Тони Симидчиева, СДС-Пловдив: Пловдив беше синята столица на България, днес съсипана от арогантно управление на регионалната структура на СДС

 

Тони Симидчиева, член на СДС-Пловдив, председател на Регионална занаятчийска камара-Пловдив, член та УС на Съвета по туризъм в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Г-жо Симидчиева, поводът за днешният ни разговор е едно отворено писмо на ръководството на СДС в Пловдив, в което то отправи някои критики към националните органи на партията. С тях вече сме запознали слушателите. Именно това отворено писмо провокира други членове, несъгласни с него, също да излязат с официално такова. Нека първо разкажем къде точно се корени проблемът?

Тони Симидчиева: Проблемът е че през всичките тези 30 години хората, които държат в сърцето си синята идея бяха дълбоко разочаровани от действията на други такива хора, които се възползваха от трите буквички и от синята идеята и я съсипаха. Например в Пловдив, който беше синята столица на България, съсипаха структурите, тъй като работят единствено и само в собствен, личен интерес и тъй като методите, по които работят са изключително груби и арогантни. Това отблъсна хората в Пловдив, които са изключително интелигентни. Това е все пак град с такава древна история, в който хората носят духа в себе си от самото раждане. И изведнъж се появяват някакви хора от Стамболийски, от Раковски, които се опитват да доминират по най-груб начин. Елиминираха всички интелектуалци, които бяха членове на СДС- артисти, поети, писатели и т.н. елиминираха ги по най-брутален начин чрез манипулация, чрез фалшифициране на протоколи. Но този стил на управление никога не носи никакъв дивидент на партията. Тя при всички случаи загуби голяма част пот членовете си, по този начин загуби и електората, загуби и доверието в СДС като организация. По естествен път хората се оттекоха към структури, създадени от хора, излезли от младежкото СДС например. Направиха свои партии в Пловдив, отидоха да гласуват за ГЕРБ, други пък просто омерзено седят вкъщи и не гласуват. По този начин просто съсипаха организацията в Пловдив. За тези 30 години правим равносметка,  гледаме например по телевизията дават Васко Кръпката, дават митингите. Виждам колко хора са вярвали, че ние ще донесем промяната, че ще бъде различно. Ние наистина я донесохме, но щеше ми се СДС да си остане толкова мощна и силна организация, колкото беше и тогава, ако не толкова, поне да бъде фактор в българската политика. С такива хора, като Милко Стрехин, като Никола Хаджийски, хора които просто изпиват жизнените сили на СДС, просто нямаме бъдеще. Начело трябва да бъдат хора, които вярват в някакви идеи, в някакви идеали. Все пак политиката е един сблъсък на знания, на опит, на можене и начело трябва да бъдат хората, които имат повече от това можене и знание. А не да се управлява със силови, арогантни методи и от безпардонни хора.

Водещ: Откога начело на пловдивската организация е сегашното ръководство, как е станал изборът тогава?

Тони Симидчиева:  Тогава Милко Стрехин, като главен секретар на СДС- Пловдив област, каза, че националното ръководство иска да бъде създадена една много стройна организация в Пловдив, защото тя се е разпаднала и ето Никола Хаджийски е депутат, ще бъдат отделени достатъчно средства, за да бъде възстановена организацията в първоначалния си блясък. Каза, че националното ръководство стои зад всичко това. Направихме общо събрание, избрахме Хаджийски за председател. На следващия ден всички ние разбрахме, че няма нищо такова, че всъщност националното ръководство не е одобрявало дата за общо събрание, че всичко това се е случило зад гърба на националното ръководство и това общо събрание е нелегитимно. Този избор е нелегитимен, тъй като не е одобрена датата от националното ръководство, според устава на СДС. Тогава ни извикаха пред НИС, ние всички разказахме какво се е случило и тогава НИС насрочи за същия ден дата за общо събрание. Ние се върнахме от София и се събрахме в един ресторант, в който просто Никола Хаджийски почерпи, без да се проведе общо събрание, без да има дневен ред, без да има протокол, без да има нищо такова подобно. На другия ден са изпратени протоколите, все едно е имало такова събрание и оттогава Никола Хаджийски е председател. Многократно сигнализирахме предишното ръководство, че събранието, на което е гласуван изборът на Никола Хаджийски е нелегитимно.

Водещ: Кога се случва това?

Тони Симидчиева: Това се случи, когато председател на СДС беше Божидар Лукарски. Оттогава се опитваме да кажем, че това ръководство е нелегитимно, че то трябва да бъде свалено, че трябва най-малкото да бъде направен нов избор, за да бъде избрано едно легитимно ръководство, тъй като Никола Хаджийски като председател, никога не е избиран. Аз като зам.-председател, други зам.-председатели по неведоми пътища ни казаха, че ние сме свалени вече, че не сме членове вече на Национален съвет, че не сме членове на областен съвет. Никой не ни е предоставил протокол, с който да е видно с какъв акт всички тези хора са изключени от тези постове.

Водещ: Очевидно индикации за проблеми е имало още от самото начало. За тези години пловдивската структура на партията успя ли да постигне нещо, може ли да се похвали със значителни постижения в полза на симпатизантите си?

