Тошко Вачев, иконописец: Иконите са като книгите, но вместо с буквите, те ни говорят чрез образите и цветовете

Иконописецът Тошко Вачев от Бургас, изписал над 800 икони за 24 години, в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас по повод 3 ноември – Ден на художниците, иконописците и реставраторите

Фокус: Г-н Вачев, днес отбелязваме Деня на художниците и на иконописците. Можете ли да ни кажете как Вие избрахте да се посветите на иконописта?
Тошко Вачев: Здравейте на всички приятели и слушатели на Радио „Фокус“! Радвам се да съм Ваш гост! За мен е чест да споделя с Вас за моето творчество – иконописта. За тези, които не ме познават – казвам се Тошко Вачев, на 60 години съм и съм роден в град Бургас в Кулата на фаропазача. На първо място, за мен иконописта е призвание, дарба и мисия. Думата „икона“ означава образ. В църквата така се наричат свещените изображения на Иисус Христос, на Пресвета Богородица и на светиите. Те имат за цел не само да украсяват храмовете и домовете ни, но и да ни подтикват към молитва. Иконите са като книгите, но вместо с буквите, те ни говорят чрез образите и цветовете. Моето творчество започна точно преди 24 години. През далечната 1995 година видях една икона, която привлече погледа ми, а в последствие разбрах, че това е чудодейната икона на Пресвета Богородица – „Достойно ест“. До този момент рисувах рядко, защото службата ми към родината отнемаше доста време. Изглежда привличането от иконата беше много силно, защото изведнъж реших да опитам да сътворя нейно копие. Намерих модел и това се оказа първата моя изписана икона. И до ден днешен тя е окачена у дома и пази семейството ми. След нея започна дългият път по опознаване на творчеството „иконопис“. В началото бе много трудно, но ден след ден излизаха изписани икони от ръцете ми. Аз творя почти всеки ден и вече 24 години иконите, изписани от мен, са стотици – може би над 800. На всяка моя изложба представям между 60 и 100 икони в зависимост от големината на самата зала. Много от тях са дарени на приятели при прекрасни лични поведи, дарени в църкви и параклиси. Участвам благотворително във фондация „Мечта за дете“, създадена от г-жа Евелина Рускова, където дарените от мен икони участват в благотворителни търгове. Средствата от тях отиват за подпомагане на семейства с репродуктивни проблемни, за да се раждат повече деца в България. Мои творби се намират и в частни колекции в Америка, Ливан, Германия, Испания, Дания, Швеция, Гърция, Кипър, Сърбия и Украйна.
Фокус: Наскоро в Културен център „Морско казино“ в Бургас беше представена Ваша изложба, по време на която дарихте икона на свети Николай Чудотворец. Дарявате често творбите си, какво Ви провокира да го правите?
Тошко Вачев: На всяка една от моите изложби дарявам 1 или 2 икони, които да останат в съответните градове. Последната беше именно тази – в Културен център „Морско казино“, където дарих иконата на свети Николай Чудотворец на Людмила Кутиева – ръководител на  центъра. Иконата дарих с пожелание да закриля всички бургазлии, тъй като свети Николай Чудотворец е небесният закрилник на града. Изложбите, които направих през последните години, бяха 10. Четири от тях в Бургас, под егидата на Община Бургас, друга – в Белград, а освен това имах представени изложби в Созопол, в София и в Пловдив. Останалите две бяха  благотворителни изложби – по време на балове на фондация „Мечта за дете“ – едната от които се състоя в Бургас, а другата – в София. Предстои ми участие и във втората благотворителна изложба „От Никулден до Атанасовден“ в къща-музей „Георги Баев“, която се реализира отново под егидата на Община Бургас.
Фокус: А самата иконопис като изкуство, трудоемка ли е за усвояване?
Тошко Вачев: Не е лесно изписването на една икона. Художниците рисуват, а иконописците изписват. При вторите за всичко се използват много фини четки. Първо трябва да се намери подходящото дърво. В момента дори изписвам една икона, за която използвам 120-годишен дъб – материалът е от Велико Търново. Предпочитам чамови дъски, които преди това трябва да бъдат добре изсушени, на тях трябва да се положи плат, полага се основа от 7-8 пласта. Всичко това трябва да се изглади като стъкло, да се положи модела и тогава да за почне самото изписване. За изписването използвам яйчна темпера, използвам много златни контури, златен шлак метал, свободно злато или сребро. Всичко това допринася за изписването на една красива икона. Аз лично предпочитам да изписвам в руски стил, защото в него откривам много светлина и живот.
Фокус: А образите на кои светци предпочитате да изписвате?
Тошко Вачев: Основно в моето творчество присъстват образите на Иисус Христос, на Пресвета Богородица, на светците Николай, Георги, Димитър, Мина, Йоан Кръстител, Теодор Тирон и Теодор Стратилат.  Място намират и архангелите Михаил и Гавраил, които са главните архангели. От светиците имам доста изписани икони – предимно на света Анна, на света Марина, която дарих в Созопол по случай празника на града миналата година. Имам изписани още образите на света Елена, на света Юлия, на света Олга, на света Татяна, на света Евгения и на света Петка. Своето място намират и библейските сцени в моето изкуство. Те са по-трудоемки. Имам изписана икона на Рождество Христово, която беше специално подготвена за изложбата ми в Пловдив. Освен това изписах иконите „Тайната вечеря“, „Молитва в Гетсиманската градина“, „Разпятие Христово“, „Слизане на Иисус в ада“, „Успение Богородично“ и още няколко други.
Фокус: Това е огромен труд. Има ли хора, които ви помагаха през цялото време да успеете в начинанието си?
Тошко Вачев: Основно ми помага моето семейство. Искам да благодаря на всички тях. Искам да им честитя и празника, защото всички те са творци. Благодаря на съпругата ми Галина Вачева, на моите деца – Нана, Райна, Антон и на внучката ми Галина. Всички те са в основата на подготовката и реализирането на всяка една моя изложба. Една изложба ми отнема доста време, а за подготовката и реализирането ѝ всеки от тях си има своята роля и участва активно. А на Вашите слушатели бих искал да пожелая много здраве и късмет, да бъдат добри  християни, да има вяра в доброто, надежда за по-добри дни и любов към ближния. Да бъде!
Мария ПОПЧЕВА