Харалан Александров: Българската политика напоследък се движи много повече от страсти, фантазии, страхове, тревоги и емоции, отколкото от рационални аргументи

снимка: pixabay.com

Харалан Александров, социалния антрополог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Разрастват се огнищата на болестта африканска чума по свинете, въпреки предприетите мерки за ограничаването й и обхваща три области: Русенска, Разградска и Плевенска. Вече 19 са огнищата на чумата в страната. Десетки хиляди прасета трябва да бъдат умъртвени. В опасност е оцеляването на отрасъла „Свиневъдство“, чуват се гласове за екологична катастрофа. Междувременно парламентът се превърна в арена за битка по темата. От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че търсят политическа отговорност за навлизането с бързи темпове и за разрастването на чумата по свинете. Според опозицията отговорни лица са министърът на земеделието, началникът на БАБХ, председателят на Централни епизоотичен съвет. От БСП уточняват, че в последните две години са алармирали на парламентарен контрол и в земеделската комисия с въпроси, питания и обсъждания. От партията посочват, че Националният епизоотичен съвет не е заседавал почти година. От ГЕРБ от своя страна отговарят, че предприетите от БАБХ мерки срещу чумата от свинете са най-адекватни и бързи. От управляващите уточняват, че липсата на ваксина срещу заболяването – единственият начин, по който да се действа, е чрез убиване на прасетата и така да се спре разпространяването на заразата. Превръща ли се африканската чума от икономически проблем в социална метафора? Можем ли да я разглеждаме като продукт на институционалното нехайство и средство за политическа употреба? Поканих за по-нестандартен поглед към явлението, което само по себе си е много тревожно, социалния антрополог Харалан Александров. Г-н Александров, не е нова идеята заболяването чума да се разглежда в смисъл като поражение от катастрофа и съпротивата към нея? Албер Камю го е направил великолепно в едноименния си роман. Сполетялата ни африканска чума само бедствие по свинете ли е или в някакъв метафизичен смисъл можем да я разглеждаме като предупреждение и ако да, към какво?

Харалан Александров: Ако искате да разглеждате някакво явление в метафизичен смисъл или като поличба за нашите грехове, като проклятие за лошотията ни, винаги можете да го направите. Има предостатъчно поличби и знаци, които постоянно ни дава светът, ако изберем да мислим суеверно. Приликите са много по-малко от разликите. Аз,  разбира се, не съм нито лекар, нито ветеринарен лекар и вероятно би трябвало да се консултирате с епидемиолог какви са характеристиките на това заболяване. Но според мен ключовата причина, за да го интерпретирам катастрофично и метафизически като метафизично зло или като наказание за греховете ни, е самата дума чума, която е натоварена с много страхове и колективни спомени. Всички знаем или поне образованите хора знаят, че някъде в средата на 14 век е черната чума, черната смърт са я наричали, е унищожила една значителна част от Европа, според някои близо една пета от населението е загинало в ужасни мъки. След това има още няколко страховити епидемии, които водят до демографски, икономически и политически промени. Отварят пространство за териториални завоевания, обезлюдяват цели градове. И в този смисъл нашата историческа памет е натоварена с много тревожни асоциации на самата дума чума. Най-вероятно, ако преводът от английски не беше чума, а треска, тъй като на английски е fever – треска по свинете, нямаше да има такива страховити асоциации и щяхме малко по-трезво и по-спокойно да се отнасяме към тази материя. Но че във възбудените от лятната жега умове на част от нашие сънародници придобива страховити измерения чумата, няма никакво съмнение. Чумата по свинете. Всъщност това е повод да си дадем сметка за няколко неща. Първо за изумителния прогрес, който е постигнат от модерната наука и медицината, нещо, което често сме склонни да забравяме и да се отнасяме твърде безотговорно към него. Спомням си например кампанията срещу ваксините, които са животоспасяващи, които според една категория хора са вредни, безсмислени и са обяснени като конспирация. Другото, за което е добре да си дадем сметка, е начинът, по който експлоатираме бедните животни. Прасето е същество, с което ясно е, че аз апропо се занимавам с хора, а не с прасета, но има доста прилики не само поведенчески, а и биологични между прасето и човека. Във всеки случай то е огромна част от нашата месна диета и това, което се случва в момента с избиването на големи свинеферми, е добър повод да си дадем сметка, как сме го поробили и сме го превърнали в нещо, което живее кратко и злощастно. Ние угояваме прасенцата, те рядко доживяват една година, за да ги погълнем. Сега, когато не можем да ги погълнем, пак ще ги избием, но ще ги заровим. И това вече е повод за драма и тревога. Не е лошо да си дадем сметка, че когато не ги заравяме, а ги изяждаме, ние всъщност ги избиваме в не по-малки количества. Развъждането на прасета с цел масово изтребление, тази хекатомба, на която се отдаваме с голяма радост и която е част от веселие и която е част от нашата традиционна култура, особено в Коледните дни и седмици, е нещо, което е доста кръвожадно, ако се замислим. Така че според мен е много повече повод за размисъл, отколкото повод за паника. Що се отнася до втората част от въпроса ви, дали ще бъде използвано политически, няма никакво съмнение, че ще бъде използвано. Българската, а и не само българската политика напоследък се движи много повече от страсти, фантазии, страхове, тревоги и емоции, отколкото от рационални аргументи. И по начина, по който вече се случи с една предишна такава епидемия по животните, аз имам спомени за разплакани баби, за политици, прегръщащи козлета, които подлежат на евтаназия и за други драматични и сърцераздирателни сцени, разпространявани в социалните медии. Няма никакви причини сега някой да не отиде и да се снима с бедните прасенца, осъдени на изтребление в името на прекратяване на заболяването. Това е, което мога да кажа. Не съм компетентен, за да оценя дали са се справили добре институциите, дали БАБХ и всички там органи, които би трябвало да следят за тези развития, са реагирали навреме и са реагирали достатъчно интелигентно. Със сигурност, ако не е чумата по прасетата, ще измислим някаква друга катастрофична метафора, която да опише нашето преживяване за загуба на контрол и за катастрофично бъдеще, което е много  изразена характеристика на късно-модерната епоха. Сега вече това идва в България по силата на ускореното развитие.

