Христина Кирилова, РИМ-Видин: Видинчанинът Илия Цанов защити българските интереси с Топханенския акт

Христина Кирилова, експерт „Нова историая“ към Регионалния исторически музей във Видин в интервю за Радио „Фокус“ – Видин

Радио „Фокус“ – Видин: Какво представлява Топханенския акт?

Христина Кирилова: На 24 март 1886 в двореца „Топхане“ в Истанбул е подписан т.нар. Топханенски акт, с който на практика се узаконява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз. Князът се назначава за управител (генерал-губернатор) на Източна Румелия със съгласието на силите. По настояване на Русия, която е срещу Александър Батенберг, в тази клауза не е споменато името на княза. Топханенският акт потвърждава териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните Родопи. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. И под този акт стоят подписите на видинчанина Илия Цанов в качеството на външен министър в кабинета на Петко Каравелов и на турския велик везир Кямил Паша. И това не е просто един подпис. Защото тук трябва да се посочи огромната дипломатическа совалка, която извършват пратеници на страната в така наречените Велики сили. И още – работата, която сам Илия Цанов свършва в Истанбул. Той много добре познава турското право, турската правосъдна система, запознат е и с международните спогодби, но е сам в Истанбул. Не получава никакви указания, нищо от министър председателя или от княза. Сам трябва да решава до къде да отстъпи, кое на всяка цена да спаси. Това четем и в неговия дневник. Имал е подкрепата на княза, на кабинета, но решенията е трябвало да ги взима сам.

Радио „Фокус“ – Видин: Каква е обстановката, в която взима тези решения?

Христина Кирилова: Тежка, така мога да я определя. Враждебна от страна на Великите сили и дори от Русия и с много претенции от страна на Османската империя. Осъществено на 6 септември 1885 година Съединението изправя младата българска държава практически срещу всички съседи и Велики сили. Но, най-жестоките и подли удари идват от братските страни, на чиято помощ народът се е надявал най-много. Сърбия е недоволна от една силна славянска държава на Балканския полуостров. Така през ноември, два месеца след Съединението избухва Сръбско българската война и младите капитани от българската войска (Русия оттегля своите офицери от нашата армия) трябва да защитават на практика Съединението. Победата ни е извоювана с много жертви от страна на младата българска държава. На един друг фронт политиците ни трябва да поставят основите на младата дипломация и да се преборят с Великите сили и да защитят Съединението. Това прави Илия Цанов.

Радио „Фокус“: Кой е Илия Цанов?

Христина Кирилова: По майчина линия е потомък на българския царски род на Шишманци. Илия Цанов е роден през 1835 г. във Видин и е брат на друг голям българин – Найчо Цанов, общественик и политик, основател на Радикалната партия. Учи в Свищов, адвокат и помощник-съдия в Търговския съд в София през 1868 г. В този период от време се интересува от българското възрожденско просветителство и борбата за църковна независимост. Лично и чрез кореспонденция общува с дейци на Възраждането и изявени църковни представители. През 1876 г. под натиска на Великите сили пред османските власти се поставя въпросът за назначаването на служебен защитник на заловените Ботеви четници. В тази роля се появява Илия Цанов и успява да спаси живота на повечето от тях – да замени смъртните присъди със заточение на много от тях. От 30 юни 1884 г. до 9 август 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в кабинета на Петко Каравелов.

Радио „Фокус“: Успява ли Илия Цанов в ролята си на външен министър да защити Съединението?

Христина Кирилова: Успява да направи възможното, да накара Великите сили да признаят Съединението. Нещо, което в началото на преговорите не е могло да се каже със сигурност. Успява да запази Бургас и околията в пределите на Княжеството, а към Бургас определени претенции е имала Османската империя. Запазва Бургас, но не успява да запази Кърджалийския регион. Има отстъпления, но това е единствено възможното и най-доброто, което постига българската дипломация, принуждавайки Великите сили да признаят Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Статутът на Източна Румелия е уреден окончателно 22 години по-късно с обявяването и признаването на независимостта на България. А Кърджали и Тъмръш са присъединени към България през Балканската война.

Радио „Фокус“: Тъжен край има Илия Цанов…

Христина Кирилова: Така е, големите държавни мъже, които се раздават за Родината си не винаги имат добър край. Илия Цанов умира на 27 март 1901 г. в София. Той произхожда от богат род, но последните години от живота си е принуден да разпродава нивите си за да се издържа в София. След идването на Стефан Стамболов на власт, той е арестуван и заедно с Петко Каравелов е хвърлен в затвора, делото му е обругано, а заслугите му към България – отречени. Не е осъден, защото няма за какво да бъде съден, няма присъда срещу него. След затвора е много болен, връща към адвокатската професия, но трудно се издържа. Само неговият брат, изестният политик Найчо Цанов знае за трудностите му.
Анна ЛОЗАНОВА