Христина Калчева, ИМ-Клисура: Христо Г. Данов винаги е поставял интересите на обществото над личното си благоденствие

Христо Груев Данов

Интервю на Радио „Фокус” – Пловдив с Христина Калчева, уредник в Историческия музей в Клисура, за живота и делото на Христо Груев Данов:

Фокус: Г-жо Калчева, Христо Груев Данов е български възрожденски учител, родоначалник на книгоиздаването в България. Какво трябва да знаем за него и за живота му?
Христина Калчева:  Много е трудно да се намери най-точната дума, с която да се определи делото на Христо Груев Данов, защото той е безкрайно интересен като личност.  Един човек, който винаги търси и винаги е активен до последните дни от своя 83-годишен живот. Енергичен  и трудолюбив, няма нещо, с което той да се захване и да не доведе докрай. Първо наистина е бил учител, след това книгоиздател, книжар, издава дори вестник и то не кой да е, а първия общобългарски всекидневник „Марица“. След Освобождението Христо Данов продължава да бъде активен общественик, дори индустриалец. И този велик българин получава своите първи уроци както по четмо и писмо, така и по родолюбие в малкото градче Клисура. Мнозина не знаят, че Данов е роден в този малък подбалкански град, защото го свързват с Пловдив – градът, в който най-пълно той успява да разгърне своя потенциал. Корените на Христо Данов са точно от бунтовна Клисура и това безспорно налага отпечатък върху неговия характер. Той упорито се бори с всички трудности и несгоди в живота, а в неговия те не са никак малко. Роден е в семейството на заможен абаджия и още преди да навърши 9 години Христо остава сирак. Макар сирашкият хляб да е корав, нищо не може да откаже Данов от учението. Неговата любознателност и увлечението към книгите са забелязани от баща му и затова той го записва в Клисурското килийно училище когато е на 6 години. Христо доказва, че баща му не се е излъгал и става най-добрия ученик в училището. После разбрал, че знанията, които дават килийните даскали, са крайно недостатъчни, Той се обучава при едни от най-известните възрожденски учители – Сава Радулов в Панагюрище, Найден Геров и Йоаким Груев в Копривщица. През 1850 Христо Данов сбъдва мечтата си и самият той става учител. Първо в Стрелча и то за съвсем кратко време за 6 месеца, но през този период той успява да отвори за наука не само душите на децата, но и на техните родители, като при това ги обучава напълно безплатно. Това се случва и в Перущица, където Данов учителства до 1853 година. Той преподава по взаимоучителния метод, като съкращава таблиците на Неофит Рилски наполовина и ги превежда на говорим език. Наред с псалтира, той преподава история и други светски предмети. След двугодишното учителстване в Пловдивското епархийско училище в Пловдив, през 1856 година Данов се връща в родния си град, за да даде „истинска наука и на клисурци“. Клисурци са свикнали в града им да има всеучени даскали. Сведенията за първото училище в Клисура са още от зората на Възраждането – около 1785 година. Точно тези клисурци, след приключване на годишния изпит, горещо молят Данов да остане в града поне за още една година. За този период той успява да съдейства за създаването на Девическо училище, урежда поща между Клисура и Пловдив. Основите на светското образование, които той поставя, са толкова здрави, че града се превръща в своебразен център за подготовка на учители. Дори самият Вазов възкликва, че по онова време Клисура изнася псалтове , тоест учители, така както Сопот изнася лук и чушки.
Фокус: С какво е свързано делото на Христо Груев Данов?
Христина Калчева:  Наистина са много нещата, които могат да се говорят за него. Може да започнем оттам, че той е един от първите наши възрожденци, които разбират, че народа първо трябва да се образова, че му е необходима светлина, както Данов казва, и тогава той може да мисли за политическата си свобода. Данов започва да се занимава с издаване на книги. Още докато учителства, той започва да върши това. Първата отпечатана от него книга е през 1855 година в Белград. Това е едно календарче, наречено „Старопланинче“, с което се поставя началото на модерното книгоиздаване по българските земи. След края на учебната година 1857-58 година в Клисура, той вече не се занимава с учителстване, а се отдава изцяло на книгоиздаване. Още през лятото на 1857 година, заедно с със своите съграждани – учителят Ячо Труфчев и книговезеца Нягул Бояджийски, той учредява в Пловдив дружествена книговезница. Постепенно дружеството прераства в книжарница и издателство. През 1862 година се преименува на книгоиздателство „Христо Груев Данов и сие“. И Данов, подобно на другия наш книгоиздател по онова време Драган Манчов, основава клонове в Русе, Велес, София и Лом. И благодарение на тях , Дановите издания стават основа на новобългарското образование в Мизия, Тракия и Македония. До Освобождението издадените от Данов учебници и учебни пособия са около 1000 на брой. Техни автори са най-добрите български