Христина Георгиева, Опитна станция по поливно земеделие: Недостатъчната влага и ниските температури се отразяват негативно на пролетните култури и овошките

Licensed for use by LXR , for a period of five years from shoot date.

На много места в Пазарджишко започна пролетната сеитба. За условията, при които се извършва сеитбата, отражението на ниските температури върху овошките в региона и подготовката за засаждане на зеленчуци Радио „Фокус” – Пазарджик разговаря с Христина Георгиева, директор на Опитната станция по поливно земеделие.

 

Фокус: Госпожа Георгиева, какви са условията за пролетната сеитба, която вече се извършва в региона?

Христина Георгиева: Сеитбата на слънчогледа в Пазарджишко малко закъсня, защото нямаше добри условия. Там, където стопаните избързаха преди последните дъждове и засяха, резултатите са повече от добри, защото поникна много равномерно. Там, където закъсняха със сеитбата на слънчогледа, имаме шарени посеви. Това значи, че на едни места при наличие на влага семената са поникнали, а на други, където семената са останали на сухо, не са поникнали, като това е предимно там, където се работи с по-стара техника. При царевицата имаше условия за подготовка на почвата и бяха благоприятни, но самата сеитба е почти на сухо. В момента в региона имаме нужда от валежи. Това е по-скоро локално, защото по моя информация от страната към Родопите след река Марица има превалявания и условията са благоприятни и посевите няма как да не поникнат. Температурите са достатъчно високи и има условия за поникване там, където превалява. В северната част на областта обаче, която е характерна с валежна сянка и рядко вали, сушата вече се усеща, както за поникване на пролетните култури, така започват вече да имат нужда и житните култури от влага. Надяваме се, че по празниците ще паднат количества от 10 до 15 литра на квадратен метър, които ще спасят положението.

Фокус: Влагата от снега през зимата не е ли достатъчна за почвата?

Христина Георгиева: Тази влага се намира по-дълбоко в почвения слой, а при пролетната обработка на площите се разрохка горният почвен слой. В резултат на това се загуби влагата и сега има нужда от валежи.

Фокус: Кажете ни повече за дейностите по подхранване на културите. Какво извършват в момента стопаните?

Христина Георгиева: При житните култури стопаните трябва да са приключили с подхранването и с хербицидите. Сега обаче трябва да се внимава много с появата на болести по житните. Ние допреди две-три години нямахме проблем нито с ръжди, нито с другите зарази по житните култури, но от няколко години това вече не е така и трябва да се внимава. По мои наблюдения там, където са внесени фунгициди за борба срещу гъбните болести на по-мощни фирми, проблемът е решен и посевите са в много добър вид. Там, където не са внесени, трябва да се проверява за ръжди най-вече и, ако се налага, при едно продължително оросяване или гутация – сутрешната роса по житните, тъй като също има условия за поява на гъбните зарази. Трябва да се наблюдават и да се преценява кое е по-ефективно – дали да се спести разходът за фунгицид или да се спаси растението от заболяване. Това зависи от опасността от появата на болестта.

Фокус: През последните дни в областта имахме много ниски температури сутрин. Как се отрази това на овошките?

Христина Георгиева: Имам наблюдения, че при цъфтящите в момента на ниски температура овощни видове част от цветовете са абортирали, тоест, осланени са. Но това е за тези растения, които са изложени на по-силни ветрове. Тези, които са били на по-закътани и припечни места в склоновете, няма опасност. Там, където цветът е прецъфтял към момента на ниските температури, също няма опасност. Това са ранноцъфтящите каквито са кайсията и някои прасковни видове. Те цъфтяха доста рано и в завръз са по-издръжливи в сравнение с моментно цъфтящите, при които най-чувствително е близалцето и при които при промяна в климата към отрицателни температури са възможни повреди.

Фокус: В Пазарджишко вероятност за слани има и в началото на месец май. Според вас отминала ли е опасността за културите?

Христина Георгиева: Тези аномалии са непредсказуеми, но се надявам в нашия район да не пада повече слана. Всичко е възможно и затова не се препоръчва изнасянето на ранните разсади от зеленчукови култури, защото те също са податливи на осланяване. Картофите вече поникнаха и също са чувствителни към сланата и може да пострадат.
Фокус: Какви дейности извършват в момента зеленчукопроизводителите в региона и какво предстои?

Христина Георгиева: Зеленчукопроизводителите със средноранно и късно производство в момента произвеждат разсада и извършват подготовки на площите за засаждането. Има обаче и производители с по-ранно производство. При тях, ако растенията са в полиетиленови оранжерии, е добре. Но ако са в тунели, опасността от измръзване и поражения остава.

Теодора ДИМИТРОВА