Халил Летифов: Всяко увеличение на цени на билетите в транспорта трябва задължително да бъде добре премерено и преценено

Халил Летифов, председател на парламентарната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Поскъпване на хранителните стоки с до 1% и на автобусните билети с около 7,6% е очакваният ефект от въвеждането на ТОЛ системата от 1 март догодина. Изводът може да се направи от публикуваната оценка на въздействието на тарифата за таксите, които се събират за ползването на републиканската пътна мрежа. Документът е публикуван за обществено обсъждане. И още една неприятна новина от транспорта ни изненада през седмицата. Нов климатичен данък започва да се въвежда в много европейски страни и най-вероятно ще стане задължителен за държавите от Европейския съюз. На път е да оскъпи значително самолетните билети, особено тези, продаващи се от т.нар. нискотарифни авиокомпании. По предварителни данни новият екоданък ще увеличи стойността на билетите за линии в Европа с минимум 15%. Мнозина наричат тази информация спекулативна, сред тях е и българският министър на финансите Владислав Горанов. Но се разбра, че в Холандия билетите за самолети ще поскъпнат със 7 евро от 2021 година. Въпросът е обобщаващ – предстои ли поскъпване на транспортните услуги? Задаваме го на Халил Летифов, председател на парламентарната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Господин Летифов, по-скъп транспорт ли ще ползваме от новата година?

Халил Летифов: Това изложение, което направихте, в голямата си част е основателно. Това, разбира се, са и оценката за въздействие на наредбата, която е публикувана на сайта на Министерството на регионалното развитие, първо, свързано с ТОЛ  системата. Но така заложените тарифи, които там са публикувани, ние трябва да имаме предвид, че всъщност те все още се обсъждат. Ще видим след това дали те ще останат и кои ще приемат превозвачите. Тук според мен трябва да се направи равносметка: в крайна сметка обхватът на тези около 6000 км републиканска инфраструктура и така заложените цени колко повече постъпления ще донесат спрямо винетните такси, които се събираха за товарни и тежкотоварни автомобили, имайте предвид тези над 3,5 тона, които сега влизат в обхвата на ТОЛ системата, защото останалите около 14 000 км всъщност са освободени поне на първо четене от ТОЛ такси, но са освободени и от винетните стикери за товарните автомобили. В крайна сметка това се прави с презумпцията да има постъпления. Тези, които рушат повече, да плащат повече. Да има една справедлива такса за тези, които нанасят повече щети и вреди на републиканската инфраструктура. В крайна сметка, ако математиката покаже, че така системата, която е подготвена, не даде по-големи приходи от винетните стикери, които се продаваха за товарните и тежкотоварните автомобили, тогава остава въпросът, как точно ще изглежда тази наредба и дали наистина таксите равномерно ще се плащат. Да, ако има това увеличение или да предположим, че приходите от винетните стикери са били едно, а сега ще получим приходи две, разбирайте тогава, че разликата от тази единица ще бъде платена от крайните потребители или от крайния продукт, което разбирайте е този 1%, за който говорим. Ако това се случи по този начин, ако наредбата остане в този вид, с тези заложени такси, като аз изказвам съмнение, че това може би ще бъде променено или ще бъде отложен срокът, от гледна точка на това, че това е една тежка процедура, трудна за приемане и като организация. Виждаме съпътстващите разходи за изграждането на самата система. Но надявам се, че всичко ще бъде в срок. И аз неведнъж съм изразявал становището, че първоначалният вариант трябва да бъде в някаква степен гратисен, той да бъде щадящ, както за транспортния сектор, така и за крайните потребители, ако това наистина ще окаже увеличаване на цените на крайните продукти и услуги. От друга страна, тази директива, която виждаме, за вредните емисии и т.нар. поскъпване на самолетните билети, всъщност според мен на този етап, то тепърва ще влиза да се гледа в състава на Европейската комисия и в Европейския парламент да се обсъжда този документ. Хубаво е и ние да се запознаем с него, да видим как изглежда. Дали ще мине целия път за обсъждане, знаем, че там документите отнемат доста време да бъдат обсъдени и приети, да видим кои ще се възпротивят и кои всъщност са го подписали. Доколкото имам информация, не са всичките членки на Европейския съюз подписали документа. Което, разбирайте, че това в един момент може да го направи невалиден или да не бъде приложен. Но ако се приеме, тогава може и да очакваме увеличение на цените на самолетните билети. Докато не се запознаем със самия документ, сроковете, в които това ще се случва, защото обозримият срок, който цитирахте в Холандия, е 2021 година, като това разбираме, че е по-скоро прогнозно, отколкото взето решение. От друга страна, и Парижкото споразумение, и борбата за намаляване на вредните емисии са факт и трябва да кажем, че придават други измерения на проблема. Всъщност той става жизненоважен въпрос, в който се включват страните от Европа, а то е и тема на дебат при нас тук в България, в София, в големите градове, включително и при производителите на автомобили, които разработват все повече и повече технологии с щадящи вредни емисии или бълващи далеч по-малко вредни емисии. Но тези технологии струват скъпо, това означава като цяло и промяна на самите технологии. Инвестициите в този сектор са големи. Това неминуемо ще струва в някаква степен и увеличаване или поскъпване на тази услуга, поне в началото, докато се ограничат или се достигнат тези изисквания за намаляването на вредните емисии. Ако в някои сектори до 2030 година, поне първоначално беше заложено да стигне до 37, до 40 процента ограничаване или намаляване на вредните емисии. Това ще е свързано и с много разходи.