учители. Създадени са по най-добрите за времето си европейски модели. Някои от тях имат 10 и повече издания. През 1862 година Данов е оклеветен от книжар-гръкоман, че продава забранена книга и понеже вече няколко пъти е в бил в затвора по подобни причини, сега той предпочита да напусне  родината си. За четирите години на изгнаничество, той не бездейства. През този период Данов е първият на Балканския полуостров, който печата географски карти по литографски път. По късно тези 8 стенни карти на континента са допълнени и събрани в атлас – първото подобно пособие за ученици у нас. Връх на нашата картография от края на миналия век е отпечатаната през 1893 година в Петербург карта на България и прилежащите й държави – най-пълната и точна географска карта на всички селища, където са живели българи. Точно тази карта на Първото българско земеделско промишлено изложение е отличена със златен медал  и днес тя продължава да бъде ценен извор на българската историческа география.
В много неща Данов е пръв.Пръв от нашите издатели той предоставя на публични библиотеки в Прага, Виена и другаде екземпляри от книгите и картите си и и с това прави първите стъпки към опознаването на младата българска книжнина. Данов съдейства на много българчета да се образоват в чужбина. Над 200 деца получават образование в най-вече в чешкия град Табор и след Освобождението стават учители, агрономи, депутати, министри, изобщо една огромна част от духовния елит на нова България.
В продължение на няколко години – от 1869 до 1876 година Данов събира, редактира и издава годишници на сборника „Летоструй“. Този сборник се превръща в алманах, който предоставя знания в много различни области – селско стопанство, търговия , здраве, икономика и не само това – той е изпълнен с наставления с нравственото и културното израстване на българина. Автор на редица от статиите е самия Данов. Понеже на територията на българските земи няма печатница със славянски букви, Данов печата в Белград, Будапеща и Виена. През 1874 година, заедно с Янко Ковачев, откриват своя печатница във Виена. По време на Привременното руско управление през 1878 година той успява да пренесе част от машините в Пловдив и така създава своя печатница, която става най-голямото индустриално предприятие у нас след Освобождението. В тази печатница са отпечатани първите документи на новата власт, като текста на Берлинския договор, Органическия устав на Източна Румелия, проекта за Органически устав на Княжество България и други. И в нея през лятото на 1878 година започва да се печата и споменатия вестник „Марица“, който се вписва на български и френски език, за да може националната ни кауза да достигне и до Европа.
Неспокойният дух и невероятната енергия на Данов са оценени и той е приет за дописен член на Българското книжовно дружество. След това е избран и за почетен член. От 1882 година той става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. От ноември 1896 до април 1899 година Данов е кмет на Пловдив. Това са едни от най-трудните години в края на 19-ти век. По време на Дановия мандат, въпреки съпротивата на собствениците на имоти, започва прилагането на първия Градоустройствен план на Пловдив. Благодарение на това градът получава своята красива главна улица и основните си булеварди. Създава се и комисия, която да постави български имена на улиците в Пловдив. Реформите на Данов не само превръщат Пловдив в модерен европейски град. Много от неговите действия като градоначалник могат да служат за пример на съвременните управници. Когато започва да работи като кмет, Общината е с огромен финансов дефицит. Данов бързо разбира причините за това и успява да ги преодолее. По неговото управление Общината започва да контролира увеселителните заведения и ако те не са на подходящо място, биват премествани. И когато княз Фердинанд пожелава да издигне дворец на хълма Бунарджика, Данов намира начин да му откаже, защото този хълм е любимо място за отдих на много пловдивчани. След време, обаче, идва заповед, която гласи от заплатата на Данов да бъде удържана 1/4. Това обаче няма как да стане, защото още в началото Данов казва, че като кмет няма да получава заплата. Той смята своите доходи за достатъчни, за да изхранва семейството си и затова заплатата си на кмет дарява на града. Това е още едно доказателство, че Данов винаги е поставял интересите на обществото над личното си благоденствие. Той е един от малцината, който още приживе се радват на всенародна любов и признание. През 1905 година група пловдивски учители организират честване на неговия 50-годишен книгоиздателски юбилей. Тържеството е замислено като скромно, но се превръща във всенародно честване, което е поредно доказателство за значимостта на Дановото дело.
Наистина, за живота и делото на Данов има още много факти, които трябва да се споменат. Това е един живот и дело, пред които ние днес можем да само да се преклоним и, поне донякъде, да им подражаваме.
Тони МИХАЙЛОВ