Водещ: Именно тази катастрофична метафора ние бихме могли да я намерим в редовете на Камю. Той пише за чумата по друг повод – войната.

Харалан Александров: Той пише по повод на войната, по повод на нацизма, по повод на менталната чума и очевидно при него тя е конкретна метафора, която е разположена в конкретен контекст.

Водещ: Можем ли да прехвърлим тази метафора в днешен контекст?

Харалан Александров: Категорично не. Светът никога не е бил по-мирен, по-хуманен и не е бил по-цивилизован. И постиженията в последните десетилетия са смайващи в това отношение. Категорична е статистиката за това. Много повече хора умират от автомобилни катастрофи, отколкото от войни. Много повече. На второ място след автомобилните катастрофи не знам дали знаете, коя е най-честата смърт в развитите страни. Подхлъзване в банята. Просто падат и си чупят главите в ръбовете на ваните или на умивалниците. И това е така, защото страшно много хора имат бани, да не кажа всички. Хлъзгави плочки с течаща вода. Нещо, което е било абсолютно немислимо допреди 100-200 години – да имаш вода вкъщи. Тоест това е страничен белег от цивилизацията. Друг източник на смърт е затлъстяването и болестите, свързани с него. Хората не умират от глад, умират от преяждане, включително с крехки прасенца, които отглеждат, за да умъртвят в невръстна възраст и да се натъпчат с тях. Така че от гледна точка на човешкото благополучие никога не сме били по-добре и никога не сме били по-уплашени и по-объркани същевременно. Ние нямам опит с това да живеем толкова богато и толкова дълго, здравословно и да интегрираме толкова много нови развития в нашия живот, които всекидневно индустрията, икономиката, науката и технологиите ни предлагат. Така да се каже основното предизвикателство към нас не е стихията, не са епидемиите, не са притесненията на дивия природен свят, а са тези стихии, сътресения и епидемии, които ние сами пораждаме. Само в този смисъл е релевантна интерпретацията на Камю – че всъщност злините вече са в нас, те са човешки злини. Това са злините, които ни застигат. И една от тях е самото ускоряване на развитието. Забележете между другото, че в последните една-две седмици другата страховита фантазия, другият катастрофичен ужас, който витае и превзема умовете, е пробивът на хакери в базата за данни на НАП.

Водещ: Има ли връзка между двете явления?.