Водещ: Господин Летифов, да ви помоля за експертна оценка. Според вас, като гледате таблицата за тарифите на ТОЛ системата, тя повече ли приходи ще донесе за бюджета от винетките?

Халил Летифов: С тази наредба и с идеята, която е направена ТОЛ системата – идеята е да донесе повече приходи, за да възстановим и повече инфраструктура. С тази презумпция, че възстановяваме републиканската пътна мрежа и след това я включваме или разширяваме обхвата на ТОЛ системата. Ако това се случи и ние видим, че тя дава съответния резултат, аз мисля, че това ще бъде прието от обществото. На този етап, обсъждайки сега вече следващите седмици и публикуваните тарифи, ще трябва да обсъдим обаче и данните от трафика на камерите, а и на тези пътища, които специално влизат в обхвата, за да можем да направим една математика, защото на този етап, имайте предвид, с това, което е останалата, по-голямата част от инфраструктура е изключена и от облагане с винетен стикер, и от тол системата, това поставя под въпрос възстановяването на рушенето на пътната настилка. Означава, че тези 6000 км трябва да покрият приходите за възстановяването и на останалите 14 и малко повече хиляди километра. Което тук е въпрос на аритметика, за да видим какво ще се получи накрая. Но вярвам, че добре е преценено. И от друга страна, аз отново искам да изразя съмнение, че тези тарифи, които са публикувани, все още те са на обществено обсъждане и в крайна сметка те не са окончателно гласувани. Дали ще останат в този вид в края, ще видим след окончателното публикуване на наредбата и решението и на ретионалното министерство, и на Министерския съвет. И тогава можем да кажем в крайна сметка прогнозируемо как ще изглежда математиката като приходи от тази тарифа и от обхвата на ТОЛ системата.

Водещ: Това обаче ще доведе до поскъпване на хранителните стоки и на автобусните билети. Социалната цена поносима ли е и къде е буферът за нея?

Халил Летифов: България си остава най-бедната страна в Европейския съюз. Ние неведнъж сме изразявали нашата позиция за ускорено и догонващо развитие.

Водещ: Аз затова ви поканих, защото ДПС има концепция по въпроса.

Халил Летифов: Ако ние изпреварващо не започнем да увеличаваме доходите от една страна, инвестициите, от друга, ако не се увеличат доходите на семействата, на обикновените граждани, трудно ще се приеме всяко увеличение, колкото и минимално да е. Защото ние натоварваме семейния бюджет на всяко семейство, на всеки човек, а в същото време с този ръст, който имаме, да, икономиката се развива, но не е достатъчно, за да достигнем нашите партньори в Европейския съюз и от средното ниво, да не говорим за богатите страни в Европа. Ако ние имаме това изпреварващо развитие, ще се понесе увеличението на билетите и за самолетите, и за автобусите, и за по-нови щадящи емисионно автомобили. Всичко това разбира се е необходимо, защото ние ще сме изправени, освен чисто икономически да отговорим на очакванията на българските граждани, но от друга страна, да отговорим на очакванията на новите технологии и на заложените документи в следващите 5 и 10 години. Така че при нас е задължително да търсим тази форма на ускорено и догонващо развитие, за да отговорим първо на реалността в следващите 5-10 години, и след това, по-важното според мен, на очакванията на българските граждани. Защото тук с 1%, там с 1 лев, тук с 5 евро – всичко това, разбира се, е за сметка на крайния потребител или българските граждани.

Водещ: Да, защото ако всяка стока се повиши с 1%, на колко ще излезе стойността на потребителската кошница? Тези проценти не трябва ли да се съберат?

Халил Летифов: Разбирайте, че ще поскъпнат и стоките, и услугите, а и отделно като себестойност косвени дейности, съпътстващи тази услуга – оттам вероятно ще има допълнителни разходи. Това ще носи със себе си не само единия процент, вероятно и други. Но, ако компенсираме с увеличение като цяло икономическия ръст и доходите на хората, това няма да е толкова тежко за понасяне.

Водещ: И по другия въпрос, по другите билети, очакващи повишение – самолетните. Стана дума колко държави са подписали декларацията. 8 държави са, господин Летифов, ние сме деветата. И това са Швеция, Германия, Франция, Италия, Дания, Люксембург, Белгия, Нидерландия – това са най-развитите страни от Европейския съюз. Хубаво е да се съизмерваме с тях, но, както се казва, по хала ли ни е?

