Христина Кирилова, РИМ-Видин: Капитан Атанас Узунов организира блестяща защита на Видинската крепост по време на  Сръбско българската война

Христина Кирилова от Регионалния исторически музей във Видин в интервю на Радио „Фокус“ – Видин

Радио „Фокус“: По време на Сръбско българската война Видин е обсаден. Какво трябва да знаем за тази обсада?

Христина Кирилова: Сръбско българската война започва  на 14 ноември  (по нов стил) през 1885 година. Сърбите атакуват по две направления – към София и към Видин. На превземането на Видин се отдавало огромно значение, тъй като то би позволило на сръбската армия да се насочи на юг и да излезе в тила на защитаващите се западно от София български войски.  Българското командване създава Северния отряд под общото командване на капитан Атанас Узунов. Когато пристига във Видин той разполага със 73-ма войника. За съжаление отбраната на Видинската крепост също е слаба – останали са предимно доброволци опълченци. Знаете, че след Съединението на Княжество България и Източна Румелия  Русия изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението. В Българската армия след оттеглянето на руските офицери остават около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си. За това и тази война се определя като войната на капитаните срещу генералите, които оглавяват Сръбската армия. Такъв е случаят и във Видин, който е защитаван от капитан Атанас Узунов, а срещу него е генерал Лешанин и командваната от него сръбска Тимошка армия. На подчинение на Атанас Узунов е и Летящия отряд начело с капитан Георги Тодоров и прикриващи отряди, които са за отбрана на позициите край Белоградчик, Кула и Брегово. Те трябва да затворят пътищата пред Сръбската армия. На подчинение на капитан Узунов е и резерв, който защитава крепостта. Срещу така изредените защитници , които не са повече от 6800 души действа Тимошката армия под общото командване на генерал Милойко Лешанин с 11 000 войника, 400 конника и 26 оръдия

Радио „Фокус“: Видин не е превзет от Сръбската армия. Каква е ролята на капитан Атанас Узунов в тази война?

Христина Кирилова. Тук трябва да кажем, че заслугата на младия капитан Атанас Узунов е голяма. Той е първият   офицер пионер (както тогава са наричали инженерите и сапьорите във войската). Във  Военно-инженерната академия в Санкт Петербург, която е завършил получава задълбочени знания по топография, геодезия, фортификационни дейности, взривни работи.  Той организира блестяща защита на Видинската крепост. Атанас Узунов предприема пасивна отбрана – защитниците са затварят във Видинската крепост и с прикрити отряди се противопоставят на многобройния противник.

Радио „Фокус“: Успява ли стратегията на капитан Узунов?

Христина Кирилова. За съжаление много бързо са превзети Белоградчик и Кула. Сръбската армия настъпва около Видинската крепост.  Настъпват до външната стена, която е била в района на днешните села Слана бара и Новоселци, там са били изградени редути и там са били 5 и 6 бастион. Армията на генерал Лешанин достига на 400-500 метра до вътрешната стена на видинската крепост.  Това е на 14 ноември по стар стил или 24 ноември по нов. Срещу трите сръбски роти се съпротивляват нашите 3 роти. Когато пристига и четвъртия сръбски полк нашите защитници се прибират в крепостта. Капитан Узунов решава да внесе смут в сръбската войска с един отряд  и успява. Отрядът е воден от подпоручик Ангел Тодоров. Сръбските войски обаче много бързо реагират , започва сражение, което завършва с големи загуби на отряда, който е изпратен. Загива и подпоручик Ангел Тодоров, който е смятан от Атанас Узунов за един от най-смелите защитници на Видинската крепост. При това трудно положение защитниците успяват да устоят на всички атаки. Командването на сръбската армия вижда, че няма да успее да превземе с щурм Видинската крепост и започва една постепенна атака към крепостта.

Радио „Фокус“: Каква е ролята на нашата флотилия по река Дунав?

Христина Кирилова: Българската флотилия оказва неоценима помощ на защитниците на Видинската крепост. С корабите, които се намират по това време на Видинското пристанище се пренасят храни и боеприпаси. Видин е изолиран по суша и единствено по река Дунав може да се снабди с всичко това. Сърбите обстрелват нашите кораби, но корабите под чужд флаг пътуват необезпокоявани по река Дунав. Изобретателният капитан на кораба „Голубчик“  се възползва от това право и снабдява защитниците от крепостта с муниции и храна. „Голубчик“, командван от руския офицер на българска служба, 35-годишният мичман Владимир Луцки е   основен „виновник“ за това защитата на Видинската крепост да устои . По време на войната останалите кораби от Дунавската флотилия също не бездействат и безспирно пренасят оръжие, муниции и войски по Дунав.  След добрата отбрана, която изгражда капитан Атанас Узунов, Видин успява да бъде защитен. На 16 ноември , по стар стил или 28 ноември по нов, е сключено примирието между България и Сърбия. Сръбската армия обаче не се отказва от целта си да превземе Видин и извършва последна атака с всички налични сили. Нападението безуспешно продължава до първите часове на 17 ноември.

Радио „Фокус“: Видин е задължен на своите защитници.

Христина Кирилова: Видинското гражданство се прекланя пред паметта на своите защитници. Капитан Атанас Узунов е почетен гражданин на Видин. В негова чест едно от видинските села носи неговото име – Майор Узуново.  Емблематичен за Видин е паметникът на Андрей Николов – „Скърбящият воин“, който е изграден в памет на загиналите за Съединението на България в Сръбско българската война. През 1911 година този паметник е официално открит във Видин. Паметник на подпоручик Ангел Тодоров е издигнат от неговите другари в двора на катедралния храм на Видин „Свети Димитър“.  Паметник на доброволците, защитавали Видинската крепост е издигнат в гробищния парк на града ни.

Радио „Фокус“: Духовен водач на Видин по време на Сръбско българската война е  митрополит Антим I, видински владика.

Христина Кирилова: Да, по време на обсадата на Видин митрополит Антим I е във Видин и не напуска пределите на града. Предлагат му да бъде откаран на отсрещния бряг в румънския град Калафат. Митрополитът отговаря:„ Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска“. Голямата е неговата роля като председател на Дружеството на Червения кръст по време на обсадата. Населението е притеснено, има смут сред хората и тогава митрополит Антим I, призовава всички да се включат в отбраната на Видин – кой с каквото може. Включват се всички след призива на своя духовен водач – ученици, студенти, които са се върнали от чужбина. Защита на Видин и Видинския край има голямо значение в Сръбско българската война, отклонява се една голяма част от Сръбската армия в направлението към Видин. По този начин не се позволява на Тимошката армия да отиде в настъплението към Сливница.

Анна ЛОЗАНОВА