Тодор Гогов, зам.-председател на Съюза на ветераните: От хиляди ветерани в Кюстендил и региона са останали едва 75 души

Зам.-председателят на Съюза на ветераните Кирил Гогов, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Гогов, какво дава Кюстендил, а и регионът като жива сила за участие във Втората световна война?

Тодор Гогов: От Кюстендил и региона са участвали две големи поделения – 13-ти пехотен Рилски полк от Кюстендил и Трети гвардейски полк от Дупница. Общо във войната участваха около 6 000 – 6 500 души. Жертва по време на войната станаха млади хора, защото съставът на войниците тогава беше между 18 и 25 години, над 420 души. Те не се завърнаха по домовете си и останаха вечно там, на местата на които са загинали. Основните събития за 13-ти пехотен Рилски полк бяха при Крива Паланка, Стражин и Страцин, при река Пчиня. Имали са своите добри действия на Драва и в района на Мур. Полкът дава убити около 190 души. Полкът е участвал в първата и във втората фаза на войната. Основно са загинали при Страцин. Трети гвардейски полк е участвал малко по-на север, в района на днешна Сърбия. Там само за ден са загинали около 53 души, заедно с техния командир – Жельо Демиревски.

Фокус: Колко души са останали от ветераните?

Тодор Гогов: В един момент ние почти всички бяхме ветерани. От хиляди хора сега в града и в общината сме останали около 35 души. В Дупница също са толкова. Имаме няколко души в Невестино, 4-5 души в Бобов дол. В Рила и Кочериново имаме по 2 души, а в Бобошево – 1 човек. Това сме – около 75 души, в момента сме живи. Имаме един ветеран на 102 години. Имаме друг, който е на 98 години. Имаме и други на по 97 – 98 години. Повечето от ветераните за съжаление са на легло. Опитваме се да контактуваме с тях, да им помагаме, но е трудно.

Фокус: Държавата помага ли ви?

Тодор Гогов: Държавата помага от дълго време. Създаден е организиран характер на дейността на Съюза на ветераните. Има централно управление, аз съм зам.-председател на ръководството. В Кюстендил съм председател на областното ръководство. Обикновено отбелязваме и някои годишнини, но най-вече се грижим за останалите ветерани.

Фокус: Какво си спомняте от войната?

Тодор Гогов: Аз сега съм на 92 години, роден съм в село Раждавица. Когато бях още ученик, имах един братовчед – студент в Чехия. Той се връщаше на село, разговаряше с младежите и разказваше за това, че нещо се подготвя, че нещо се случва. Това беше още през 1937 – 1938 година. Тогава братовчед ми казваше, че идва една тежка война със строй, който е немолистив. Когато Втората световна война започна с нападението на Германия над Полша, тъкмо бяхме започнали училище. Това беше в неделята срещу 1 септември. Тогава слушахме радио в селската кооперация и научавахме новините от него. Тогава никой не е очаквал, че това ще се превърне в една жестока война. След това започнах училище в Кюстендил и тогава дойдоха и немски войски. Имаше войници по протежението на цялата река Банщица, към Гюешево. Мога да кажа, че те се държаха съвсем нормално с местните хора. През 1941 година, на 6 април, чухме бумтежи и самолети и тогава стана ясно, че немците са нападнали Югославия. Няколко дни след това в казармата в Кюстендил докараха и югославски пленници. Тези хора бяха ползвани за работа, за почистване. Тук трябва да кажа, че тази война за Кюстендил не беше без жертви. Сутринта, след като хората от града чули самолетите, излезли по улиците за да ги видят, но тогава бяха пуснати бомби. 84 жители станаха жертва на пуснатите бомби. Тези хора са погребани в един общ гроб в траурния парк. Сред жертвите имаше и ученици и в тяхна памет в сградата на Гимназията е поставена паметна плоча. След това войната продължи в истинската си фаза, когато Германия нападна Съветския съюз.

Венцеслав ИЛЧЕВ