Халил Летифов: Всяко увеличение, което би се случило за сметка на българските граждани, трябва задължително да бъде добре премерено, добре преценено. Затова задължително да се провери. Ще се запознаем следващите седмици и месец с този документ. Според мен той ще подлежи на сериозен дебат и в европейските институции, а и тук в България. Ще видим спекулативно ли е това или действително се очаква това увеличение на тарифите и каква ще е причината за това нещо. Разбира се, това е икономически принцип, но за в бъдеще трябва да се има предвид, че ограничаването на вредните емисии ще струва все по-скъпо. Но по отношение на този документ, много ми се ще първо да се запознаем, да можем да представим какво визира, какво е записано в него и дали това отговаря на думите на финансовия министър, че това е спекулативно, или реално ние ще очакваме при влизането му в сила, което очаквам наистина да бъде след повече от година, имайки предвид темпото, с което се вземат решения в Европа, как това ще се отрази на крайната цена на билетите. Това е съществено.

Водещ: Дали няма да е добре да се помисли междувременно и за алтернативния жп транспорт и железопътната свързаност с другите страни членки на Европейския съюз? Защото самолетните билети могат да увеличат цените си и за мнозина български граждани да станат непосилни?

Халил Летифов: Споделям вашето разбиране, защото ние сме правили няколко пъти предложения и в държавния бюджет, и не само в комисията, и като ДПС, че всъщност бъдещето ще бъде все повече в полза на жп транспорта. Първо, той си остава екологично най-щадящия транспорт, най-сигурния от гледна точка на сигурността на пътниците, и ще си остане и най-достъпния. От тази гледна точка, има няколко програми по ОП „Транспорт“, няколко участъка, които се развиват. Ние следваме и трябва да следваме този „път на коприната“, който свързва България с другите страни на изток, но и свързва България на запад от нашите съседи, през фериботите с Италия и на север с цяла Западна Европа. Има своето бъдеще железопътният транспорт. И неговото бъдеще е той да се развива, да се модернизира. Това струва скъпо, разбира се. Инфраструктурните проекти там са за сериозни стойности. Но, въпреки това, ние сме длъжни да инвестираме там, да развиваме този жп транспорт и от друга стана, като алтернатива на намаляването на тежкия трафик, на тежкотоварните автомобили, а и не само. Виждаме, че се задъхваме от автомобили и по градовете, и по нашата републиканска инфраструктура. Така че е задължително да му дадем шанс на железопътния транспорт, той да стане и достъпен, и желан, атрактивен не само за българските граждани. Така, както са инвестирали и другите страни, както Турция, Азербайджан, Китай на изток, за да може жп линията да стигне до България през Свиленград, така и от България тя да стигне до цяла Централна и Западна Европа посредством свързването с нашите съседи. Така че това е планирано и според мен е задължително да се случи. Защото, от една страна, ще облекчи тежкия трафик, освен всичко друго, като замърсяване, но виждаме и какви са жертвите по пътищата. От друга страна, това си остава достъпен транспорт, който, ако бъде модернизиран, достатъчно свързан, добре планиран, смятам, че той отново ще бъде припознат и от българските граждани. Но само да припомним, че в Европа жп транспортът заема между 8 и 12% от ползването от своите граждани, докато в България този процент е около 2-3%. Имаме доста работа, която трябва да се свърши там, но жп транспортът е бъдещето.

Водещ: Да, има и потенциал. Тези въпроси кога ще влязат за обсъждане в ръководената от вас парламентарна комисия по транспорт?

Халил Летифов: По отношение на жп транспорта – тази тема се следи постоянно. Но там сроковете са 2024-2025 година за първите участъци. И да има някаква свързаност, няма да е по-рано. Примерно в големите градове с по-висока скорост, по-модерни влакове, има отново процедури за купуване на подвижен състав, на модерни мотриси и вагони. Но всичко това ще се случва във времето и сроковете за изпълнение и за доставка се планират за 3-5 години и повече. Но нека това да върви. Следи се пози процес. Въпросът е то да се случи, защото там наистина нещата се случват малко по-бавно. Но тази свързаност ако се направи, ние ще отговорим на намаляването на вредните емисии, ще облекчим и трафика, но ще има и още един алтернативен транспорт, който да гарантира на хората приятно и сигурно пътуване. Така че тази тема е пред постоянен обектив, ако мога така да се изразя. А темата за самолетните билети – тя вече е актуална, така че следващата седмица още мисля, че там ще започнат разговори, дебати, за да се запознаем с цялата тази процедура и документа, който е подписан – какво съдържа, какво следва след него като последствие, след това ще информираме и обществеността. Що се отнася до автомобилния транспорт, там темата ще става все дълбока и все по-тежка, предвид и на многото тежки пътнотранспортни произшествия, големия брой жертви, травматизъм, но и не на последно място, голямото замърсяване, което всички ние усещаме в големите градове.

Цоня Събчева