Тодор Тодоров, хореограф и фолклорен антрополог: Фестивалът „Симитлия – Древната земя на кукерите“ е уникален, а бабугерите от общината са най-добрите в страната

Снимка: Община Симитли

Тодор Тодоров, хореограф и фолклорен антрополог, член на журито на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 16-то издание на маскарадните игри, които ще се проведат на 12 януари от 10.00 часа на стадион „Септември“.

Фокус: Тази събота на 12 януари предстои поредното издание на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“. Вие г-н Иванов отново ще журирате маскарадните игри. Първо нека започнем с въпроса защо отново се съгласихте да бъдете част от журито?

Тодор Тодоров: Защото от много малък съм закърмен с тази идея. Роден съм в едно пернишко село, което сега е град – Батановци. Внук съм на две столетници, които ме възпитаха в духа на традициите. Те са ми разказвали много за техните братя, които са били сурвакари, както ѝ за братята на пра-пра баба ми, които също са били такива. След това, когато пораснах малко и аз започнах като сурвакар, обикаляйки из селото със сурвачка. Малко по-късно като по-голям станах част от сурвакарската група на селото. А след това в Перник започна да се организира фестивала „Сурва“, който все още не беше със сегашния си статут, а по-скоро се провеждаха прегледи, в рамките на които показвахме на гражданите така наречените „мечкарени“. Така съвсем естествено се получи, че започнах да уча в различни школи за хореограф, после минах през школата в Пловдив, институт и накрая университет. На фестивала в Перник участвам още от самото му създаване като съм бил жури във всяка категория. Така се „заразих“ с тази страст до ден днешен. Журирал съм и на други места като Челопеч, Момин проход, както и на много други места. Вече няколко години подред съм и жури на фестивала в Симитли. Станах част от журито на „Симитлия – Древната земя на кукерите“ благодарение на моят приятел хореографа Любо Марянски.

Фокус: Защо според Вас фестивала в Симитли успя да се утвърди като толкова успешен?

Тодор Тодоров: Не знам как ще прозвучи, но за мен фестивалът „Симитлия – Древната земя на кукерите“ е уникален. Дори бих казал, че си съперничи с фестивала „Сурва“ – Перник. Първата причина е, че групите на Община Симитли, които взимат участие във фестивала са много силни. Тук ще отворя една скоба, за да посоча нещо, което ми прави голямо впечатление. Кукерските групи от Перник и страната, които гостуват на фестивала в Симитли всъщност са такива, които вече са печелили големи награди на други места. Това от своя страна е показателно за качеството на фестивала в Симитли. Друго нещо, което прави фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“ е мястото, на което се провежда, а именно стадион „Септември“. Мястото е много удобно, както за кукерите, които ще дефилират, така и за публиката, която може да гледа представянето им от различни позиции. Според моето мнение на този фестивал почти нищо не му липсва и смятам, че за в бъдеще той ще продължи да се разраства много повече. Сега той се провежда в рамките на един ден и групите са по-малки, но след време той ще стане международен.

Фокус: Вие като жури за какво най-вече ще наблюдавате участниците и какви ще бъдат вашите критерии за победителите?

Тодор Тодоров: Първо искам да започна с това, че журито е изградено от много големи специалисти, които са компетентни по тематиката. Хубавото е, че всеки си знае задължението – какво точно трябва да се журира. Тук е мястото да похвалим и организаторите на фестивала, защото те са изработили такъв регламенти и статут, че превръща „Симитлия – Древната земя на кукерите“ в уникално събитие. На мен лично най-голямо впечатление ми правят и дори с ръка на сърцето мога да призная – групите на града и малките населени места, които са най-добрите. Сега ако ми позволите бих искал да разширя малко нещата. Най-силни са бабугерите и то не само в цяла България, но и на Балканите, а може би и извън тях. За мен бабугера е номер 1. Ще отворя една скоба, за да кажа, че в различните страни те танцуват по различен начин. Едните танцуват само с краката, други с ханша, трети с гърдите, четвърти с ръцете, пети с гърдите, шести с главата, а бабугерите на Симитли танцуват с всичко – крака, ръце, гърди, ханш, глава, а костюмите, с които са облечени са просто уникални. Още по-хубаво е, че на кръста си носят звънци – от 1 до 3, а знаете, че сами по себе си звънците са музикален инструмент. Тоест те освен, че се движат под съпровода на музика, сами също си създават такава със звънците. Освен това много силни групи са тези на старците. Такива на друго място няма. Прави ми впечатление, че на някои места се опитват да ги копират, но не успяват да ги направят такива, каквито са в Симитли. След това много силни са мечките и мечкарите. За мен те са истински – сурвакарски и кукерски, а не цигански. Много добре се пресъздават и разнообразните зимни обичаи, както и булките, младоженците и така нататък. Хубавото на фестивала „Симитлия – Древната земя на кукерите“ е, че се дават разнообразни награди за най-малък участник; за най-възрастен; за най-хубава песен; за най-добра хореография и прочие.

Фокус: Да Ви попитам и какви са Вашите очаквания от фестивала – ще надмине ли той предходните си издания?

Тодор Тодоров: Това не мога да Ви го кажа предварително, но го очаквам. Незная. Това, което мога да кажа със сигурност е, че с годините фестивалът ще се развие много. Както Ви казах и преди малко в Югозападна България това е един от най-силните фестивали, който е почти на едно ниво с този в Перник.

Ливия НИНОВА