Харалан Александров: И двете са разновидности на катастрофичната фантазия. Появи се фигурата на белия хакер, която е крайно загадъчна, разположена е вече в сложна конспирация, разбира се, и когато има бял, винаги има и черен. Идеята за бяло автоматично поражда своето противоречие. Това за мен е очевидно препратка към бялата и черна магия. И според мен това е голямата тема на нашето съвремие да разберем това нещо, което правят технологиите, изкуственият интелект, алгоритмите. Между другото тези дни беше глобен 5 млрд. Фейсбук, и то от Американския сенат, не от кого да е, от една от най-овластените институции в света. Цялото това усещане, че някакви технологии, които сме създали да правят живота ни удобен, почват да ни създават проблеми, почват да излизат от контрол, което е много устойчив сюжет в част от катастрофичните, апокалиптични филми, които всички сме гледали. Та този въпрос стои много драматично и големият въпрос, който ние си поставяме, но зад него стои, дали иска да направи нещо добро на обществото, или напротив, иска злина да направи, или и двете, въпросът за автора на този пробив. Всъщност е въпросът за това, дали магията на технологиите е бяла или черна. Това е въпросът, на който ние трябва да отговорим и отговорът не е прост. По-добър ли ни прави живота, или по-лош, бяла или черна е тази магия? А що се отнася до другата голяма фантазия, и да се върне накрая може би към темата за чумата, тъй като отговаряйки за Холивуд и за опитомяването на фантазиите и тяхната визуализация в киното, не знам дали следите жанра на катастрофичните филми, той периодично ни предлага нов стрес и нов ужас, който ще ни връхлети. И той включва от глобална катастрофа, от падане на метеорит на земята, от епидемия или пандемия по-скоро, и прочее, и прочее. Разбира се, един алгоритъм, който точно избира хората. Но в сюжета, в който имаме нова чума, забележете, че това е чума, от която ние не умираме, а мутираме. Характерният сюжет е, че зловещ вирус, който някъде се е завъдил или някой е развъдил злонамерено или някой недотам злонамерен излиза от контрол, напада ни и ние, забележете, не изчезваме, не се случва това, което се случва през Средновековието и после през Ренесанса, преди това и през по-ранни времена, а именно масова смърт, се случва масово зомбиране. Хората се превръщат в зомбита или някакъв друг неприятен вид, или чудовища, които да се ядат и да се разкъсват. Едното от възможните обяснения за това е, разбира се, сюжетно обяснение – просто ако всички умрат в първите 30 минути от филма, няма какво да гледаме до края. Много по-интересно е чудовища да преследват пищящи жертви. Но другото обяснение е нашата интуиция, че нещо се случва с нашия вид, че по някакъв начин сме стигнали границата, отвъд която нашите: технология, медицина, особеността ни да манипулираме гените си започват заплашително да излизат от контрол или поне да стават зловещи и така да се каже метафизични предизвикателства, които досега не познава нашата цивилизация. В този смисъл всяка асоциация с чума, с вирус, с епидемия носи много голям не само политически, но много голям културен заряд и води до дълбоко разтревожване. Опитвам се, надявам се с тези примери, които дадох, да аргументирам тезата си, че това разтревожване има своите по-дълбоки основания, че не са просто фантазия на скучаещи през лятото преяли със свинско хора.

Водещ: И много важно нещо, за което искам да ви попитам, за един прочит на посланието на „Чумата“ на Камю, че: чумният бацил никога не умира, никога не изчезва и може да дойде ден, когато за нещастие чумата отново ще събуди своите плъхове и ще ги изпрати да умрат в някой щастлив град“.

