Тодор Тодоров, фолклорен антрополог: Фестивалът „Симитлия – Древната земя на кукерите“ набира страхотна скорост и се доближава до „Сурва“ – Перник, а в някои елементи дори е по-добър

Тодор Тодоров, хореограф, фолклорен антрополог, член на журито на Международния кукерски фестивал в Перник и на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“ в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Г-н Тодоров, нека започнем от там защо приехте да бъдете жури на фестивала в Симитли?

Тодор Тодоров: Аз журирам в Перник, където съм член на нашия фестивал Сурва. Бил съм на индивидуалните награди за „Мечка – Мечкар“, „Невеста – Младоженя“, за „Сурвакарско хоро“ и съм бил и на голямата сцена. Освен това, като цяло именно това е моята работа. Аз съм завършил фолклорна антропология, освен това съм хореограф и ръководител на ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“ при Двореца на културата. Също така имам дългогодишен опит. А иначе историята около това да стана жури на фестивала в Симитли е следната. Преди време на фестивал в Микрево мисля, че беше се запознах с хореографа на Симитли, с който се заговорихме и на който споделих, че журирам в Перник, а той от своя страна заяви, че също журира. Малко след това ме поканиха от Симитли да стана жури на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“. От тогава вече 4 – 5 години съм жури на фестивала в Симитли.

Фокус: С какво според Вас фестивала в Симитли е специален и различаващ се от другите в страната?

Тодор Тодоров: Много хубав въпрос, защото както Ви казах аз съм член на журито в Перник, но освен това съм бил член и на журито на фестивали в Момин проход, Челопеч. Фестивалът в Симитли ме впечатли обаче много силно и когато и да ме поканят винаги с удоволствие ще журирам там. Причините за това са много и различни, но най-вече заради цялото жури, което е много компетентно начело с проф. Костадин Динчев и в която среда се работи много професионално.

Фокус: Кое ще бъде водещи за Вас при оценяването на участниците?

Тодор Тодоров: За мен при оценяването водещи ще бъдат няколко неща. Първото, което е водещо е цялостното оценяване групите, след което ще анализираме и индивидуалното представяне на всеки участник, тъй като има и такъв вид награди за „Мечка – Мечкар“, като тук е момента да спомена, че в Симитли има много интересни малки мечета. Също така бабугерите са много интересни, страшни и красиви, както и костюмите и самите маски. Освен това много хубави са старците, малките старчета. Музиката също е много по-различна от другите, тъпаните, хореографията, която се прави също е много интересна. Общо взето в Симитли, по течението на река Струма, нещата са малко по-различни отколкото в Перник. Смятам, че в Симитли всичко е много по-пъстро, много по-интересно. Даже се е запазила автентичността на фестивала.

Фокус: Като хореограф, но и фолклорен антрополог как смятате кое е по-важно – костюма на кукера или обредния танц, който се изпълнява?

Тодор Тодоров: То всичко е вплетено в едно – и костюма, и обредна, като много интересни са костюмите. Имам чувството, че самите изпълнители са изровили от скриновете на бабите и дядовците си костюмите и може би само ги използват за тези фестивали. Наистина костюмите са много красиви, а бродерията, която е избродирана, на времето знаете, че те са бродирани на игла и са показвали душата на българската девойка – значи тя е вплетена в красотата на българската шевица. Отново ще повторя, но костюмите и носиите са много красиви, а най-интересното е, че всяко село от Община Симитли, което се явява на фестивала е с различна носия, много красива и много пищна.

Фокус: А всъщност какво символизират самите костюми?

Тодор Тодоров: Костюмите на бабугерите са много интересни и много хубави, и много страшни. Косъмът им е много дълъг и отива на над 1метър, а когато затанцуват картината става изключително зрелищна и приятна, както за журиращите, така и за публиката.

Фокус: Като цяло защо според Вас трябва да се правят фестивали подобни на този в Симитли?

Тодор Тодоров: По-принцип това си е решение на самите общини и тук не бих могъл да кажа друго. Но този фестивал в Симитли искам да кажа, че набира страхотна скорост. Ако другите започват от нулата, то този е набрал страхотна скорост и имам чувството, че вече се доближава до Пернишкия, а в някои елементи дори е по-добър.

Фокус: Кукерите по традиция би следвало да бъдат само мъже, но в последно време наблюдаваме и много жени. Как гледате Вие на това?

Тодор Тодоров: Точно това  което ме питате е нещо, за което цял живот съм се борил – да се отделят жените от мъжете. Според мен момичетата трябва да си изпълняват техните обичаи, като например танцуването и пеенето на Лазаровден и обичаят „Ладуване“. А мъжете трябва да са сурвакари, кукери и коледари. Аз винаги съм бил против обединяването на тези неща, но те така си тръгнаха. Децата също си имат много хубави обичаи – те си ходят със сурвачки и сурвакат за плодородие и здраве. Сурвакарите и кукерите също ходя за здраве и плодородие, но в момента нещата се преобърнаха. Започнаха да допускат деца, жени. Най-важното което искам да кажа е, че по принцип тези обичаи не гонят злото и въобще не знам кой го измисли това, че кукерите и сурвакарите гонят злите сили. Не! Те си ходят за здраве и плодородие. На Нова година тук в Пернишко като дойдат сурвакарите и казват: „Честита Нова година! Сурва, сурва, весела година, да сте живи, да се здрави, до година до амина“, тоест те наричат за здраве и плодородие, а не гонят злите сили.

Фокус: Освен традиционните образи като баби и дядовци, мечки и мечкари много модерно е да се осмиват различни популярни личности. Това обаче не е ли отклоняване от традициите и редно ли е изобщо?

Тодор Тодоров: Вижте в наши дни има много елементи от пренасяне от сурвакари към кукери и от кукери към сурвакари. Започнахме вече да внасяме и примери от други държави. Всичко това взето заедно доведе до тези неща. Но според мен на тези фестивали трябва да се промени статута и като се каже, че може да участват хора в категории „Сурвакарски обичай“, „Кукерски обичай“ и т.н. В момента обаче нещата са на едно цяло и всичко изглежда като карнавално шествие.

Фокус: С оглед на много участници, които се очаква да пристигнат в Симитли на 14 януари смятате ли, че традициите са живи?

Тодор Тодоров: Категорично да!

Фокус: За финал на нашия разговор какво да очакваме от фестивала в Симитли въпреки прогнозите за лошо време?

Тодор Тодоров: О, нас прогнозите за лошо време изобщо не ни притесняват. Именно това е хубаво и здраво време според мен.

Ливия НИНОВА