стават част от празничното очарование на Коледа и Нова година. Със съсредоточаването във Велико Търново на един пъстър свят от интелектуалци, общественици, индустриалци, все хора отворени и възприемчиви за новото, се обяснява и фактът, че навлизането на коледните и новогодишните балове в старата столица съвсем не закъснява. В началото на XX век търновското туристическо дружество “Трапезица“ започва да налага модата на Коледните благотворителни балове. На фаталната дата 13 декември 1903 година настоятелството на туристическото дружество за първи път кани жителите на града на подобно европейско тържество, което се провежда в салона на читалище “Надежда“. Този коледен бал е все още твърде далеч от изискаността на подобни светски прояви. Въпреки прокрадващия се провинциализъм в облеклото и обноските, стремежът към усвояването на новото е очевиден. Най- важен обаче е фактът, че участниците събират около 180 лв., като сумата се оползотворява за родолюбиво начинание – благоустрояване и залесяване в района на Руския паметник, намиращ се на хълма Света гора. Особено впечатляващ е зимния бал на дружеството през 1905 година. Тогава настоятелството решава цел на бала да е залесяването на река Янтра с тополи и орехови дръвчета. Събитието остава в историята и с факта, че на него за първи път в изпълнение на военния оркестър при търновския гарнизон звучи туристическият марш “Балкани“ по текст на Кирил Христов и музика на Иван Константинов. От тази година насетне зимните балове се превръщат в ежегодна и очаквана с радост от старостоличани традиция , а набраните средства продължават да се използват за благоустройството на града и околностите, за поддържането на историческите паметници и тяхното популяризиране за създаването на благоприятни условия за пребиваване на българските и чуждестранни гости. През 1906 година събраните средства се оползотворяват за отпечатване на подготвените от туристическото дружество пътеводители на Велико Търново, а през 1914 година за – ремонт на съборената от земетресението туристическа хижа на историческата крепост Царевец.

Фокус: Как е преминавала новогодишната вечер в Старо Търново?
Тодорка Недева: Най- бляскави, изискани и представителни в града са офицерските новогодишни балове. Балът по случай новата 1929 година поразява присъстващите, тъй като е твърде нетрадиционен. Водени от убеждението, че множеството вечеринки, които през тези празници се даваха, измориха гражданството със своето еднообразие, членовете на офицерското събрание организират бал като приказка с ефектни светлини, сепарета, кафенета и прочие изненади, а събраните немалко средства се предоставят за строеж на Военния дом и музей. Социалната затвореност на офицерските новогодишни балове обаче лишава от възможността за участие на по-широк кръг старостоличани. Дори и по-заможните търновци, които могат да си позволят купуването на входни билети, както и набавянето на специално облекло нямат достъп до тях. Въпреки това те, както и хората от средна ръка, съумяват да разчупят и разнообразят коледно-новогодишните традиции. Така например през 30-те и 40-те години на 20 век интелектуалците, богатите търговци и фабриканти, поддържащи контакти със западни фирми, предпочитат да посрещат празниците в сладкарница “Виктория“, намираща се на днешната улица “Независимост“ № 33. Там най-често празнуват членовете на Лигата на говорещите английски език и представителите на Алианс Франсез и Дойч Ферайн. За тях собственикът Кръсто Илиев Тонев майстори великолепни торти, оформени като часовник, елхичка, дори като герба на Велико Търново, като коледна звезда и какво ли още не. Празнуващите с удоволствие похапват и финни пасти и кексове, които се предлагат по софийски, модерно, на крак. Независимо от лютия декемврийски студ, сковал града, посетителите често се изкушават и от различните видове млечни и плодови сладоледи, както и от ненадминатите специалитети на майстор-сладкаря – шоколодово-сладоледовите комбинации “Сънди“ и “Шоколадин“, приготвени от натурални продукти. За доброто настроение на клиентите допринася и пищната, но стилна украса по особено кокетно нагиздената елха. Радиомузиката допълва празничната атмосфера. За първи път във Велико Търново, именно в сладкарница “Виктория“ по Коледа и Нова година се предлага изпълнение на живо на популярни музикални произведения. Те се изпълняват от студенти, завърнали се в родния си град за коледно-новогодишната си ваканция.

Рени АТАНАСОВА