Христина Георгиева, Опитна станция по поливно земеделие: Високите температури се отразяват негативно на житните и на зеленчуковите култури

В Пазарджишко приключи жътвата на ечемика и масово се жъне пшеницата. Радио „Фокус” – Пазарджик разговаря с Христина Георгиева, директор на Опитната станция по поливно земеделие за добивите и отражението на високите температури и променливото време на зърнените и зеленчукови култури в региона.

Фокус: Госпожо Георгиева, какво е състоянието на житните култури в Пазарджишко и какви добиви се очакват?

Христина Георгиева: Тази година не е много благосклонна към житните култури, както се очакваше. Първо, имаме отражение на резките промени в температурите, каквито наблюдавахме и през последните дни и второто е есенната подготовка на почвата, която закъсня. Братимостта беше по-слаба и добивите от зърнените култури са малко по-ниски, отколкото се очакваше. И тези резултати са въпреки факта, че тази година няма ръжди и фатални заболявания, както друга години върху флаговия лист на житните. Общо взето нещата за зърнените култури вървят добре. Сега времето е много благоприятно за жътва. В равнинната част на Пазарджишко почти приключи жътвата на ечемика. Вероятно в по-хълмистата част има все още някъде да се жъне, но се влиза вече масово в пшеницата. Това важи за някои по-ранни сортове, които по-рано са узрели. В момента се жъне усилено пшеницата. Добивите са добри, но все още не може да се каже колко килограма ще добият стопаните от декар, защото много бързо се променят нещата в зависимост от атмосферните условия.

Фокус: Отразиха ли се и по какъв начин на житните култури високите температури през последните седмици?

Христина Георгиева: Бързото преминаване на пшеницата от една фаза в друга – от млечна към восъчна, към пълна зрелост, доведе до по-ниска абсолютна маса на зърното. Това е в резултат и е станало факт заради засушаването, съчетано с високи температурни суми. През Пазарджишки регион премина така нареченият суховей, който се очакваше от производителите. Той допринесе за по-бързото развитие на насажденията. Там, където локално паднаха дъждове, картината е по-различна, но тези площи не са много в Пазарджишко. В региона повечето площи са със сух режим”, поясни експертът. „От друга страна високите температури ускориха жътвата, която малко закъсняваше в областта. Сега вече всичко е в пълна зрелост и дейностите вървят в нормални срокове.

Фокус: Какви са ви наблюденията за пролетниците в региона. Какво е състоянието им?

Христина Георгиева: Пролетниците вървяха много добре, докато се появиха високите температури, съчетани със сух климат. Слънчогледът в региона не се полива и имам наблюдение, че подгарят долните няколко листа. Това е показателно за засушаване. Може би ядката на слънчогледа ще бъде в умален размер. Има опрашаване, защото те вече са в края на цъфтежа си, дори и късните сеитби. Ранните са с наедрено зърно, а късните са в момента на млечна зрелост на наедряване и там ще рикошира тази суша.

Фокус: Сега имаме високи температури, очаквате ли да се отразят на другите култури.

Христина Георгиева: В момента цъфти царевицата, но при нея не говорим за засушаване, защото тя е при поливни условия. Но има хибриди, които, при засушаване и ниска атмосферна влажност не се озърняват, тоест, няма опрашаване и кочаните могат при някои хибриди да останат празни. Това е при температури, близки до 40 градуса. Същото важи и за голяма част от зеленчуковите култури – така нареченото абортиране на цветовете, при което цъфтят, но не връзват. Това се наблюдава най-масово при пипера, патладжана и по-слабо при доматите, но някои от сортовете има такава тенденция. Там, където има оросяване, няма проблем. Но там, където се забавят поливките, особено с течаща вода и по-рядко се полива, се получава абортиране на цветовете.

Фокус: Да кажем нещо и за овошките.

Христина Георгиева: Овошките пострадаха от силните ветрове, така наречените бури, които минаха. Голяма част от плода се бутна на земята. От това, което остана, добре оплодени, с много плод са летните сортове сливи. Такива са и костилковите – кайсията, прасковите, където са запазени, защото пострадаха от къдравост. Ябълките имат малко алтернативност през тази година, но вероятно, където агротехниката е спазена, все някакви резултати ще има.

Теодора ДИМИТРОВА