Тони Димчева, училищен психолог: Кибертормозът не е по-голям отпреди, но измести своето поле на изява

Училищният психолог Тони Димчева в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас по повод отчетените от ГДБОП зачестили прояви на кибер тормоз сред подрастващите  

Фокус: Г-жо Димчева, кои са, по Ваши наблюдения, най-честите прояви на интернет тормоз и зачестяват ли подобни случаи в училищата, според Вас?
Тони Димчева: В последните години много активно се говори за кибертормоз, защото децата вече нямат активни социални контакти, те не играят пред блока. Те не играят и това е проблем, тъй като не съпреживяват позитивни емоции заедно. Основната комуникация е пренесена в интернет. Там се случват различни форми на тормоз – може да е обида, може да е сексуален тормоз, може да е разбиване на профил, писане на нецензурни думи от чужд профил. Всичко това е обединено от този феномен – кибертормоз. В този смисъл, тормозът не  е по-голям отпреди, но измести своето поле на изява. Интеренет дава анонимността и свободата да можеш да казваш, каквото искаш, без да имаш притеснение, че ще получиш ответна реакция – вербална или физическа. Тази анонимност отключва емоции и чувства, които иначе в ежедневието си децата не могат да си позволят да проявят. Забелязвам, че много се работи и в училищата система, и вкъщи – родителите следят какво правят децата им, с кого комуникират. Интернет е чудовище, той може да бъде изключително полезен, но при неправилна употреба може да бъде и пагубен.
Фокус: Според Вас, има ли все пак необходимост от допълнителни обучения, проведени от отговорните институции, в училищата, където децата да бъдат запознати с опасностите, които крие интернет?
Тони Димчева: Ако трябва да съм честна, не липсват такива. Прокуратурата, заедно с полицията и най-вече със специалисти по кибер сигурност, провеждат обучения, в които има много статистика и примери – конфиденциални, разбира се, които са част от една голяма разработваща се стратегия. Проблемът е, че интернет се превърна в нашия „Кибер Франкенщайн“ и ние не можем да имаме контрол върху него, защото това, което се случва в различните човешки отношения се случва и във виртуалното пространство. Там също има жертви и агресори, има една нормална за човешките отношения динамика, която обаче е скрита и подмолна. В началото на лятото дойдоха най-големите специалисти по кибер сигурност в Бургас. Срещнаха се с училищната общност в лицето на директори и различни представители. Наистина се прави нещо в тази насока, но другият проблем в, че децата нямат необходимото критично мислене. Те приемат случващото се в интернет за нещо нормално – да се нареждаме и обиждаме. Децата всъщност са безкритични за вредите, които им налага интернет пространството в психологически и в социален смисъл. Има по какво още да се работи. Това е една динамична сфера на общуване между хората и на всички нейни новости трябва да бъдат своевременно открити контрадействия.
Фокус: Какъв е правилният начин на действие от страна на учители и родители за предпазване на децата от опасностите, които крие интернет?
Тони Димчева: Мисля, че трябва да сме много наивни, ако си мислим, че всичко ще бъде така, както е било – че ще играем на ластик пред входа и това ще замести интернет. Не, интернет е част от нашия живот, но както при всяка наша друга консуматорска роля, и тук трябва да имаме граници. И при храненето с вредни храни, трябва да знаем, че не трябва да се прекалява. Алтернативата е в това децата да имат в свободното си време и други възможности за контакти и изяви. Това е един от начините за противодействие на злоупотребата с интернет. Също така, трябва да има и бдителност от страна на родителите, без те да се превръщат в шпиони и да следят постоянно кореспонденцията на децата си. Хубаво е обаче да бъдат в течение с кого те комуникират и в какви сайтове влизат. Едно дете много лесно може да бъде увлечено от хора, които много добре знаят какво да предложат, какво да кажат и напишат, за да вербуват някого за определени каузи. И разбира се, личният пример. Добре е да си дадем сметка за това колко време държим телефона си в ръцете, вечер след като се приберем вкъщи и колко време отделяме да комуникираме с децата. Когато виждаш, че майка ти и баща ти на два различни фотьойла са взели телефоните си, разбира се, ти също ще вземеш своя и влизаш в един необятен свят.
Мария ПОПЧЕВА