Тодорка Недева, уредник РИМ: Въпреки, че Съединението е обявено в Пловдив, първото му официално признаване се случва във Велико Търново

Въпреки, че Съединението на Княжество България и Източна Румелия е обявено в Пловдив, първото му официално признаване се случва във Велико Търново. Обявяването на акта се случва с издаването на Манифест за признаване на съединението от княз Александър I Батенберг на 8-ми септември 1885 година, във Велико Търново. Повече за това и как се е чествало Съединението в миналото ни разказва в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново уредникът от Регионалния исторически музей в старата столица Тодорка Недева.

 

 

Фокус: Г-жо Недева, нека се върнем малко назад в историята и да разкажем как в миналото търновци са почитали датата 6-ти септември. Различавали ли са се честванията в старата българска столица и има ли нещо характерно за нашия регион?

Тодорка Недева: Не, не мога да кажа, че има нещо характерно, навсякъде празникът е протичал по един и същ начин. Всичко е започнало на заседание от 23-ти януари 1900 година, когато Десетото обикновено Народно събрание приема първия български  Закон за празничните дни в Княжеството. В него, за първи път, наред с Освобождението на България и Денят на светите равноапостоли Кирил и Методий, се отделя достойно място и на Съединението. Княз Фердинанд I възлага изпълнението на Закона на великотърновеца Тодор Иванчов, който тогава оглавява Министерството на външните дела и вероизповеданията.  Малцина знаят, че приетият Закон за празниците в Княжеството регламентира и начина за честване, включваш  редица задължения за спазване в цялата страна, което се отнася, разбира се и за Велико Търново и околните селища. В по-голямата си част тези права и задължения имат чисто утилитарен характер и трудно се вписват в съвременните представи за тържественост.  Така например, в Деня на официалния празник, свързан със Съединението, желаещите да се разкрасят в бръснарниците както в старата столица, така и във всички останали селища, могат да сторят това само до 12.00 часа на обяд, защото самият ден е официален. На 6-ти септември строго се забранява продажбата на галантерийни, манифактурни и други стоки, а също и отварянето на дюкяните и магазините с колониални стоки, в които освен тях се продават зарзават и спиртни питиета. Счита се, че това съвсем не асоциира с празничния ден , затова и трябва да е забранено. Аптеките, хотелите, месарниците, хлебарниците, хановете, млекарниците, магазините за продажбата на прясна риба, плодове и зеленчуци, обаче, се ползват с привилегията да работят целодневно, защото това са и местата, от където населението може да пазарува и да си приготви празнична трапеза.  Едва след 11.00 часа ценителите на кулинарното изкуство и засуканите питиета имат възможност да посетят любимите си кафенета и сладкарници, в които се предлагат чай, мляко, сладки, а като прибавка и спиртни напитки. Това се отнася и за бюфетите в обществените и частните градини, гостилниците, ресторантите и т.н.

Фокус: В миналото във Велико Търново е имало хотел, наречен Съединение. Дали той е бил свързан с паметния акт от 1885 година по някакъв начин и включван ли е в честванията по-късно?

Тодорка Недева: Точно така. На самия празничен ден в търновския хотел, който носи емблематичното наименование Съединение, настъпва особено оживление. Достолепни  старостоличани разказват пред многобройна аудитория спомени за знаменателното събитие. Силно впечатление и разгорещени разговори предизвикват разказите им за 8-ми септември 1885 година, когато в старата столица княз Александър I Батенберг издава Манифест за признаване на Съединението. А това той прави, не без решителното въздействие на търновеца Стефан Стамболов , който тогава е председател на Народното събрание. Всъщност ние винаги сме се гордеели с това, че макар и Съединението да е известно в Българската история като пловдивски акт, тъй като то се осъществява на 6-ти септември 1885 година в Пловдив, на практика то придобива своята юридическа стойност два дни по-късно и то именно във Велико Търново. Затова този празник до голяма степен може да бъде наречен и търновски.

Фокус: Знаем, че е съществувал период, в който празника е бил забранен. Може ли да разкажем малко повече за това?

Тодорка Недева: С приемането на втория Закон за празниците и неделната почивка през 1911 година честването на бележитото събитие, за съжаление отпада. Макар и заличено от официалната празнична система на Царство България , през следващите десетилетия, старостоличани го отбелязват чрез публикуваните в периодичния местен печат спомени и разкази за случилото се в Пловдив и Велико Търново, съответно на 6-ти и 8-ми септември 1885 година, както и за участието на наши земляци за защита на Съединението в Сръбско – българската война. На 8-ми септември 1940 година жителите на града честват двоен празник – 55 години от прочитането на Манифеста, с който княз Александър I Батенберг признава Съединението на Княжество България с Източна Румения – Царевград Търнов за факт и връщането на южна Добруджа към майката родина. На този ден в 10.30 часа на площада на победите, известен днес като пл. „Майка България“, митрополит Софроний, заедно с цялото духовенство отслужва заупокойна молитва за убитите по бранните полета в името на националното обединение и тържествен молебен за живите радетели  на българщината. До късно през нощта великотърновските улици и площади се огласяват от патриотични възгласи, народни песни, вият се хора, в които участва цялото гражданство и се разказват спомени за събитията от 6-ти септември 1885 година. През 30-те и 40-те години на 20-ти век търновци възприемат паметната за тях и за целия народ дата 6 септември  като скъпа перла от огърлицата на национално значимите събития, свързани и със старата столица. Едва през 1998 година денят, който през1885 година народът ни с опиянява ентусиазъм сбъдва мечата си за обединение на княжество България и Източна Румелия, се реабилитира в културно – историческия и държавническия живот на страната, получавайки статут на официален празник.

Луиза ТРАНЧЕВА