Тодор Петров, пианист: Искам да направя във Велико Търново една световна премиера с музика на Бетховен

Концерт камерна класическа музика на трио Тодор Петров – пиано, Анна Фурнаджиева–цигулка,  Август-Александър Павлов – виолончело ще зарадва търновци и гостите на града на 28 ноември от 18.00 часа в Изложбени зали „Рафаел Михайлов”. Той е част от Коледната програма на Община Велико Търново. Концертът се посвещава на 210-годишнината от смъртта на Йозеф Хайдн (31 март 1732 – 31 май 1809) и 210-годишнината от рождението на Феликс Менделсон  Бартолди  (3 февруари, 1809 – 4 ноември  1847). В програмата от Йозеф Хайдн ще бъде изпълнено  Трио 18 №30 в ми бемол мажор, Алегро молто-Ларго- Престо, Трио 15 №28  във фа диез минор и Модерато-Ларго-Темпо ди минуетто. А от Феликс Менделсон Бартолди изпълнителите ще представят Трио №1 оп.47  в ре минор, Алегро молто-Скерцо-Анданте состенуто-Ун  поко модерато-Алегро молто. Повече ни разказа, в интервю за предаването „Царевград Търнов – славата и величието на България“ на Радио „Фокус“-Велико Търново, пианистът Тодор Петров.

Фокус: Г-н Петров, утре вечер Велико Търново ще е домакин на един много интересен концерт, който в този си състав не е правен до момента в България. Разкажете ни повече за събитието.

Тодор Петров: Това е един концерт, който аз отдавна предложих на директора на Дирекция „Култура“ в община Велико Търново г-жа Нелина Църова. Той се изпълнява от две триа от Йозеф Хайдн, а също така и втората версия на голямото трио от Менделсон Бартолди, която е и по-известната версия. Ние ще изсвирим оригинала, който има известни малки разлики. Аз искам специално да благодаря на Август-Александър Павлов, който се съгласи в последния момент да замени италианския ни колега Франческо Мариоци, който имаше проблем в семейството и замина от България няколко дни преди концерта. Той ще направи героизъм, че изобщо ще свири на този концерт, защото ще направим само 8 часа проби. Анна Фурнаджиева идва от Русе, където свири „Турандот“. Двамата с Август-Александър Павлов ще пристигнат във Велико Търново в четвъртък в 12.00 часа и ще репетираме до концерта.

Фокус: Защо избрахте именно Велико Търново, за да представите този проект?

Тодор Петров: Аз много харесвам Велико Търново. Това е любимият ми град първо, защото е старата столица на България, изпълнен е със страшно много античност и средновековие, а освен това аз много се радвам за статута, който получи. Писах специално на кмета Даниел Панов, за да го поздравя, че успя да се пребори Велико Търново да стане духовна и историческа столица на България. Той всъщност винаги е бил такава – в Търново възкръсва българската държава след критичното 86-годишно робство, в Търново се провеждат абсолютно всички промени, тъй като Търновската конституция идва от там и въобще това е град, в който има много история. Това ще ми е третият концерт в Търново и съм много щастлив. Събитието е по повод 210 години от  смъртта на Йозеф Хайдн и 210 години от рождението на Феликс Менделсон  Бартолди.

Фокус: Какво Ви предстои като музикант в близко бъдеще?

Тодор Петров: Имам желание да направя в Търново една световна премиера. Преди много години открих във виенските архиви на граф Морцин първата версия на четвъртия концерт на Бетховен и тъй като тя не изисква оркестър, много искам да предложа на Община Велико Търново, като духовна столица на България, да отчете с такъв концерт 250-тата годишнина на великия композитор, която се отбелязва през 2020 г. Желанието ми е да направя концерт, посветен изцяло на Бетховен – да свирим в първата част четвъртия концерт, а във втората – негови детски произведения. За Бетховен се знае много малко като композитор в детския му период, а той е писал не по-малко от Моцарт. Просто е бил много критичен човек и тези произведения ги е оставил за много дълго време. Те са издадени едва през 1930 година от големия музиковед Вини Хес. Той е брат на Рудолф Хес – министърът на Хитлер, но никога не е имал нищо общо с фашизма. Живял е целия си живот в изгнание, но е изследвал Бетховен изключително подробно и е публикувал около 30 негови творби от детските му години. Амбицията ми е този концерт да се случи точно в Търново, защото е духовна столица на България и е свързана с такива велики хора.

Фокус: Нека да завършим с това има ли почва класическата музика у нас и слушаема ли е тя за днешното поколение?

Тодор Петров: Класическата музика в България започва да се развива от последните години на турското робство и ние имаме два такива оркестъра още преди Освобождението на България – в Русе и в Шумен. В момента имаме много забележителни музиканти – не само певци, но и виолончелисти, цигулари, пианисти и т.н. Класическата музика се дели на няколко вида – оперна, симфонична и камерна. Камерната музика несъмнено е най-слабо посещаема, защото е по-малко популярна особено извън София. Проблемът е по-скоро в провинцията. Имах два концерта във Варна и на камерния ми концерт имаше смешно малко публика – 30 души, но на симфоничния концерт пък беше пълно. Тоест трябва да се направи повече за популяризацията на камерната музика, защото оперната и симфоничната определено имат публика. Камерната музика по начало възниква в елитните общества, в дворците. Първият камерен сезон го е направила Екатерина Велика, след това Мария Тереза го е повторила във Виена, но тази музика просто трябва да се популяризира повече.

Рени АТАНАСОВА