Тони Симидчиева: Когато стане дума сред пловдивската общественост за СДС-Пловдив всички естествено казват: „Ама, то няма СДС“. Регионалната структура няма никакви позиции по никакви въпроси- нито позитивни, нито негативни, все едно всичко тече някъде покрай СДС. Няма партиен живот. Нямаме общински съветник. Пловдив беше синята столица на България, а ние нямаме общински съветник. Нямаме едно събитие, на което да се поднесат цветя, венци от името на СДС, то просто не съществува. Тъй като те са анонимни хора, те не смеят дори да се покажат пред обществото, така си мисля аз. Те са срамуват, защото знаят по какъв начин са избрани, знаят че хората не ги приемат, знаят че пловдивската обществено изобщо по никакъв начин не ги възприема и по тази причина те стоят в анонимност. Не пускат около тях дори, ако има някакви свестни хора, млади хора, те не ги пускат да се изявяват, поради простата причина, че може да ги изместят. А те не желаят да има такива хора, които да вървят напред и в един момент примерно те да останат някъде отзад. Те искат просто да владеят структурите, да рекетират националното ръководство, да се случват неща, които те определят. Милко Стрехин казва: „В тази организация 30 години аз слагам председателя, аз слагам председателя на СДС в София. Аз съм човекът, който определя кой ще бъде.“ Това е така,  защото пловдивската организация е голяма, когато бъдат подновени структурите изцяло с негови хора, това става много лесно. Това може да се случи във всяка една партия, ако има един такъв чевръст главен секретар на голяма организация.

Водещ: В писмото настоявате за среща с някои от националното ръководство. Успяхте ли вече да разговаряте с тях?

Тони Симидчиева: Националното ръководство все пак реши да чуе този пловдивски глас, защото ние през всички тези години, когато тези хора се проявят по някакъв грозен начин, ние се опитвахме да запознаем националното ръководство и пловдивската общественост какво се случва. Например Никола Хаджийски беше единственият депутат, койот се регистрира на борсата за безработни, след като напусна депутатското си място. Нали разбирате, че изобщо не отива на една такава пария, която защитава дясното си управление и бизнес модела в една държава, да има за председател някой, който се е регистрирал на борсата за безработни. И националното ръководство този път реши наистина да ни чуе. Предстои среща с тях и се надявам да бъдат предприети някакви мерки за промяна на този модел. Бихме искали да бъде променен уставът на СДС, в едно нов общо национално събрание, в което пловдивската организация, градската организация да не бъде подчинена на областната организация, затова защото в областното ръководство влизат представители на всички малки градчета и селца от околността и всички тези хора определят политиката на Пловдив град. Можете ли да си представите например как един член на областния съвет от град Лъки например, ще гласува за проблемите, които трябва да бъдат решени в Пловдив град. Какво знае човекът от Лъки, от Брезово, от Хисаря, от Стамболийски, от Сопот, какво знаят те за проблемите на Пловдив, че те ще определят политиката на пловдивската организация на СДС? То е заложено в устава на СДС, умишлено е направено, за да може някой някъде решил, че ще държи под ръка градската организация. Това са будни хора, интелигентни хора и е не могат да бъдат манипулирани лесно, затова уставно са решили, че ще ги държат подчинени. Е, да ама не. Просто тези структури се разпадат по този начин, интелигентният човек не може да бъде по никакъв начин изнудван, мародерстване от личности като Милко Стрехин. Силови играчи, които искат просто ей така с грубост, със сила и с манипулации да управляват.

Водещ: В какви срокове, обаче виждате решаването на казуса, оптимистично ли е да се надяваме изобщо на развръзка по време на избори, по време на предизборна кампания?

Тони Симидчиева: При всички случаи има някакви установени начини, при които би могло, поне да бъде възстановена рамката и тези хора, които бяха елиминирани от участие в политическия и партийния живот на СДС да бъдат по някакъв начин върнати. Няма как такива структури, които са няколко клуба, някъде около 120-130 човека членове, да бъдат елиминирани от партийния живот на СДС. Така че това би било някаква крачка съм справедливостта. Разбира се, после ще изчакаме изборите, да бъдат взети мерки, да бъдат направени нови общи събрания, ако трябва, за да може да бъде избрано ново легитимно ръководство. И всъщност ние не знаем тези, които бяха зам.- председатели, те в края на краищата не са ли все още такива?

Водещ: Един легитимен избор на ново ръководство, вярвате ли, че ще успее да върне това поизгубено доверие на пловдивските симпатизанти?

Тони Симидчиева: Не, много дълго време ще трябва да се работи. Нали знаете колкото дълго време е било рушено, толкова години ще ни бъдат необходими, за да възстановим това доверие. Но когато това се прави от хора, които имат доверието на обществото, то би могло да стане много по-бързо. Когато застане един анонимен човек и каже „Хора, ние ще работим за вас“, те веднага могат да си кажат: „Това е поредната лъжа“. Но когато застане човек, който е доказал във времето се, познат е на обществото, показал че, че е честен, почтен човек и работи в полза на обществото и каже: „Ние ще работим за вас“, много по-бързо стига до хората тази информация и до сърцата им.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА