Христина Кирилова, РИМ-Видин: Преди 105 години генерал-майор Кръстю Маринов  организира  защитата на Видинската крепост през 1913 г.

Снимка: Радио "Фокус" - Видин

Христина Кирилова от Регионалния исторически музей във Видин в интервю за предаването „Чудесата на Северозапада“  на Радио „Фокус“

Радио „Фокус“:  Преди 105 години Видинската крепост е защитена, трябва ли да говорим за тази победа?

Христина Кирилова:Да, защото това е победа на духа и на храбростта на българския воин. При тази победа трябва да отдадем заслужена почит и на  човека, който стои начело – това е личността на генерал-майор Кръстю Маринов. Това е изключителна личност в българската история, той не само участва в Руската освободителна война, завършва първия випуск на Военното училище в Съфия, но това е човекът, който дава своя принос в изграждането на младата българска армия. Трябва да кажем за него, че той е изключително добър като човек, одухотворена личност е генерал-майор Маринов. Той е бил началник на 6-та пехотна Бдинска дивизия през 1896г. като полковник във видин и  се е разбирал  много добре с местното население. За това говори фактът, че когато преместват щаба на 6-та пехотна Бдинска дивизия във Враца през 1898 г., за изпращането на Кръстю Маринов се устройват 3 тържества – от държавните институции, от гражданството и от офицерите и войниците.

Радио „Фокус“: Как генерал-майор Кръстю Маринов се озовава начело на защитата на Видинската крепост?

Христина Кирилова: Когато започват Балканските войни Кръстю Маринов е началник на 6-та пехотна Бдинска дивизия в град Враца. Тогавашното главно командване на Българската армия решава на север от Стара планина да действа Първа българска армия, която да отговаря и за защита на Видинския край. Тогава обаче поради неблагоприятното положение на другите фронтове се получава заповед Първа българска армия да се изтегли. Това означава Северозападна България да остане без реална защита. В същото време румънската армия преминава през река Дунав, а сърбите се готвят за настъпление при град Кула. В тази обстановка Кръстю Маринов взима решение и пише на помощник главнокомандващия генерал-майор Радко Димитриев, че иска да поеме защитата на Видинската крепост, за да бъде защитен този край. Писмото на Кръстю Маринов се взима предвид и генерал-майор Радко Димитриев заявява, че Видинския и Белоградчишкия гарнизон трябва  да се сражават и да се държат до последно срещу сърбите.

Радио „Фокус“: Как организира защитата на Видинската крепост генерал-майор Кръстю Маринов?

Христина Кирилова: Генсерал-майор Кръстю Маринов идва от Враца в тежко време във Видин – по товавреме румънската армия е прекъснала връзките на Видин с главното ни командване. Сърбите предприемат настъпление в посока към Кула и Белоградчик. На 13 юли 1913 г. Кръстю Маринов  започва да действа по отбраната на Видинската крепост. Той заварва отбраната не в добро положение. 5727 са защитниците на крепостта , като голяма част от тях са доброволци и опълченци. Тук са Варненската, Търновската и Русенската доброволческа чета. Войници от Трети пехотен Бдински полк, които са били на лечение в местната болница също се включват в защитата на Видинската крепост, макар и ранени и все още не възстановени. В последния ден в защитата на Видин се включват и 94 ученика от Видинската мъжка гимназия. Генерал-майор Кръстю Маринов успява да вдъхне увереност и спокойствие в местното население. Всички, които са се изтеглили от селата, през които се очаква да преминат сръбските военни части, са настанени във Видин и всички се включват в защита на града – кой с каквото може. В същото време се взимат мерки крепостта да се превърне в отбранително съоръжение, разполага се артилерия, изграждат се наблюдателни пунктове в целия град, създава се една много добра организация за отбрана.

Радио „Фокус“: Какво предприема генерал-майор Кръстю Маринов срещу сръбското настъпление?

Христина Кирилова: Сръбските войски превземат град Кула и се насочват към град Белоградчик. Защитниците на Белоградчик се държат, но тогавашния комендат на Белоградчик решава да се изтеглят – сръбската армия е многобройна и няма как да й се противопоставят. Всъщност това е решението на генерал Кръстьо Маринов – всички да се изтеглят и да дойдат във Видин. За да забави сръбската армия Кръстю Маринов изпраща отряд доброволци към едно от селата. Там те правят засада, а сръбските войници се срежават яростно с 20-те доброволци, смятайки, че срещу тях е Видинския отряд. Загиват 19 от доброволците, само един се спасява, а селото е опожарено. Целта е постигната и войниците от Белоградчишката крепост се придвижват към Видин. Авангарда ни от град Кула също се изтегля във Видинската крепост.

Уникални са тези бойни действия, свързани със защитата на Видинската крепост. Няма кой да смени войниците на техните позиции. Защитниците се подкрепят сами, превързват раните си, подкрепят се на позициите. Много снаряди са изстреляни към Видин, но малко са жертвите, благодарение на доброто позициониране на войската от генерал Маринов.

Радио „Фокус“: И въпреки това сръбските представители настояват, че Видин е паднал…

Христина Кирилова: Така е. В края юли 1913 г. започват в Букурещ преговори за подписване на мирния договор. Сръбските представители твърдят, че Видин е паднал и искат тази територия да бъде присъединена към тахната държава. Българските – отричат това. Пращат двама румънски офицери  от Калафат да проверят каква и ситуацията и да докладват. Офицерите пристигат във Видинската крепост при началник щаба  полковник Стрезов, който ги отвежда при генерал Кръстю Маринов, който е на бойни позиции край Новоселския редут.  Там е главният щаб, ръководен от генерала. Румънските войници виждат, че Видин не е паднал и на въпроса – „Кога ще падне крепостта?“, генерал Маринов отговаря: „Дакато аз съм жив и защитниците-инвалиди са до мен  Видинската крепост няма да падне“.  Румънските офицери запознават генерал Маринов с примирието, което е подписано на 28 юли в Букурещ. Генералът известява сръбските войски за това примирие, но тяхното нападение не спира. На следващия ден се прави последен опит да се превземе Видинската крепост. Точно в този последен ден на фронтовата линия са и 94-мата ученика от Видинската гимназия. Крепостта е защитена, населението не се предава, защото не се предава и защитникът на Видинската крепост – генерал майор Кръстю Маринов. Години след това генералът ще признае, че сред върховете в неговата военна кариера е и защитата на Видинската крепост през 1913 г.

Радио „Фокус“: Признателните видинчани издигат паметник на генерал Кръстю Маринов.

Христина Кирилова: Да. Неговият героизъм не е забравен. Инициативата е на ученичките от Девическата гимназия, към тях се присъединяват и другите училища и цялото видинско гражданство. Кой колкото има възможност дава средства, за да може да се издигне бюст паметникът на генерала. Първоначално паметникът е поставен в крайбрежната алея на парка и гледа към река Дунав, след което е преместен в парк „Рова“ зад Видинската гимназия. На 7 юли 1936 г. се открива паметника. Д-р Бърни Бончев е кмет на Видин и той предлага генерал-майор Кръстю Маринов да бъде обявен за почетен гражданин на Видин, както и една видинска улица да носи неговото име. През 1934 г. село Мусомане във Видинско приема името Генерал Мариново, по късно и там е издигнат паметник на зещитника на Видинската крепост.

Генерал Кръстю Маринов почива на 5 март 1927 г. в София,носител е на високи воински отличия –  Орден „за храброст и Орден „Св. Александър“ .

Анна ЛОЗАНОВА