Тодорка Недева, РИМ: Навършват се 90 години от обявяването на 7 юли – Деня на Освобождението на Велико Търново за официален местен празник

Във Велико Търново днес ще се отбележат тържествено и подобаващо 140-години от Освобождението на Старата българска столица. Велико Търново е освободен от османско робство на 24 юни (7 юли по нов стил) 1877 г. На този ден конни части на Предния отряд, водени от ген. Гурко, се насочват на разузнаване към Търново. Това предизвиква паника в противниците от османския гарнизон и те побягват от града. Разбирайки това, генерал Гурко нарежда да започне настъпление и след него Търново е освободен. Как обаче след това великотърновци отбелязват празника – в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново разказва Тодорка Недева, уредник Отдел “Нова и най-нова история в Регионалния исторически музей – Велико Търново.

Фокус: Какви са запазените спомените на тези великотърновци, които са били очевидци на събитията от 24 юни, стар стил, 1877 година?

Тодорка Недева: Ето един от спомените: “Търновските жители стояха на покривите на къщите на края на града и махаха с кърпи. Като видяха, че турците не ще издържат и започват да се изтеглят на изток, българите забиха камбаните. Настъпи чуден момент. Бумтежът на изстрелите, камбаните, радостните възгласи, всичко това се сля в един общ шум…Ген. Гурко и херцог Лейхтенбергски с един гвардейски ескадрон тържествено влязоха в града. Възторгът на българите беше безкраен: едни се хвърляха да ни целуват, други викаха “ура”, жените от прозорците ни обсипваха с цветя”. Така според очевидци изглежда старата столица Търново към 5 часа следобед на 24 юни (стар стил) 1877 година.

Фокус: Кога за първи път се чества официално Освобождението на Велико Търново?

Тодорка Недева: През 1902 г. с панихида, молебен и вечерна заря до Руския паметник на Света гора великотърновци тържествено отбелязват 25-годишнината от Освобождението на града. На 7 юли (нов стил) 1927 г. Великотърновският градски съвет за първи път обявява тоя ден за местен празник. Така че всъщност имаме един двоен юбилей – от една страна 140 години от Освобождението на старата столица Търновград и 90 години от обявяването за  официален местен празник.  Преди честването по улиците на града се разлепват афиши с програмата за тържеството и покана към всички жители за участие. Рано сутринта на паметната дата старата столица осъмва в празничен вид. Всички дюкяни, магазини, училища и учреждения са затворени и обкичени с национални знамена и пъстри цветя. През този период Търнов все още не разполага със собствено знаме, така както е сега. В 7 часа сутринта частите от гарнизона, местните дружества и организации начело със знамената си се отправят към Градската градина, която се е намирала на мястото на днешния Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“. Почти по същото време учениците от града заедно с преподавателите си, много опълченци, поборници, членове на руската колония и граждани потеглят от двора на Търновската казарма, минават по ул. “Гурко” и излизат пред зданието на общината. От там по Главната улица потеглят за Руските гробища в местността Качица. “Картината, що представляваше това небивало тържество, не може да се опише. Трябва всеки човек да види с очите си, за да може да си представи великолепната картина”, четем в общински вестник „Велико Търново“. Участниците в тържеството се събират пред специално построения павилион от зеленина в Руските гробища. Сред официалните лица са окръжният управител Йордан Пенчев, кметът Димитър Раев, зам.-началникът на гарнизона, представителят на Министерството на народното просвещение Н. Балабанов и други. При братската могила-паметник се отслужва панихида в памет на загиналите руси и опълченци. В църковната служба участват руският свещеник протойерей Мелиновски, дякон Подбудний, руският смесен хор, дирижиран от Вл. Иванович. Митрополит Филип и други официални лица произнасят речи. Всички се трогват, когато представителят на руската емиграция съобщава, че между гостите е Александра Ив. Шубская, която и преди 50 г. е била на това място като милосърдна сестра по време на Руско-турската война. В знак на признателност председателката на женското благотворително дружество “Радост” Блага Димитрова поднася на възрастната жена цветя и дрехи, изработени от ученичките в Стопанското училище. След поднасянето на венци всички присъстващи се отправят към града, спирайки пред руската болница. Там д-р Трейман благодари за вниманието и заедно с други членове на руската колония се присъединява към празнуващото множество. Всички се отправят към Паметника на обесените, където частите на Търновския гарнизон и представителите на дружествата и организациите дефилират в стройни редици.По нареждане на министъра на просветата Никола Найденов на 5,6, 7 и 8 юли екип на държавната кинематография филмира пълната церемония на тържествата за 7 юли, прави киноснимки на Преображенския манастир, Дервеня, Царевец, Трапезица, Асенов квартал, Френкхисар, ул. “Гурко” и други исторически и живописни обекти във Велико Търново и околностите. Това е първият цялостен документален филм за старата столица, който с историческата си автентичност и от дистанцията на времето представлява интерес и за съвременните жители на града.

Фокус: Как продължава отбелязването на датата през следващите години?
Тодорка Недева: И през следващите години честването на 7 юли не прекъсва, а се вписва трайно в празничния календар на Велико Търново главно в резултат на дейността на културно-стопански съюз “Стара столица”, по чиято инициатива в памет на Освобождението на Еньовден се правят масови излети до Орлов връх и Света гора.

Надежда КРЪСТЕВА