Харалан Александров: Точно така, не само не изчезва, той се адаптира и се трансформира. Цялото ни съществуване и огромната част от нашата биологична направа е постоянна борба с други форми на живот, които спрямо нас са разрушителни, които се опитват да ни убият всеки миг. А нашата изключително съвършена, дали е продукт на еволюция или на Бог, е друг въпрос, човешка направа успява да се справи доста ефективно с тях, особено с помощта на модерните медицина и технология. А ако говорим в метафоричен план, същото можем да кажем за разрушителността на човека. Човешката агресия, склонността ни към насилие, алчност, потисничество, злоба и лошотия никога не изчезват, може да бъде потисната, може да бъде контролирана, може да бъде канализирана, може да бъде удържана, може да бъде отместена, но бацилът на тази метафорична чума живее в нас, живее в нашите умове и в нашия егоистичен свят и винаги застрашава да избие на повърхността и тогава се случват тези стряскащи епизоди на разрушителност и насилие, които продължаваме с този наш толкова богат, подреден, благополучен свят, който, както вече казах, само привидно изглежда хаотичен. Истината е, че зад всяка от големите драми на съвремието всъщност стои развитие, не стои липса на развитие. Например един очевиден факт, той не е очевиден, той трябва малко да се замисли човек, че най-големият ужас на милионите хора, които се опитват да мигрират към развития свят, главно САЩ и ЕС, са продукт не единствено на забогатяване. Всъщност тези хора могат да направят това усилие, просто защото могат да напуснат. Достатъчно са развити техните страни, за да могат да имат средствата, информацията и готовността да ги напуснат. Те имат телефони, те имат медии, те виждат как живеят истински богатите общества и искат да отидат при тях. Това е било напълно немислимо преди 50 години, когато са били напълно затворени и изолирани в своето битие. А това, което изглежда неудържим проблем, всъщност е резултат от развитието. Същото е с пренаселването, което е пряк резултат от ваксините между другото и от усилията на Световната здравна организация, намаляването на детската смъртност, същото е със застаряването, което е пряко следствие от продължителността на живот, отново в резултат от забогатяването. Така че ние постоянно, постигайки нашите мечта да живеем богато и благополучно, създаваме проблеми. Най-драматични, извън съмнение, проблеми с екологичната среда, с изчерпването на ресурсите и замърсяването на планетата, което обаче е предмет на отделен разговор.

Водещ: Г-н Александров, прозира ли зад политическата проза, бих казала понякога скука, злините, които протягат пипала към нас?

Харалан Александров: Разбира се,  една от основните задачи на политиката е да удържа злото. Политиката ключовата й функция е да налага цивилизования, правовия, демократичния ред в едно общество. Смисълът на властта е да монополизира насилието, да направи невъзможно практикуването на злината от този, който може да си позволи да се отнася агресивно спрямо по-слабите от него. Това е фундаментът на политическия ред, класически описан. Там хората се събират, сключват обществен договор, овластяват институциите или краля, или там някакъв могъщ барон, за да ги защитава от злината.

Водещ: Като се интерпретира в българската действителност, как изглежда?

Харалан Александров: Ами много ясно изглежда. Българската действителност, понеже не сме стигнали на етапа, в който вярваме на формалните правила, ние продължаваме да сме на етап персонализъм. Това ще рече в публичен и социологически план, че имаме много по-голямо доверие на отделни личности, отколкото на институциите, които стоят зад тях. Така да се каже, ние продължаваме да вярваме и да делегираме нашето доверие да ни защитят от злините, от собствената ни разрушителност, от заплахите и прочее ярки, силни политици. Класически пример е кариерата на премиера Борисов. Човек, който очевидно създава усещане у част от населението, че някак си контролира нещата и ги движи в някаква добра посока. И това е много по-важно, съответно политическата динамика много повече зависи от симпатиите или антипатиите, от доверието или недоверието към определена мощна политическа фигура, отколкото от начина, по който действат институциите. Съвсем  ясно е, че българският политически живот е доминиран като живота на повечето страни от същите страхове и тревоги, но просто при нас е много по-персонализирано всичко. Забележете обаче, че това започва да се случва и в други страни. Факт е, че на много места начело на обществата в този турбулентен период застават могъщи фигури с популистки профил. Тръмп в Америка, Борис Джонсън в Англия и т.н., е много ясно доказателство, че когато преминават през трансформация, когато са изправени пред предизвикателство, себепричинено предизвикателство в случая с Великобритания и Брекзит, всички общества без изключение прибягват до този механизъм. Това не знам дали е успокоително, но не сме единствените, които започват да се оглеждат за силна фигура, когато се докарат до трудни времена. А трудните времена са трудни, не защото обективно се случва някаква голяма драма или катастрофа, слава Богу, чума не се е случвала много отдавна, най-многото което може да се случи, е грип или чума по прасетата. Но по силата на динамиката на развитието постоянно създаваме предизвикателства, с които ни е трудно да се справим. Оттук това усещане за драматизъм, който е моделът на това десетилетие.

Цоня Събчева